Марк Аврелий е римски император и философ. Той спада към

Марк Аврелий е римски император и мъдрец. Той спада към династията на Антонините и е последният от Петимата положителни императори.

Марк Аврелий , философът на императорския престол, ръководи Римската империя от 161 до 180 година Той е запомнен най-много със своето посвещаване на стоическата философия и с оставените от него метафизичен мемоари.

Какво е порокът? Той е това, което толкоз пъти си следил. И въобще би трябвало да бъдеш подготвен, когато ти се случва нещо, да си спомниш, че си го виждал доста пъти.

Навсякъде — и горе, и долу ще откриеш същите неща, с които са цялостни историите и на древността, и на по-близкото минало, и на тези от през вчерашния ден. С тях са цялостни и в този момент градовете и къщите ни. Нищо ново няма. Всичко е всекидневно и кратковременно.

Основните възгледи живеят. Възможно ли е да бъдат умъртвени, щом са неугасими и мислите, които им дават отговор? От тебе зависи да ги възвръщаш непрекъснато в живота.

Аз мога да имам вярно мнение по този въпрос. Щом като мога, за какво се безпокоя?

Което е вън от мозъка ми, няма никакво отношение към мозъка ми. Това разбери и ето те прав.

От тебе зависи да се върнеш отначало в живота. Виждай нещата още веднъж така, както си ги виждал. Именно в това се състои връщането в живота.

Тщеславно тържествено шествие, драма на сцената, стадо овце и говеда, битка на копиеборци, кокал, подхвърлен на кученца, залък самун в басейна за рибите, угрижени, мъкнещи товар мравки, побегнали в нерешителност мишки, разигравани на конец марионетки.

Трябва да участвуваш във всичко това в положително разположение на духа и без да роптаеш.

Редно е обаче да забележиш, че всеки има такава стойност, каквато е цената на нещата, които го занимават.

Нужно е да следиш буквално това, което се приказва, и да съобразяваш какво става при всеки човешки подтик.

В първия случай би трябвало да внимаваш за смисъла на казаното, а във втория незабавно да видиш импулсът към каква цел е ориентиран.

Колко превъзнасяни до бога люде са към този момент потънали в давност! Колко превъзнасяли ги са си отишли от дълго време!

Не се срамувай, че ти оказват помощ. Като боец при блокада на град би трябвало да изпълниш предоставеното ти. Тогава, в случай че си сакат и не можеш да се качиш самичък на крепостната стена, нали ще успееш благодарение на различен?

Нека не те тревожи бъдещето. Ако би трябвало, ще достигнеш до него със същия разсъдък, който ти служи в този момент за сегашното.

Всички неща са вплетени между тях. Връзката им е свещена и посред им никое не е непознато на друго, тъй като са подчинени и в същото време съграждащи реда на еднакъв свят.

И светът, формиран от всичкото, е един, и богът, преминаващ през всичкото, е един, и материалната същина е една, и законът е един, единият общ разсъдък за всички рационални същества, и истината е една веднага като е едно и съвършенството за единородните същества, причастни към същия разсъдък.

Всичко материално на часа потъва в материалната същина на вселената. Всяка каузалност на часа се поема в разсъдъка на вселената, а споменът за всичко на часа бива заровен във вечността.

Независимо какво прави или приказва някой, аз би трябвало да бъда заслужен човек. Все едно златото, смарагдът и пурпурът да можеха да кажат: „ Независимо какво прави или приказва някой, аз би трябвало да бъда смарагд и да запазя цвета си. “

Някой се опасява от смяната? Та какво може да стане без смяна и има ли нещо по-мило и по-свойствено за всеобщата природа от нея? Би ли могъл да се изкъпеш в случай че дървата не се променяха? Щеше ли да се храниш, в случай че храните не се променяха? И кое друго потребно нещо би се изпълнило без смяна?

Не виждаш ли, че и това ти да се промениш е от сходно естество и че по сходен метод е належащо за всеобщата природа?

Само това само ме безпокои да не би да върша нещо, което моят човешки градеж не желае или по този начин, както не го желае или това, което в този момент не желае.

Скоро ще забравиш всичко, скоро и тебе ще те не помнят всички.

Присъщо на индивида е да обича и тези, които му вредят. Ще се убедиш в това, в случай че си представиш, че са ти родственици, и съобразиш, че бъркат заради неведение и срещу волята си и че не след дълго ще умрат като тебе и най-много, че не ти е навредено, тъй като душата ти не е станала по-лоша, в сравнение с по-рано.

Злобното изражение на лицето е напълно срещу природата. Когато се повтаря постоянно, то убива хубостта и най-после тя угасва така, че въобще не може да се възвърне.

Опитай се благодарение на това да схванеш, че горното е срещу разсъдъка. А в случай че изчезне и чувството, че бъркаме, белким остава друго съображение за живота ни?

Всичко, което виждаш, уреждащата всичко природа веднага ще го промени и от неговата материална основа ще сътвори друго и на собствен ред други от неговата, с цел да бъде постоянно млада вселената.

Когато някой сбърка по отношение на тебе, незабавно си показа какво е възприемал за положително или зло, та е сбъркал. Разбереш ли, ще го съжалиш и нито ще се удивиш, нито ще се разгневиш.

Защото вероятно и ти самичък към момента възприемаш за положително същото като него или нещо друго от този тип. Тогава е редно да го извиниш.

Ако пък към този момент не приемаш сходни работи за положителни или неприятни, толкоз по-лесно ще е да се отнесеш благосклонно към позволилия неточност.

„ А комуто са присъщи възвишена мисъл и дарба да обхване цялото време и цялото съществуване, мислиш ли, че подобен човек ще държи на човешкия живот? “ — „ Не е Възможно “ — споделя той. „ Значи подобен човек няма да счита и гибелта за нещо ужасно? “ — „ Ни минимум. “

Копай във вътрешността! Вътре е изборът на положителното и той може постоянно да тече, стига единствено постоянно да копаеш.

Гледай в никакъв случай да не изпитваш към човекомразците това, което те изпитват към хората.

Смешно е да не бягаш от личната си поквареност, което е допустимо, а да бягаш от порочността на другите, което е невероятно.

Когато ти си направил положително, а различен го е изпитал, какво трето чакаш още? Или като глупавите — да ти се признае, че си сторил положително, и да бъдеш заплатен?

Никой не се уморява да му оказват помощ. Помагането е природосъобразно деяние. Тогава, додето помагаш, не се уморявай да ти оказват помощ.

„ Към себе си “