Мария е от Украйна. Двамата със съпруга ѝ са пенсионери

Мария е от Украйна . Двамата със брачна половинка ѝ са пенсионери и към този момент два месеца живеят във Варна, където намират леговище от войната. Съпругът ѝ обаче е с онкологично заболяване и е един от тези бежанци, за които бързото споразумяване на въпроса с достъпа до здравна помощ е жизненоважно.

„ Той мина курс на лъчелечение в Украйна. След това в центъра, в който го лекуваха, му направиха проучвания, и те не бяха положителни. Трябваше наново влизане в болница, само че избухна войната “, споделя Мария. Затова откогато са в България, търсят опция лекуването да продължи тук.

За да се продължи лечението на украински жител под краткотрайна протекция у нас, пациентът би трябвало да е здравноосигурен и да носи здравната си документи, като не е нужно тя да е преведена на български. Ако няма медицински документи, процесът по диагностика и назначение на терапия ще би трябвало да стартира изначало в България.

„ Вече с няколко лекари успяхме да се срещнем. Всички са доста деликатни с нас и имат отлично отношение, само че с цел да стартираме лекуване, би трябвало да имаме номер от Национална агенция за приходите – доказателство, че сме в системата “, изяснява Мария.

След като Народното събрание одобри промени в Закона за здравното обезпечаване, от 26 април украинците под краткотрайна протекция у нас получиха право да се обезпечават здравно като българските жители. На 5 май пък Министерският съвет утвърди страната да покрие здравните осигуровки за три месеца на всички украински бежанци, а на децата и пенсионерите над 65-годишна възраст – за целия интервал на закрилата.

Оттогава съвсем ежедневно Ваня Добрева, доброволка от Варна, ревизира в уеб страницата на Национална агенция за приходите дали против персоналния номер на чужденец на онкоболния брачен партньор на Мария ще се появят данни, че е здравноосигурен. Към 25 май обаче българската здравна система към момента остава недостъпна за него.

Според Красимира Величкова, консултант на вицепремиера Калина Константинова, към тази дата в системата на Национална агенция за приходите като здравноосигурени лица би трябвало да са въведени всички украинци, получили краткотрайна протекция до края на април. Забавяне може да има за хората, които са се записали в последните дни и седмици.

„ Когато бяха хакнати Български пощи в края на април, беше хакната и системата на Държавната организация за бежанците. Така тази система трябваше по едно и също време да бъде приспособена към новите данни, които би трябвало да може да подава към Национална агенция за приходите, и да бъде възобновена от злонамерената офанзива “, изяснява Величкова.

По данни на Национална агенция за приходите единствено за април Държавната организация за бежанците е подала към тях 82 766 лица под краткотрайна протекция, които в деня на подаването са вписани в системата им, и единствено с показване на регистрационна карта за краткотрайна протекция, бежанците могат да получат незабавно уверение на Национална агенция за приходите в България. Това обаче не се е случило на Мария и болния и брачен партньор.

„ На 19 май отидохме до организацията по приходите, с цел да ни издадат на място Удостоверение за здравноосигурителен статус, само че там ни отхвърлиха “, споделя тя. Според Ваня Добрева, която през последните месеци спомага на десетки бежанци да получат здравна помощ у нас, казусът на Мария не е единствен.

„ Част от хората, на които оказвам помощ, през днешния ден (25 май) най-сетне се появиха в системата. Други към момента не “, споделя тя. И добавя, че отводът за издаване на уверение на място в клон на Национална агенция за приходите също не е изолиран случай. Красимира Величкова поучава всеки проблем, в който доброволците и украинските бежанци се сблъскат с процедура, друга от публично оповестеното, да бъде подаван като сигнал до към спешния щаб.

Регистрирането на хората под краткотрайна протекция като здравноосигурени обаче не е последното затруднение по пътя им към българското опазване на здравето. Всяко здравноосигурено лице следва да има персонален доктор, който е неговата „ врата “ към системата. Но персоналните лекари в България не доближават, и това е проблем, доста по-стар от бежанската вълна от Украйна.

„ Много сътрудници не желаят да записват нови пациенти, тъй като в случай че минат 2500, ще са длъжни да назначат втори доктор. А това е мъчно, в някои райони невероятно “, споделя доцент Любомир Киров, ръководител на Сдружението на общопрактикуващите лекари в България.

