Остров Бурано - една приказна феерия от цветове
Малкото цветно украшение, наречено остров Бурано, е в действителност квартал на Венеция, ситуиран на четири по-малки островчета във Венецианската лагуна. До него може да се стигне единствено с морски превоз – лодка, гондола или вапорето, както и с дребни туристически корабчета.
Бурано е прочут най-много със своите шарени къщи ,
които придават едно в действителност доста цветно въодушевление на острова. Въпреки че всяка е в друг цвят и колорит, те някак се съчетават съвършено и вършат образа на Бурано една същинска цветна приказност, която радва очите и душата. Местните споделят, че къщите са в разнообразни цветове, с цел да може риболовците, прибирайки се от лов на риба да ги разпознават в мъгливите дни.
История на острова
Името си цветният остров носи от един земевладелец Бурий или Борий, като това несъмнено е една от локалните митове. Предполага се, че град Бурано е учреден от бягащите римски жители от град Алтино, които са били нападнати от хуните.
Първите писмени данни за Бурано са датирани още от 840 година, където се загатва за място с името Бурани, написано на латински език.
Установено е, че на остров Бурано първите къщи са били издигнати от тръстика и тиня, като едвам след 1000 години е почнало строителството с тухла. По-старите постройки са се употребявали за хранилища.
Някога Бурано е бил безпаричен и не по този начин известен остров, само че с помощта на бизнеса с дантелите, който бързо се разраства, островът напредва в стопански, търговски, а след време и в туристически аспект.
До 1923 година островът е бил със независимо ръководство, само че тогава дружно с Мурано се причисляват към Венеция.
В наши дни територията на остров Бурано е разширена до Кавалино-Трепорти и още няколко други острова - Мацорбо, Торчело, Санта Кристина, Казон Монтирон, Ла Кура и Сан Франческо дел Дезерто. Те са свързани с дребни, сантиментални мостчета, а превозът на острова се прави напълно с лодки по дребните канали.
Учените към момента спорят и са на разнообразни отзиви за това, дали Бурано постоянно е бил на настоящето си място. Някои споделят, че е бил по-близо до морето, само че е бил изместен, поради високите приливни талази, които непрекъснато са заливали града.
Легендите за Бурано
Както всяко кътче по света, по този начин и тук има няколко митове, които локалните описват от край време.
Едната легенда е обвързвана с името на острова. Предполага се, че то идва от първата фамилия, която се е заселила в Бурано. Те са се наричали Буриана. Друга легенда пък споделя, че първите заселници тук са пристигнали от различен, по-малък остров на 8 километра разстояние, който се е наричал Буранело.
Най-интересната легенда от всички обаче е обвързвана и с едно от нещата, с които остров Бурано е прочут – дантелите. Местните описват една приказка, която е станала част от фоклора на Бурано и тя е обвързвана с обстоятелството, че на острова е цялостно с дантелени произведения. Смята се, че тази традиция води своето начало още от преди 15 век.
Според преданията в миналото един риболовец уловил морска сирена в мрежата си .
Тя се пробвала да го омагьоса със своите нежни песни, само че той не се поддал на изкушението и от самото начало мислел за своята избраница. Морската сирена била толкоз впечатлена от неговата обич и честност към годеницата му, че решила да му направи скъп подарък. Ударила леко лодката със своята изкряща опашка и в момент на нея се появило красиво дантелено покривало. В деня на сватбата на рибаря, всички дами от острова завидели за изящното покривало на жена му и почнали да се пробват и те да изплетат толкоз фина и нежна дантела. Така с времето и с доста труд, дамите от остров Бурано станали най-хубавите майсторки в този поминък.
Известната бурановска дантела
Жените на остров Бурано стартират да шият дантелени произведения още през XVI век. Работата по тях е много сложна и комплицирана, и изисква доста време и внимание към всеки подробност. Един тегел от дантелата има цели седем бримки. Затова времето, за което се създава една завивка от дантела може да трае към месец и даже повече, а това се прави от няколко дами. Една от най-известните техники, които локалните употребяват, е така наречен „ буранска бримка “. При нея забавното е, че моделът, който се прави, е нарисуван на хартия, а конецът минава непосредствено през нея, като най-после хартията се отстранява.
