Левът пази България
Малко неща могат да бъдат толкоз надалеч от истината, колкото слагането на знак за тъждество сред влизането в еврозоната и в този момент настоящия режим на валутен ръб. Поддръжниците на тази искрено погрешна теза по предписание пропущат събитието, че включването в един валутен съюз надалеч не се изчерпва с простата подмяна на един паричен знак с различен. В реалност от осъществяването на този акт за новата страна членка произтичат голям брой следващи отговорности, които рядко се загатват в разискванията по тематиката. България към този момент заплаща известна част от тези разноски, като вноската в единния фонд за преструктуриране. От момента, в който влезе в еврозоната обаче, страната ще поеме всички останали разноски, а с времето те могат единствено да нарастват. На този декор наподобява необичайно, че множеството от досегашните оценки за разноските и изгодите са меко казано половинчати, а сериозният разбор въобще отсъства от дневния ред, в случай че не броим искрено пропагандните начинания, които нашият политически и стопански хайлайф провежда за сметка на българския поданик.
Пълният лист с негативи и опасности, които България поема с влизането си в еврозоната, може да извърши десетки страници, само че заради ограничавания размер на актуалната обява би следвало да се очертаят единствено най-важните.
1. Губим паричен суверенитет!В момента, в който подпише участието си в еврозоната, България ще загуби вечно правото на независима парична политика. В момента тя съблюдава избрани ограничавания, защото валутният ръб не позволява Българска народна банка да дефинира лихвени проценти или да се намесва на паричните пазари, само че България има най-важното – надзор върху катализаторите на паричното предложение, както и суверенното право да овласти Българска народна банка да употребява още веднъж цялостния набор от принадлежности. С влизането ни в еврозоната това право ще бъде изгубено вечно, без право на обжалване.
2. Неизбежен инфлационен скокКоефициентът на наложителните запаси ще падне от 10% на 1% и така наречен паричен мултипликатор ще се усили неколкократно. Подобен тласък за паричното предложение ще докара до трайно изпреварване на темпа на паричната маса по отношение на този на създаваните артикули и услуги, или с други думи, „ ще се напечатат едни пари “. Това по предписание води до резистентен растеж на цените, а оттова и до ограничаване на платежоспособността. Можем единствено да гадаем дали на самата дата ще настъпи инфлационен потрес, само че това не е толкоз значимо, защото същинският скок на цените ще пристигна по-късно и просто няма да бъде регистриран като резултат от присъединението (което няма да го направи по-слаб или пък по-малко осезаем). След няколко години престой в еврозоната българинът мъчно ще може да купи същите количества артикули и услуги, в случай че не стартира да избира „ различните храни “ и живота в киберпространството.
Доклад от емпирично проучване „ 20 години евро: спечелили и губещи “, извършено от Център за европейска политика (CEP), февруари 2019 година
3. Ще финансираме заемите на други страни
Българската национална банка ще бъде длъжна да взе участие в стратегиите за количествени удобства, или другояче казано - ще бъде задължена да финансира заеми за европейските държавни управления. Идеята на сходни стратегии е да се поддържа ползата на вложителите към задълженията на страните членки, само че също и да се лимитират разноските на емитентите (издателите на скъпи бумаги – бел. ред.) за обслужването им. Проблемът е, че крайният резултат от сходни ограничения се показва на първо място в ускорение на растежа на цените. През 2020 година Федералният парламентарен съд в Карлсруе направи опит да ограничи присъединяване на Дойче Бундесбанк в сходни стратегии, така те като са в несъгласие с някои конституционни текстове, само че след къс спор с Брюксел и Франкфурт Германия отстъпи. На този декор е ненужно да се гадае какъв би бил изходът при пораждане на последващи несъгласия (а те въобще не са изключени) сред политиките на Европейската централна банка и нечие локално законодателство, изключително в случай че става въпрос за българското.