Допълнително кръгът на искащите да работят с украинските бежанци се стеснявал от терзанията на лекарите, свързани с езиковата преграда, както и с неясноти по какъв начин ще се регистрира здравната активност за хората под краткотрайна протекция.

„ Досега отчитането на бежанците ставаше по напълно друг метод от това на български жители. Това демотивира сътрудниците, тъй като усилва и усложнява административната работа “, счита доцент Киров.

Според Илия Тасев, шеф на дирекция „ Обществено здраве “ в Министерството на здравеопазването, част от тези терзания към този момент имат решение .

„ Отчитането на осъществена здравна активност за бежанците под краткотрайна протекция ще става по същия метод, както за българските жители “, изясни той. Същото удостовери и пресцентърът на Националната здравноосигурителна каса.

По думите на Тасев сега екипи на районните лекарски колегии и районните здравни каси в София, Бургас и Варна се пробват да разпознават общопрактикуващи лекари, които желаят да включат хората под краткотрайна протекция в пациентските си листи. До края на деня в сряда не можахме да получим повече информация по тематиката нито от НЗОК, нито от БЛС, само че и двете институции не отхвърлиха, че по това се работи.

„ Всеки украински жител с регистрация за краткотрайна протекция, както и всеки български жител, може да отиде в съответната Районна здравноосигурителна каса, и там да попълни формуляр с готовност да бъде записан в листата на даден общопрактикуващ доктор “, изясни още Тасев. По думите му по този начин пациентът автоматизирано попада в листата на определения от него доктор. По-препоръчителното решение обаче е да бъдат „ свързани “ бежанците с тези лекари, които категорично са декларирали подготвеност да ги лекуват.Самите персонални лекари пък биха могли да оказват помощ работата си с пациентите от Украйна, като назначат украински доктор или различен медицински експерт в практиката си.

„ Лекарите от Украйна могат да бъдат назначени във всяко лечебно заведение у нас на позиция здравен помощник още в този момент, без никаква потребност от спомагателни документи и изпити “, изясни той. Тази позиция им дава лимитирани пълномощия, само че в същото време е опция за украинските експерти да упражняват специалността си, до момента в който преминат процедурата и получат права да практикуват у нас. „ При сегашните условия това може да стане и за 2-3 месеца “, счита Тасев.

Той подсети, че първичният избор на джи-пи не е незабавен и може да бъде изработен във всеки един миг през годината(за разлика от промяната, която се прави единствено през юни и декември).

За тези бежанци, които имат здравословни проблеми обаче, часовникът тиктака непреклонно към този момент трети месец. Ваня Добрева сигнализира, че това е изключително проблематично в подтекста на по този начин нареченото „ релокиране “ , тъй като хора със болести има риск да бъдат разпределени по места, в които да нямат достъп до нужните им експерти.

За да предотврати това на 25 май е внесла в Министерство на здравеопазването лист с данните на 300 бежанци с хронични или тежки болести, чието настаняване би трябвало да бъде съобразено със здравословните им проблеми. Според Илия Тасев Министерство на здравеопазването е наясно с този проблем и дружно с координационния център обработват информацията, постъпваща от анкетите, точно с тази цел. До момента към 22 000 от настанените по държавната стратегия 63 000 украинци са попълнили анкетата. Същевременно хотели с над 30 000 места са кандидатствали да продължат присъединяване си по държавната стратегия при новите условия, почти още толкоз са и местата в държавните бази, като задачата на страната е да настани всяко семейство при оптимално отговарящи на потребностите му условия.

Мария и брачният партньор ѝ не са измежду тези 63 000. Те са на квартира във Варна и сами заплащат всичките си разноски, само че не могат да платят скъпото онкологично лекуване. Затова се надяват системата най-сетне да ги одобри. „ Безкрайно признателни сме на всички българи за това, което вършат за сънародниците ни “, споделя Мария през сълзи в края на диалога и приключва: „ Никой не трябва да знае какво е това да бягаш от война “.

Надежда Цекулова е приключила е публицистика в Софийски университет, дълги години работи като публицист с ползи в областта на опазването на здравето, обществената политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път минава в стратегия „ Хоризонт “ на Българското национално радио. Има дейна активност за възстановяване достъпа до опазване на здравето на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. В момента е шеф стратегия „ Кампании и връзки “ в Български хелзинкски комитет.
Фейсбук конгрес