Какво може да посетите на остров Бурано?
Освен несъмнено красивите, цветни къщи, които красят острова, на него може да посетите още няколко много забавни места.
• Църквата „ Сан Мартино “ – това е единствената черква на острова. Тя е римокатолическа и е датирана някъде към 16 век. Има доста впечатляваща камбанария, която е висока 53 метра и е леко наклонена, сходно на тази в Пиза. Тук наклонът се дължи на отчасти срутване на колоните. В нея се съхранява по този начин скъпата творба „ Разпятието “ на Тиеполо или по-известен като Джамбатиста. До църквата има и дребен параклис.
• Музей на дантелата – музеят се намира в постройката на бившето учебно заведение за дантела. Тук ще научите по какъв начин се прави дантелата, ще видите забавни експонати от 16 и 17 век, а в сувенирния магазин може да си купите дантелени произведения направени на острова.
• Виа Галупи – това е основната улица на остров Бурано. На нея постоянно кипи живот. Тук е цялостно с кафенета, заведения за хранене, магазинчета и сладкарници. Улицата е кръстена на родения на Бурано композитор и органист Балдасаре Галупи.
• Разходка с лодка – не пропускайте да се разноските с достоверна рибарска лодка към острова и да го видите от различен ъгъл.
Местна кухня
Един от локалните специалитети на остров Бурано е сладкиш, който се споделя „ бусола “. Той съставлява бисквити под формата на кравай, направени от жълтъци, брашно и масло.
Друго локално ядене, което може да опитате, е рибното ядене „ ризото де го “. То се подготвя като оризът се готви в сметана и сос от риба „ го “ или, както се споделя на британски – риба „ гоби “.
Остров Бурано е прочут и със своите рибни специалитети, които са доста вкусни и много по-различни от това, на което сме привикнали, приготвяйки една риба. От тях може да опитате във всеки ресторант на острова, защото един от главните поминъци на популацията към момента е риболовът.
Бурано е прочут най-много със своите шарени къщи ,
които придават едно в действителност доста цветно въодушевление на острова. Въпреки че всяка е в друг цвят и колорит, те някак се съчетават съвършено и вършат образа на Бурано една същинска цветна приказност, която радва очите и душата. Местните споделят, че къщите са в разнообразни цветове, с цел да може риболовците, прибирайки се от лов на риба да ги разпознават в мъгливите дни.
История на острова
Името си цветният остров носи от един земевладелец Бурий или Борий, като това несъмнено е една от локалните митове. Предполага се, че град Бурано е учреден от бягащите римски жители от град Алтино, които са били нападнати от хуните.
Първите писмени данни за Бурано са датирани още от 840 година, където се загатва за място с името Бурани, написано на латински език.
Установено е, че на остров Бурано първите къщи са били издигнати от тръстика и тиня, като едвам след 1000 години е почнало строителството с тухла. По-старите постройки са се употребявали за хранилища.
Някога Бурано е бил безпаричен и не по този начин известен остров, само че с помощта на бизнеса с дантелите, който бързо се разраства, островът напредва в стопански, търговски, а след време и в туристически аспект.
До 1923 година островът е бил със независимо ръководство, само че тогава дружно с Мурано се причисляват към Венеция.
В наши дни територията на остров Бурано е разширена до Кавалино-Трепорти и още няколко други острова - Мацорбо, Торчело, Санта Кристина, Казон Монтирон, Ла Кура и Сан Франческо дел Дезерто. Те са свързани с дребни, сантиментални мостчета, а превозът на острова се прави напълно с лодки по дребните канали.
Учените към момента спорят и са на разнообразни отзиви за това, дали Бурано постоянно е бил на настоящето си място. Някои споделят, че е бил по-близо до морето, само че е бил изместен, поради високите приливни талази, които непрекъснато са заливали града.