4. Балон с цената на недвижимите парцели и „ зомби компании “Не бива да се подминава въпросът с предстоящото намаляване на лихвите. Беглото съпоставяне със страните от периферията на еврозоната (защото България не кандидатства за член на ядрото) демонстрира, че на някакъв значителен резултат в тази посока не може да се разчита, защото и в този момент лихвите по заемите у нас са относително ниски. Проблемът е, че даже и в действителност да се намалят, те няма да доведат до повишаване на ефикасните вложения заради тежкото положение на бизнес средата у нас. Евтините заеми просто ще намерят поле за изява в идващия балон с цената на недвижимите парцели или в разнообразни непродуктивни бизнес инициативи. С други думи, няколко години откакто влезе в еврозоната, България ще се сблъска с казуса на така наречен „ зомби компании “ (които могат да съществуват единствено с помощта на дребните разноски за обслужване на техните дългове). По предписание те не обезпечават почтено заплащане на заетите в тях и това ще докара до в допълнение стагниране на действителните приходи на българите, които без друго и сега са най-ниските в границите на Европейски Съюз.
„ Хора като вас са спечелили от участието си в Европейски Съюз. “
Инфо: Изследване „ Бъдещето на Европа. Сравнение на публичните и елитарните настройки “ на Кралския институт за интернационалните връзки, юни 2017 година
5. Стабилността на банките пред изпитаниеНяколко години след присъединението ще се освободят част от буферите, които сега подсигуряват стабилността на българските банки. Бидейки страна, която не е член на валутния съюз, България има доста по-строги условия за стабилността на банките, функциониращи на нейна територия. Неслучайно точно представителите на банкерската колегия са най-активни по тематиката за влизане в еврозоната, защото това значи освобождение на ликвиден и финансов запас и по-големи облаги за сметка на влошената резистентност. Факт, който по предписание се осъзнава едвам когато е прекомерно късно.
6. Падат таксите за превалутиране, ще дойдат други и ще плащаме всичкиЩе отпаднат таксите за превалутиране от левове в евро. Това събитие се акцентира постоянно от дежурните коментатори, които обаче пропущат да отбележат, че до момента в който сега тежестта на тези разноски се понася главно от експортьорите, то след отпадането на нуждата (и приходите) от превалутиране тази тежест ще бъде разпределена сред всички българи. Нито една банка няма да се съгласи да печели по-малко единствено тъй като страната ни е приела еврото за своя валута, тъй че отпадането на един източник на доходи може да докара само до търсене на нови и нищо повече. Във всеки случай по този начин постъпиха банките през 2020 година, откакто им бяха наложени ограничавания върху таксите за преводи (в резултат от разширението на обсега на Регламент (ЕО) № 924/2009), и няма причина да се чака, че през 2024 година ще постъпят другояче. Проблемът е, че новите такси ще бъдат преразпределени сред всички клиенти, до момента в който в този момент разноските за превалутиране тежат главно на фирмите с интернационален бизнес (с доставки или пласмент зад граница), т.е. компенсацията за отпадналите доходи ще тежи върху джобовете на всички българи.
7. Скок на задлъжнялостта. Вижте Гърция!Задлъжнялостта ще нарасне и това е неминуем резултат от удобства достъп до заеми (както за жителите и бизнеса, по този начин и за българското правителство) след присъединението. Повишаването на кредитния рейтинг е един от необятно прокламираните резултати от влизането в еврозоната, като дежурните анализатори комфортно пропущат събитието, че улесненият достъп до заеми за една едва конкурентна стопанска система е като да кредитираш невръстен. Ако някой се съмнява в това съпоставяне, може да наблюдава ориста на стопанските системи от периферията (неслучайно се назовават PIGS), като тук би трябвало да се каже, че един път почнал този развой, не може да бъде спрян. Гърция е емблематичен образец, доколкото единствено за няколко години след нейното присъединение страната усили задлъжнялостта си съвсем двукратно посредством точно на „ лесните пари “, отпускани от кредиторите с ясното схващане, че няма да бъдат върнати по естествения метод, заради което те в този момент тежат върху бъдещето на доста последващи генерации. Често се акцентира, че ЕЦБ и хубавите рейтинги са помогнали за „ спасяването “ на южната ни съседка, само че в духа на тежката агитация се пропуща, че първо, Гърция въобще не е избавена, защото сега съотношението сред нейния дълг и Брутният вътрешен продукт е по-високо, в сравнение с преди и второ – че в случай че тази страна не беше позволила грешката да одобри еврото, тя в никакъв случай нямаше да задлъжнее толкоз. Просто високите лихви и по-ниският рейтинг щяха автоматизирано да спрат процеса още в зародиш.
