Майка на дете с аутизъм разкри скандална дискриминация в училище
Майка на дете със специфични просветителни потребности (СОП) се оплака във фейсбук, че е помолена от директорката на учебното заведение, в което е признато, да потърси друго учебно заведение за него.
Синът на Надежда Данабашева е с детски аутизъм и е записан в първи клас на 32 СУ "Св. Климент Охридски " в София. Във фейсбук майката изрази огорчението си от отношението на директорката и личния състав в учебното заведение, които пробвали да я убедят, че ще е по-добре за сина й да го запише в профилирано учебно заведение.
Публикуваме без редакторска интервенция какво написа майката на Борис:
Да ви опиша аз за нашите премеждия с 1 клас, мислим мислих, та взех решение въпреки всичко да го направя публично притежание.
Както ви бях споделила, подадох документи в няколко учебни заведения. Не ни одобриха, по стичане на събитията и евентуално заради актуалната разпоредба на Общината, са ни приели в "елитното " 32-ро учебно заведение. Много положително, централно, какви ученици има ехее-е-е му се не знае и Оксфорда на Софията.
Вчера, откакто съм събрала всички нужни документи отивам да го запиша (за записване след 1 класиране има тъкмо 24 работни часа). Влизам, седят цяла стая дами, одобряват документи. Попълвам, депозирам, всичко както си му е реда. Стигаме до уверение че е приключил предучилищна група. Понеже Борис не е приключил такава защото по закона за приобщаващото обучение е на независим проект и е приключил група за деца със СОП, депозирам документите от тази група и заповедта от Инспектората, че Борис има потребност от подкрепяне.
Вика се директорката, която ме поглежа все едно желая да измия прозорците на колата ѝ на случайно софийско кръстовище. "Не може ", отсича тя, би трябвало да има уверение за приключена предучилищна. Показвам документи, приказвам за наредби, закони. "Не може " отново отсича тая и се фръцва. Почвам пораженски да си прибирам документите, една жена ме поглежда със състрадание и споделя: Срока е до на следващия ден в 17 часа, върнахме няколко деца с такова бележки като вашата и никой не се е върнал "
FINE!
След цялостен следобяд диалози по телефона, ходения до Инспектората, диалози с директорката и преподавателите на 112 ОДЗ, в 17.33 получавам заветната записка, като разбирам че ми е изработен някакъв великански компромис. За което благодаря, знам че не бяха длъжни само че ми влизат в състояние.
Днес в 9.30 се появявам в 32 учебно заведение и към този момент тъй като не могат да ме гонкат по правилник че нямам документи, някак си се наложи да ги одобряват. Докато попълняме някакви финални неща се оказва че приказвам с учебния психолог на име Люси, прелестна дама с чудесни и положителни очи. Покани ме да си поговорим за детето, въпреки всичко е в нейния сектор и ми се стори че ѝ значимо да знае какво следва. Отивам в кабинета ѝ и беседваме, какво може и какво не може Борис, с кого работи Люси си записва прилежно всичко и е блага и заинтригувана от детето. Докато приказваме, звъни телефона. Люси споделя "Да, тук е. Да, ще предам "
HERE WE GO си крещя аз, щото съм наясно че лайната удариха вентилатора. Люси затваря телефона, и аз дори без да я изчакам запитвам "Директорката желае да ме види? " Люси свежда взор и удостоверява. Казва "Вие знаете по какъв начин са нещата ". О, да, знам.
Взимам си сбогом с Люси и потеглям да излизам. Директорката ме чака в коридора, кани ме в кабинета. Срещу мен застават трима обвинители.
След разпит какво може и какво не може детето, дали е нападателно и по какъв начин по този начин ще бъде на самостоятелен проект на образование (защото нали закона какво му дава и те какво желаят да му дават са две разнообразни неща) следва:
- Защо не му намерите друго учебно заведение? Защо при нас?
- Защото на никое място не го желаят. Само вие го приехте.
- Ама аз също не съм сигурна че ще го приема!
- Хм, в този момент тъкмо по кой аршин ще ни дискриминирате?
- Ама те са доста деца. Ама то няма да е удачно. Дайте го някъде другаде.
- Значи, уважаеми дами, желаете да ми кажете вие трите, че без да сте видели детето ми, не сте му видели очите, какво може, какво знае, какво желае вие сте подготвени да го дадем в Помощно учебно заведение?!
- (и трите ужасени в един глас) НЕ НЕ НЕ, не сме споделили сходно нещо, но в случай че може в ДРУГО учебно заведение, не в нашето.
- Кажете ми кое е това друго учебно заведение, кажете ми къде да го запиша и го местя, на момента.
Мълчание. Защото, уважаеми педагози, общинари, държавни чиновници нашите деца са за ДРУГО учебно заведение, да бъдат нечий проблем, на някой различен, не на великото елитно учебно заведение, да не им скапваме рахатлъка. Защото би трябвало да измененията, себе си, метода по който преподавате, метода по който третирате всички деца като говеда от едно стадо, метода по който НЕ разрешавате проблеми.
И това, че се пробвате да маскирате дискриминирането и хомофобията си със "загриженост за детето " ме кара да бълвам.
Мразя е мощна дума и не я употребявам в никакъв случай. Мразя ви. Мразя цялостната ви беззащитност. Мразя лицемерието, мързела и изкуствената ви пищност.
ВИЕ НЕ ЗАСЛУЖАВАТЕ БОРИС. И той не заслужава всичко, което ще му аргументите, в случай че го дам в повереното ви образователно заведение. Затова и няма да го направя.
