Мария де Монсерат Вивиана Консепсион Кабайе и Фолк е родена

Сопраното прилича на майчин плач и затова привлича толкова силно човешките същества ~ Монсерат КАБАЙЕ

Мария де Монсерат Вивиана Консепсион Кабайе и Фолк е родена на 12 април 1933 в Барселона. За малко време тя прави впечатляващ репертоар с функции в " Тоска ", " Аида ", " Арабела " и " Саломе ".

(Montserrat Caballé debut at La Scala de Milano, as a Flower Maiden in Wagner's Parsifal 1960)

Звездният й момент настава през 1965, когато се превъплъщава в облика на Лукреция Борджия на сцената на Карнеги Хол, Ню Йорк. Веднага я канят от Метрополитен опера, където пее във " Фауст " на Гуно. През 1969 прави възторг с ролята си на Елизабета в " Дон Карлос " на Арена ди Верона, дружно с Пласидо Доминго и Пиеро Капучили. На тази сцена тя влудява събралата се 10-хилядна аудитория с последния звук от вокалната ѝ партия, който тя съумява да задържи повече от 20 такта след финалните акомпанименти на оркестъра. Световната й популярност нараства и след осъществяването на шлагера " Барселона " с Фреди Меркюри.

В родината си, Испания, Монсерат Кабайе е на най-високия фундамент. Само един лист с нейните трофеи и награди, съгласно експертни оценки, ще отнеме цели шест страници. Наградена е още с доста ордени и медали от разнообразни страни.

За дългия си живот на сцената е формирала строго свои лични закони: човек не може да бъде слаб, не може да се подчинява на волята на различен, невероятно е да елементарни неналичието на професионализъм, а мощната й религия в господ й разрешава да подценява пристрастеността на театралната борба зад кулисите и съперничеството.

(Caballè & Tucker in Luisa Miller, Met 1968)

(Montserrat Caballé as the title role of Puccini's Tosca, photo ~ James Hefferman, Metropolitan Opera, 1978)

(Shirley Verret, Antonio Ghiringhelli, Margherita Wallman, Montserrat Caballé - " Maria Stuarda ", 1971)

Най-важното в живота е волята.

Късметът въздейства, само че в случай че нямаш воля, шансът няма никакво значение.

Трябва да приемаш това, което ти се случва с любов и най-много да можеш да дадеш обич на тези, които те подаряват с нея, и даже на тези, които не ти я дават.

Аз съм щастлива, че ориста ми разреши да направя кариера, nо преди всичко съм горда, че сътворих прелестно семейство, и имам две прелестни деца. В къщата на родителите ми, гледайки връзките на мама и баща, осъзнах, че е значимо никой човек да не е доминиран. И по същия метод аз и брачният партньор ми се опитваме да отглеждаме децата си. Всяко дете има своя лична човешка персона, със собствен личен темперамент, които би трябвало да бъдат уважавани. И аз съм горда да кажа, че нашето семейство е хармонично.

Винаги се пробвам да уверя хората, че децата ми не страдат, тъй като майка им е звезда. В последна сметка музиката – това е единствено моя работа. Освен музика имам, несъмнено, други ползи и отговорности. И те са на първо място - моето семейство. Когато пристигна моментът, в който няма повече да пея, не желая да ме съжаляват. Аз към момента ще бъда щастлива. Самият живот е хубав, а най-важното е да не се проваля поради личните ни неточности.

(Montserrat Caballé in Vienna, 1979)

(Montserrat Caballé and Luciano Pavarotti)

Детството ми мина в доста работа. Може да се каже, че съвсем нямах детство, най-малко такова, каквото бих желала да бъде или за каквото бях чела в книгите. Но и аз съм си в известна степен отговорна. Бях извънредно любознателна и си завирах носа във всяко ново нещо, което се изпречваше пред очите ми. Апетитът ми към откривателство беше напряко безвъзвратен. Освен това бях всеотдайна към всяко живо създание. Все мислех, че това, което върша за някого, не е задоволително.

Това е най-хубавият съвет, който мога да дам: да не живеем за себе си, а да оказваме помощ на другите.

Никога не съм приемала купите, които ми дават, тъй като те нямат нищо общо с това, което върша на сцената.

Работата изисква доста старания, с цел да не излъжеш упованията към теб. Това се пробвам да върша - да поставям старания, с цел да оправдая очаванията към мен.

Винаги съм се опитвала да послужвам на създателите на творбата, да не ги излъжа, тъй като те са основали толкоз прелестни произведения, че в случай че не бъдеш в тяхна работа, ще бъде засегнатост за тях. Трябва да доста да внимаваш, с цел да не излъжеш един създател.

Съпругът ми постоянно ми е казвал, че би трябвало да напиша книга за живота си, само че не мисля, че ще съумея да го направя. Мисля, че спомените се показват с говорене, а не с черно и бяло.

(Montserrat Caballé and Freddie Mercury, 1987)

(Montserrat Caballé and Freddie Mercury, " Barcelona " )

(Montserrat Caballé and Freddie Mercury)

Ако не мога да пея, имам възприятието, че преустановявам да живея. Имам поради, че имам възприятието, че физически изчезвам.

Моята отмора е, когато се занимавам с музика. Дава ми вътрешен мир и покой.

Сопраното наподобява на майчин рев, по тази причина и притегля толкоз мощно човешките същества.

Звукът на майчиният глас съдържа възприятие за фамилиарност, което има в действителност вълшебен резултат върху слушателя.

Както знаете, операта е едно от най-скъпите зрелища - и като режисура, и като билети за готовия към този момент театър. В днешно време доста оперни постановки обаче се филмират и хората имат шанса да ги видят, без да заплащат баснословни суми за място в някой от фамозните театри.

Аз пея от сърцето си. Да пееш от някъде другаде е неефикасно.

Когато един реализатор в действителност усети музиката, думите извират сами.

Аз дълги години се занимавах с музика. Май има 40-50 години. В един миг музиката се трансформира в нещо, от което имам ежедневна потребност. Може би тогава започнах да я схващам и по-сериозно - като изкуство, към което се стремя с цялата си душа и сърце.