Насока на развиване на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, със и без евро (в евро)
Инфо: Доклад от емпирично проучване „ 20 години евро: спечелили и губещи “, извършено от CEP, февруари 2019 година
8. Ще плащаме вноски за избавяне на други закъсали страни в ЕвропаМоже би тук е мястото да се спомене, че поддържането на тежко задлъжнялата външна страна е обвързвано с разноски под формата на вноски в така наречен Европейски стабилизационен механизъм (ESM/EСМ). Участието в този механизъм със съответни вноски е наложително единствено за страните - членки на еврозоната, само че не и за тези, имащи благоразумието да останат извън. Пропагандата показва присъединяване в механизма като „ застраховка “ при положение на стопански разтърсвания. Проблемът е, че в европейския „ осигурителен фонд “ вземат участие както страни с устойчиви финансови индикатори, по този начин и такива с висока норма на задлъжнялост. Само по време на последната финансова рецесия ЕСМ отпуска помощи в размер на 295 милиарда евро на страни като Ирландия, Португалия, Испания, Кипър и Гърция, за които и до момента не може да се каже, че са нормализирани, а идната рецесия към този момент чука на вратата. С други думи, това значи, че България ще стартира да прави отчисления в един фонд, пред който към този момент се навъртат много претенденти за покриване на вреди, които евентуално скоро ще превишат неведнъж сегашния потенциал на фонда.
9. Ще помогне ли ЕЦБ при банкова рецесия, за какво не поддържа Кипър?Българските банки ще получат достъп до така наречен „ заемодател от последна инстанция “ в лицето на ЕЦБ, което единствено по себе си не е неприятно. Проблемът е, че никой не може да бъде сигурен, че ЕЦБ няма да прибере чадъра, когато стартира да превалява. Във всеки случай те направиха точно това в тази ситуация с Кипър. Както е известно, през 2013 година банките в тази страна държаха в структурата на активите си огромен размер гръцки държавни скъпи бумаги, осигуряващи много добър приход, само че също и риск, който беше публично недооценен в рейтингите на огромните организации, защото Гърция беше член на еврозоната и най-малко на хартия не би трябвало да има проблеми с обслужването на заемите си. Проблемите за Кипър започнаха, когато в следствие от ограниченията по преструктуриране на гръцкия дълг портфейлите на кипърските банки внезапно се обезцениха и породи риск от фалит на цялата банкова система. Тогава Европейската комисия и Европейската централна банка „ предложиха “ на банките в засегнатата страна да се избавят независимо!? Те извършиха това наставление, „ спасявайки “ се с цената на частична реквизиция на средствата на своите депозанти, макар че сходно решение е несъвместимо с правилото за цялост на частната благосъстоятелност. Просто към оня миг то беше единственото допустимо.
Държавен дълг като % от Брутният вътрешен продукт (трето тримесечие, 2022 г.)
Инфо: Евростат, Тримесечен държавен дълг (Quarterly government debt), код за онлайн данни: GOV_10Q_GGDEBT
10. Дългът може да скочи до 4 пътиВсъщност най-големият проблем е неналичието на предсказуемост и предвидимост. Еврозоната към този момент наруши множеството от старите си обети, като да вземем за пример спазването на критериите от Маастрихт или пък така наречен no-bail-out rule, а занапред ще нарушава още доста, защото следва коренна смяна на метода, по който действа тази общественост. Чуват се все по-настойчиви гласове за сливане на задълженията (т. нар. „ миг на Хамилтън “), което значи, че от към 1/4 дълг към Брутният вътрешен продукт сега България може да осъмне с съвсем четирикратно по-голям дълг (доколкото междинната задлъжнялост на еврозоната към този момент наближава стоте процента). Или с други думи, в недалечно бъдеще българите могат да се снабдят с уговорката да връщат задължения, които не са изтеглени от тях.Въпреки отлагането България e на път да се причисли към малцинството на тези, които не са провеждали нито един референдум по въпросите на интеграцията в Европейски Съюз. Местният политически и стопански хайлайф поставя неимоверни старания за това, като в прорез с всички демократични правила този „ хайлайф “ отхвърля да се вслуша в гласа на народа, чиито ползи би трябвало да съставлява. Елитът го прави в прорез с откритата процедура, доколкото жителите на всички страни, включили се към Европейски Съюз (след неговото конституиране като подобен с контракта от Маастрихт), са получавали правото да изразят волята си на даден стадий от процеса на интеграция – по въпроса за влизане в Европейски Съюз или по-късно, за включване във валутния съюз. Пренебрегването на гласа и волята на жителите несъмнено не е добра препоръка за българската политическа система и демонстрира, че трите десетилетия преход към народна власт са отишли на вятъра.
