Между 12% и 15% са антиваксърите у нас. МЗ: Не бива да им обръщаме внимание
Между 12% и 15% са антиваксърите у нас. Това стана ясно по време на семинара „ Ваксини и ваксинопрофилактика “, който се организира през днешния ден. Данните са от представително изследване на УНИЦЕФ, като съгласно Министерството на здравеопазването те удостоверяват данните от всички досегашни изследвания. Проучването е осъществено измежду 1002 родители и 350 общопрактикуващи лекари.
„ Българският антиваксър не може да бъде надвит с просвета. Той е доста долнопробен антиваксър. 15% подвигат звук за 115%. Игнорирайте тези 15%, тъй като с тях не може да се работи “, прикани основният държавен здравен контрольор доцент Ангел Кунчев.
По думите му сходна на нашата картина във връзка с антиваксърството има единствено ненапълно в Сърбия, Македония, Румъния и Молдова. „ Само в Молдова и България се усилва болестта от рак на маточната шийка. Това е и отговорът на въпроса за какво сме преди всичко по смъртност “, сподели още той.
Според изследване има 5 групи в българското общество, които варират в отношението си към имунизациите, добави зам.-министърът на опазването на здравето доцент Михаил Околийски. „ 25% са последователите на имунизациите, 24% са хората, които са обезпокоени. Това е част от междинната класа, живеят в градски региони, имат приемлива здравна просветеност, одобряват ненапълно рутинната имунизация, само че имат потребност от повече информация, с цел да схванат нуждата и страничните резултати както от имунизациите, по този начин и от болестта. 20% са скептиците, които имат потребност от доказателства за всяка ваксина и 12% са антиваксърите – хората, които целеустремено, уверено не имат вяра във имунизациите, относително млади – сред 18 и 49 година, по-често дами, само че мъжете са с по-ниска здравна просветеност “, сподели доцент Околийски.
Той добави, че обществото ни е позволило появяването на скепсис по време на COVID-пандемията, което е довело до подозрение и в обичайните ваксини. „ Това се наваксва с бързи темпове, само че не трябва да се не помни “, сподели още доцент Околийски.
Зам.-министърът сподели още, че това, което най-вече е било надценено у нас, е страхът от инфекциозните болести, защото 20% от родители желаят детето им да построи имунитет единствено.
Д-р Радосвета Филипова от дирекция „ Опазване на публичното здраве и здравен надзор “ на Министерство на здравеопазването съобщи, че измежду основните проблеми, свързани с имунизациите, установени от Министерството, са липса на единна автоматизирана система за обмисляне и отчитане на осъществените имунизации, което води до неточности при обмисляне и при отчитане на имунизациите от ОПЛ; осъществяване, само че неопределено отчитане на имунизациите (напр. с ваксини, които съдържат наложителните антигени, само че са в друга композиция) и отчитане на неизвършени имунизации - причина за неверни разбори на национално равнище и риск от неопределено обмисляне на потребностите от ваксини, както и от пораждане на ваксинопредотвратими болести. Липсва осведомителна система за прекачване на здравна информация за пациента при пренасяне, липсва и автоматизирана система за доклад на раздадените и употребявани ваксини на национално равнище.
Като максимален проблем обаче тя означи незаинтересоваността на здравната общественост и образуване на трайни отрицателни публични настроения.
В същото време данните от анкетата на УНИЦЕФ демонстрират, че 99,5% от ОПЛ поучават родителите да имунизират своите деца с всички ваксини от наложителния имунизационен календар, а 83,7% от тях се сплотяват към мнението, че имунизациите от имунизационния календар на децата на възраст от 0 до 6 години би трябвало да останат наложителни.
Над 92% от общопрактикуващите лекари отхвърлят изказванието, че имунизациите да имат тежки странични резултати, над 80% декларират, че дават отговор изчерпателно на всички въпроси на родителите, свързани с имунизациите, а 78% показват, че в своята процедура нямат деца от 0-6 години, които не са имунизирани със наложителни ваксини. Според общопрактикуващите лекари една от главните аргументи за намаляването на имунизационното покритие при болесттите, включени в имунизационния календар, е неинформираността или неналичието на задоволително информираност у родителите против кои болести са имунизациите от имунизационния календар и по кое време се слагат. Сред останалите аргументи, които затрудняват връзката с родителите, лекарите са показали страхове и терзания от странични резултати на ваксините; индиферентност на родители по повод имунизацията на децата; разпространяване на отрицателни възгледи, дезинформация и заблуди по отношение на ваксините; проблеми с разбирането и връзката с хора с ниско равнище на обучение, както и с представители на етнически малцинства.