Продължаваме търсенето. На ДРУГОТО учебно заведение. Там, където Борис ще е вкъщи. И ще бъде обичан и разбиран. А дотогава, триумф на първокласниците и напред, науката споделят била слънце.
Синът на Надежда Данабашева е с детски аутизъм и е записан в първи клас на 32 СУ "Св. Климент Охридски " в София. Във фейсбук майката изрази огорчението си от отношението на директорката и личния състав в учебното заведение, които пробвали да я убедят, че ще е по-добре за сина й да го запише в профилирано учебно заведение.
Публикуваме без редакторска интервенция какво написа майката на Борис:
Да ви опиша аз за нашите премеждия с 1 клас, мислим мислих, та взех решение въпреки всичко да го направя публично притежание.
Както ви бях споделила, подадох документи в няколко учебни заведения. Не ни одобриха, по стичане на събитията и евентуално заради актуалната разпоредба на Общината, са ни приели в "елитното " 32-ро учебно заведение. Много положително, централно, какви ученици има ехее-е-е му се не знае и Оксфорда на Софията.
Вчера, откакто съм събрала всички нужни документи отивам да го запиша (за записване след 1 класиране има тъкмо 24 работни часа). Влизам, седят цяла стая дами, одобряват документи. Попълвам, депозирам, всичко както си му е реда. Стигаме до уверение че е приключил предучилищна група. Понеже Борис не е приключил такава защото по закона за приобщаващото обучение е на независим проект и е приключил група за деца със СОП, депозирам документите от тази група и заповедта от Инспектората, че Борис има потребност от подкрепяне.
Вика се директорката, която ме поглежа все едно желая да измия прозорците на колата ѝ на случайно софийско кръстовище. "Не може ", отсича тя, би трябвало да има уверение за приключена предучилищна. Показвам документи, приказвам за наредби, закони. "Не може " отново отсича тая и се фръцва. Почвам пораженски да си прибирам документите, една жена ме поглежда със състрадание и споделя: Срока е до на следващия ден в 17 часа, върнахме няколко деца с такова бележки като вашата и никой не се е върнал "
FINE!
След цялостен следобяд диалози по телефона, ходения до Инспектората, диалози с директорката и преподавателите на 112 ОДЗ, в 17.33 получавам заветната записка, като разбирам че ми е изработен някакъв великански компромис. За което благодаря, знам че не бяха длъжни само че ми влизат в състояние.
Днес в 9.30 се появявам в 32 учебно заведение и към този момент тъй като не могат да ме гонкат по правилник че нямам документи, някак си се наложи да ги одобряват. Докато попълняме някакви финални неща се оказва че приказвам с учебния психолог на име Люси, прелестна дама с чудесни и положителни очи. Покани ме да си поговорим за детето, въпреки всичко е в нейния сектор и ми се стори че ѝ значимо да знае какво следва. Отивам в кабинета ѝ и беседваме, какво може и какво не може Борис, с кого работи Люси си записва прилежно всичко и е блага и заинтригувана от детето. Докато приказваме, звъни телефона. Люси споделя "Да, тук е. Да, ще предам "
HERE WE GO си крещя аз, щото съм наясно че лайната удариха вентилатора. Люси затваря телефона, и аз дори без да я изчакам запитвам "Директорката желае да ме види? " Люси свежда взор и удостоверява. Казва "Вие знаете по какъв начин са нещата ". О, да, знам.
Взимам си сбогом с Люси и потеглям да излизам. Директорката ме чака в коридора, кани ме в кабинета. Срещу мен застават трима обвинители.
След разпит какво може и какво не може детето, дали е нападателно и по какъв начин по този начин ще бъде на самостоятелен проект на образование (защото нали закона какво му дава и те какво желаят да му дават са две разнообразни неща) следва:
- Защо не му намерите друго учебно заведение? Защо при нас?
- Защото на никое място не го желаят. Само вие го приехте.
- Ама аз също не съм сигурна че ще го приема!
- Хм, в този момент тъкмо по кой аршин ще ни дискриминирате?
- Ама те са доста деца. Ама то няма да е удачно. Дайте го някъде другаде.
- Значи, уважаеми дами, желаете да ми кажете вие трите, че без да сте видели детето ми, не сте му видели очите, какво може, какво знае, какво желае вие сте подготвени да го дадем в Помощно учебно заведение?!
- (и трите ужасени в един глас) НЕ НЕ НЕ, не сме споделили сходно нещо, но в случай че може в ДРУГО учебно заведение, не в нашето.
- Кажете ми кое е това друго учебно заведение, кажете ми къде да го запиша и го местя, на момента.
Мълчание. Защото, уважаеми педагози, общинари, държавни чиновници нашите деца са за ДРУГО учебно заведение, да бъдат нечий проблем, на някой различен, не на великото елитно учебно заведение, да не им скапваме рахатлъка. Защото би трябвало да измененията, себе си, метода по който преподавате, метода по който третирате всички деца като говеда от едно стадо, метода по който НЕ разрешавате проблеми.
И това, че се пробвате да маскирате дискриминирането и хомофобията си със "загриженост за детето " ме кара да бълвам.
Мразя е мощна дума и не я употребявам в никакъв случай. Мразя ви. Мразя цялостната ви беззащитност. Мразя лицемерието, мързела и изкуствената ви пищност.
ВИЕ НЕ ЗАСЛУЖАВАТЕ БОРИС. И той не заслужава всичко, което ще му аргументите, в случай че го дам в повереното ви образователно заведение. Затова и няма да го направя.
Продължаваме търсенето. На ДРУГОТО учебно заведение. Там, където Борис ще е вкъщи. И ще бъде обичан и разбиран. А дотогава, триумф на първокласниците и напред, науката споделят била слънце.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