Статията е оповестена в бр. 3/2023 година на Списание 8.
Пълният лист с негативи и опасности, които България поема с влизането си в еврозоната, може да извърши десетки страници, само че заради ограничавания размер на актуалната обява би следвало да се очертаят единствено най-важните.
1. Губим паричен суверенитет!В момента, в който подпише участието си в еврозоната, България ще загуби вечно правото на независима парична политика. В момента тя съблюдава избрани ограничавания, защото валутният ръб не позволява Българска народна банка да дефинира лихвени проценти или да се намесва на паричните пазари, само че България има най-важното – надзор върху катализаторите на паричното предложение, както и суверенното право да овласти Българска народна банка да употребява още веднъж цялостния набор от принадлежности. С влизането ни в еврозоната това право ще бъде изгубено вечно, без право на обжалване.
2. Неизбежен инфлационен скокКоефициентът на наложителните запаси ще падне от 10% на 1% и така наречен паричен мултипликатор ще се усили неколкократно. Подобен тласък за паричното предложение ще докара до трайно изпреварване на темпа на паричната маса по отношение на този на създаваните артикули и услуги, или с други думи, „ ще се напечатат едни пари “. Това по предписание води до резистентен растеж на цените, а оттова и до ограничаване на платежоспособността. Можем единствено да гадаем дали на самата дата ще настъпи инфлационен потрес, само че това не е толкоз значимо, защото същинският скок на цените ще пристигна по-късно и просто няма да бъде регистриран като резултат от присъединението (което няма да го направи по-слаб или пък по-малко осезаем). След няколко години престой в еврозоната българинът мъчно ще може да купи същите количества артикули и услуги, в случай че не стартира да избира „ различните храни “ и живота в киберпространството.
Доклад от емпирично проучване „ 20 години евро: спечелили и губещи “, извършено от Център за европейска политика (CEP), февруари 2019 година
3. Ще финансираме заемите на други страни
Българската национална банка ще бъде длъжна да взе участие в стратегиите за количествени удобства, или другояче казано - ще бъде задължена да финансира заеми за европейските държавни управления. Идеята на сходни стратегии е да се поддържа ползата на вложителите към задълженията на страните членки, само че също и да се лимитират разноските на емитентите (издателите на скъпи бумаги – бел. ред.) за обслужването им. Проблемът е, че крайният резултат от сходни ограничения се показва на първо място в ускорение на растежа на цените. През 2020 година Федералният парламентарен съд в Карлсруе направи опит да ограничи присъединяване на Дойче Бундесбанк в сходни стратегии, така те като са в несъгласие с някои конституционни текстове, само че след къс спор с Брюксел и Франкфурт Германия отстъпи. На този декор е ненужно да се гадае какъв би бил изходът при пораждане на последващи несъгласия (а те въобще не са изключени) сред политиките на Европейската централна банка и нечие локално законодателство, изключително в случай че става въпрос за българското.
4. Балон с цената на недвижимите парцели и „ зомби компании “Не бива да се подминава въпросът с предстоящото намаляване на лихвите. Беглото съпоставяне със страните от периферията на еврозоната (защото България не кандидатства за член на ядрото) демонстрира, че на някакъв значителен резултат в тази посока не може да се разчита, защото и в този момент лихвите по заемите у нас са относително ниски. Проблемът е, че даже и в действителност да се намалят, те няма да доведат до повишаване на ефикасните вложения заради тежкото положение на бизнес средата у нас. Евтините заеми просто ще намерят поле за изява в идващия балон с цената на недвижимите парцели или в разнообразни непродуктивни бизнес инициативи. С други думи, няколко години откакто влезе в еврозоната, България ще се сблъска с казуса на така наречен „ зомби компании “ (които могат да съществуват единствено с помощта на дребните разноски за обслужване на техните дългове). По предписание те не обезпечават почтено заплащане на заетите в тях и това ще докара до в допълнение стагниране на действителните приходи на българите, които без друго и сега са най-ниските в границите на Европейски Съюз.