Според доцент Кунчев решението дали да се имунизираш или да имунизираш детето си е прочувствено, а не рационално. „ Разберат ли хората, че е за тяхно положително, ще го създадат “, безапелационен беше той.
„ Българският антиваксър не може да бъде надвит с просвета. Той е доста долнопробен антиваксър. 15% подвигат звук за 115%. Игнорирайте тези 15%, тъй като с тях не може да се работи “, прикани основният държавен здравен контрольор доцент Ангел Кунчев.
По думите му сходна на нашата картина във връзка с антиваксърството има единствено ненапълно в Сърбия, Македония, Румъния и Молдова. „ Само в Молдова и България се усилва болестта от рак на маточната шийка. Това е и отговорът на въпроса за какво сме преди всичко по смъртност “, сподели още той.
Според изследване има 5 групи в българското общество, които варират в отношението си към имунизациите, добави зам.-министърът на опазването на здравето доцент Михаил Околийски. „ 25% са последователите на имунизациите, 24% са хората, които са обезпокоени. Това е част от междинната класа, живеят в градски региони, имат приемлива здравна просветеност, одобряват ненапълно рутинната имунизация, само че имат потребност от повече информация, с цел да схванат нуждата и страничните резултати както от имунизациите, по този начин и от болестта. 20% са скептиците, които имат потребност от доказателства за всяка ваксина и 12% са антиваксърите – хората, които целеустремено, уверено не имат вяра във имунизациите, относително млади – сред 18 и 49 година, по-често дами, само че мъжете са с по-ниска здравна просветеност “, сподели доцент Околийски.
Той добави, че обществото ни е позволило появяването на скепсис по време на COVID-пандемията, което е довело до подозрение и в обичайните ваксини. „ Това се наваксва с бързи темпове, само че не трябва да се не помни “, сподели още доцент Околийски.
Зам.-министърът сподели още, че това, което най-вече е било надценено у нас, е страхът от инфекциозните болести, защото 20% от родители желаят детето им да построи имунитет единствено.
Д-р Радосвета Филипова от дирекция „ Опазване на публичното здраве и здравен надзор “ на Министерство на здравеопазването съобщи, че измежду основните проблеми, свързани с имунизациите, установени от Министерството, са липса на единна автоматизирана система за обмисляне и отчитане на осъществените имунизации, което води до неточности при обмисляне и при отчитане на имунизациите от ОПЛ; осъществяване, само че неопределено отчитане на имунизациите (напр. с ваксини, които съдържат наложителните антигени, само че са в друга композиция) и отчитане на неизвършени имунизации - причина за неверни разбори на национално равнище и риск от неопределено обмисляне на потребностите от ваксини, както и от пораждане на ваксинопредотвратими болести. Липсва осведомителна система за прекачване на здравна информация за пациента при пренасяне, липсва и автоматизирана система за доклад на раздадените и употребявани ваксини на национално равнище.
Като максимален проблем обаче тя означи незаинтересоваността на здравната общественост и образуване на трайни отрицателни публични настроения.
В същото време данните от анкетата на УНИЦЕФ демонстрират, че 99,5% от ОПЛ поучават родителите да имунизират своите деца с всички ваксини от наложителния имунизационен календар, а 83,7% от тях се сплотяват към мнението, че имунизациите от имунизационния календар на децата на възраст от 0 до 6 години би трябвало да останат наложителни.
Над 92% от общопрактикуващите лекари отхвърлят изказванието, че имунизациите да имат тежки странични резултати, над 80% декларират, че дават отговор изчерпателно на всички въпроси на родителите, свързани с имунизациите, а 78% показват, че в своята процедура нямат деца от 0-6 години, които не са имунизирани със наложителни ваксини. Според общопрактикуващите лекари една от главните аргументи за намаляването на имунизационното покритие при болесттите, включени в имунизационния календар, е неинформираността или неналичието на задоволително информираност у родителите против кои болести са имунизациите от имунизационния календар и по кое време се слагат. Сред останалите аргументи, които затрудняват връзката с родителите, лекарите са показали страхове и терзания от странични резултати на ваксините; индиферентност на родители по повод имунизацията на децата; разпространяване на отрицателни възгледи, дезинформация и заблуди по отношение на ваксините; проблеми с разбирането и връзката с хора с ниско равнище на обучение, както и с представители на етнически малцинства.
Според доцент Кунчев решението дали да се имунизираш или да имунизираш детето си е прочувствено, а не рационално. „ Разберат ли хората, че е за тяхно положително, ще го създадат “, безапелационен беше той.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