Легендите за Бурано
Както всяко кътче по света, по този начин и тук има няколко митове, които локалните описват от край време.
Едната легенда е обвързвана с името на острова. Предполага се, че то идва от първата фамилия, която се е заселила в Бурано. Те са се наричали Буриана. Друга легенда пък споделя, че първите заселници тук са пристигнали от различен, по-малък остров на 8 километра разстояние, който се е наричал Буранело.
Най-интересната легенда от всички обаче е обвързвана и с едно от нещата, с които остров Бурано е прочут – дантелите. Местните описват една приказка, която е станала част от фоклора на Бурано и тя е обвързвана с обстоятелството, че на острова е цялостно с дантелени произведения. Смята се, че тази традиция води своето начало още от преди 15 век.
Според преданията в миналото един риболовец уловил морска сирена в мрежата си .
Тя се пробвала да го омагьоса със своите нежни песни, само че той не се поддал на изкушението и от самото начало мислел за своята избраница. Морската сирена била толкоз впечатлена от неговата обич и честност към годеницата му, че решила да му направи скъп подарък. Ударила леко лодката със своята изкряща опашка и в момент на нея се появило красиво дантелено покривало. В деня на сватбата на рибаря, всички дами от острова завидели за изящното покривало на жена му и почнали да се пробват и те да изплетат толкоз фина и нежна дантела. Така с времето и с доста труд, дамите от остров Бурано станали най-хубавите майсторки в този поминък.
Известната бурановска дантела
Жените на остров Бурано стартират да шият дантелени произведения още през XVI век. Работата по тях е много сложна и комплицирана, и изисква доста време и внимание към всеки подробност. Един тегел от дантелата има цели седем бримки. Затова времето, за което се създава една завивка от дантела може да трае към месец и даже повече, а това се прави от няколко дами. Една от най-известните техники, които локалните употребяват, е така наречен „ буранска бримка “. При нея забавното е, че моделът, който се прави, е нарисуван на хартия, а конецът минава непосредствено през нея, като най-после хартията се отстранява.
Какво може да посетите на остров Бурано?
Освен несъмнено красивите, цветни къщи, които красят острова, на него може да посетите още няколко много забавни места.
• Църквата „ Сан Мартино “ – това е единствената черква на острова. Тя е римокатолическа и е датирана някъде към 16 век. Има доста впечатляваща камбанария, която е висока 53 метра и е леко наклонена, сходно на тази в Пиза. Тук наклонът се дължи на отчасти срутване на колоните. В нея се съхранява по този начин скъпата творба „ Разпятието “ на Тиеполо или по-известен като Джамбатиста. До църквата има и дребен параклис.
• Музей на дантелата – музеят се намира в постройката на бившето учебно заведение за дантела. Тук ще научите по какъв начин се прави дантелата, ще видите забавни експонати от 16 и 17 век, а в сувенирния магазин може да си купите дантелени произведения направени на острова.
• Виа Галупи – това е основната улица на остров Бурано. На нея постоянно кипи живот. Тук е цялостно с кафенета, заведения за хранене, магазинчета и сладкарници. Улицата е кръстена на родения на Бурано композитор и органист Балдасаре Галупи.
• Разходка с лодка – не пропускайте да се разноските с достоверна рибарска лодка към острова и да го видите от различен ъгъл.
Местна кухня
Един от локалните специалитети на остров Бурано е сладкиш, който се споделя „ бусола “. Той съставлява бисквити под формата на кравай, направени от жълтъци, брашно и масло.
Друго локално ядене, което може да опитате, е рибното ядене „ ризото де го “. То се подготвя като оризът се готви в сметана и сос от риба „ го “ или, както се споделя на британски – риба „ гоби “.
Остров Бурано е прочут и със своите рибни специалитети, които са доста вкусни и много по-различни от това, на което сме привикнали, приготвяйки една риба. От тях може да опитате във всеки ресторант на острова, защото един от главните поминъци на популацията към момента е риболовът.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