„ Хора като вас са спечелили от участието си в Европейски Съюз. “
Инфо: Изследване „ Бъдещето на Европа. Сравнение на публичните и елитарните настройки “ на Кралския институт за интернационалните връзки, юни 2017 година
5. Стабилността на банките пред изпитаниеНяколко години след присъединението ще се освободят част от буферите, които сега подсигуряват стабилността на българските банки. Бидейки страна, която не е член на валутния съюз, България има доста по-строги условия за стабилността на банките, функциониращи на нейна територия. Неслучайно точно представителите на банкерската колегия са най-активни по тематиката за влизане в еврозоната, защото това значи освобождение на ликвиден и финансов запас и по-големи облаги за сметка на влошената резистентност. Факт, който по предписание се осъзнава едвам когато е прекомерно късно.
6. Падат таксите за превалутиране, ще дойдат други и ще плащаме всичкиЩе отпаднат таксите за превалутиране от левове в евро. Това събитие се акцентира постоянно от дежурните коментатори, които обаче пропущат да отбележат, че до момента в който сега тежестта на тези разноски се понася главно от експортьорите, то след отпадането на нуждата (и приходите) от превалутиране тази тежест ще бъде разпределена сред всички българи. Нито една банка няма да се съгласи да печели по-малко единствено тъй като страната ни е приела еврото за своя валута, тъй че отпадането на един източник на доходи може да докара само до търсене на нови и нищо повече. Във всеки случай по този начин постъпиха банките през 2020 година, откакто им бяха наложени ограничавания върху таксите за преводи (в резултат от разширението на обсега на Регламент (ЕО) № 924/2009), и няма причина да се чака, че през 2024 година ще постъпят другояче. Проблемът е, че новите такси ще бъдат преразпределени сред всички клиенти, до момента в който в този момент разноските за превалутиране тежат главно на фирмите с интернационален бизнес (с доставки или пласмент зад граница), т.е. компенсацията за отпадналите доходи ще тежи върху джобовете на всички българи.
7. Скок на задлъжнялостта. Вижте Гърция!Задлъжнялостта ще нарасне и това е неминуем резултат от удобства достъп до заеми (както за жителите и бизнеса, по този начин и за българското правителство) след присъединението. Повишаването на кредитния рейтинг е един от необятно прокламираните резултати от влизането в еврозоната, като дежурните анализатори комфортно пропущат събитието, че улесненият достъп до заеми за една едва конкурентна стопанска система е като да кредитираш невръстен. Ако някой се съмнява в това съпоставяне, може да наблюдава ориста на стопанските системи от периферията (неслучайно се назовават PIGS), като тук би трябвало да се каже, че един път почнал този развой, не може да бъде спрян. Гърция е емблематичен образец, доколкото единствено за няколко години след нейното присъединение страната усили задлъжнялостта си съвсем двукратно посредством точно на „ лесните пари “, отпускани от кредиторите с ясното схващане, че няма да бъдат върнати по естествения метод, заради което те в този момент тежат върху бъдещето на доста последващи генерации. Често се акцентира, че ЕЦБ и хубавите рейтинги са помогнали за „ спасяването “ на южната ни съседка, само че в духа на тежката агитация се пропуща, че първо, Гърция въобще не е избавена, защото сега съотношението сред нейния дълг и Брутният вътрешен продукт е по-високо, в сравнение с преди и второ – че в случай че тази страна не беше позволила грешката да одобри еврото, тя в никакъв случай нямаше да задлъжнее толкоз. Просто високите лихви и по-ниският рейтинг щяха автоматизирано да спрат процеса още в зародиш.
Насока на развиване на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, със и без евро (в евро)
Инфо: Доклад от емпирично проучване „ 20 години евро: спечелили и губещи “, извършено от CEP, февруари 2019 година
8. Ще плащаме вноски за избавяне на други закъсали страни в ЕвропаМоже би тук е мястото да се спомене, че поддържането на тежко задлъжнялата външна страна е обвързвано с разноски под формата на вноски в така наречен Европейски стабилизационен механизъм (ESM/EСМ). Участието в този механизъм със съответни вноски е наложително единствено за страните - членки на еврозоната, само че не и за тези, имащи благоразумието да останат извън. Пропагандата показва присъединяване в механизма като „ застраховка “ при положение на стопански разтърсвания. Проблемът е, че в европейския „ осигурителен фонд “ вземат участие както страни с устойчиви финансови индикатори, по този начин и такива с висока норма на задлъжнялост. Само по време на последната финансова рецесия ЕСМ отпуска помощи в размер на 295 милиарда евро на страни като Ирландия, Португалия, Испания, Кипър и Гърция, за които и до момента не може да се каже, че са нормализирани, а идната рецесия към този момент чука на вратата. С други думи, това значи, че България ще стартира да прави отчисления в един фонд, пред който към този момент се навъртат много претенденти за покриване на вреди, които евентуално скоро ще превишат неведнъж сегашния потенциал на фонда.
9. Ще помогне ли ЕЦБ при банкова рецесия, за какво не поддържа Кипър?Българските банки ще получат достъп до така наречен „ заемодател от последна инстанция “ в лицето на ЕЦБ, което единствено по себе си не е неприятно. Проблемът е, че никой не може да бъде сигурен, че ЕЦБ няма да прибере чадъра, когато стартира да превалява. Във всеки случай те направиха точно това в тази ситуация с Кипър. Както е известно, през 2013 година банките в тази страна държаха в структурата на активите си огромен размер гръцки държавни скъпи бумаги, осигуряващи много добър приход, само че също и риск, който беше публично недооценен в рейтингите на огромните организации, защото Гърция беше член на еврозоната и най-малко на хартия не би трябвало да има проблеми с обслужването на заемите си. Проблемите за Кипър започнаха, когато в следствие от ограниченията по преструктуриране на гръцкия дълг портфейлите на кипърските банки внезапно се обезцениха и породи риск от фалит на цялата банкова система. Тогава Европейската комисия и Европейската централна банка „ предложиха “ на банките в засегнатата страна да се избавят независимо!? Те извършиха това наставление, „ спасявайки “ се с цената на частична реквизиция на средствата на своите депозанти, макар че сходно решение е несъвместимо с правилото за цялост на частната благосъстоятелност. Просто към оня миг то беше единственото допустимо.
Държавен дълг като % от Брутният вътрешен продукт (трето тримесечие, 2022 г.)
Инфо: Евростат, Тримесечен държавен дълг (Quarterly government debt), код за онлайн данни: GOV_10Q_GGDEBT
10. Дългът може да скочи до 4 пътиВсъщност най-големият проблем е неналичието на предсказуемост и предвидимост. Еврозоната към този момент наруши множеството от старите си обети, като да вземем за пример спазването на критериите от Маастрихт или пък така наречен no-bail-out rule, а занапред ще нарушава още доста, защото следва коренна смяна на метода, по който действа тази общественост. Чуват се все по-настойчиви гласове за сливане на задълженията (т. нар. „ миг на Хамилтън “), което значи, че от към 1/4 дълг към Брутният вътрешен продукт сега България може да осъмне с съвсем четирикратно по-голям дълг (доколкото междинната задлъжнялост на еврозоната към този момент наближава стоте процента). Или с други думи, в недалечно бъдеще българите могат да се снабдят с уговорката да връщат задължения, които не са изтеглени от тях.Въпреки отлагането България e на път да се причисли към малцинството на тези, които не са провеждали нито един референдум по въпросите на интеграцията в Европейски Съюз. Местният политически и стопански хайлайф поставя неимоверни старания за това, като в прорез с всички демократични правила този „ хайлайф “ отхвърля да се вслуша в гласа на народа, чиито ползи би трябвало да съставлява. Елитът го прави в прорез с откритата процедура, доколкото жителите на всички страни, включили се към Европейски Съюз (след неговото конституиране като подобен с контракта от Маастрихт), са получавали правото да изразят волята си на даден стадий от процеса на интеграция – по въпроса за влизане в Европейски Съюз или по-късно, за включване във валутния съюз. Пренебрегването на гласа и волята на жителите несъмнено не е добра препоръка за българската политическа система и демонстрира, че трите десетилетия преход към народна власт са отишли на вятъра.
Статията е оповестена в бр. 3/2023 година на Списание 8.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