Скоро компютрите ще функционират като човешкия мозък
Макар и да наподобява, че нашите компютри „ мислят “, защото извършват човешки задания, като да разпознават лица или гласове и да плануват какво можем да кажем по-нататък, те в действителност към момента не действат като човешкия мозък.
Изследователи от Института по инженерство на Северозападния университет McCormick, създават устройство, известно като „ мемтранзистор “ (memtransistor), което извършва както функционалности на паметта, по този начин и функционалности за обработка на информация едновременно. Това го прави удивително сходно на неврон и друго от компютъра, който също може да прави тези процеси, само че единствено поотделно. Работата на екипа беше оповестена неотдавна в списание Nature.
Memtransistor съставлява всъщност композиция от memristor и транзистор. Memristor или резистор с памет, помни напрежението, което е било приложено към него, само че може да управлява единствено един канал за напрежение. Чрез трансформирането на подобен мемристор от двумодов терминал в три-терминално устройство и в мемтранзистор, екипът на Северозападния университет прави тази технология доста по-способна да реализира комплицирани схеми и системи.
Разработването на ефикасна, работеща невронна мрежа, която работи като memtransistor, освен ще бъде по-близка до човешкия мозък; само че тя би могла да употребява и по-малко сила от цифровите компютри, защото би премахнала нуждата от пускане на два обособени процеса.
Ръководителят на проучването Марк С. Херсам, обяснява в прессъобщение за какво качествата на мемтранзистора му разрешават да бъде по-близък до мозъка на човек: „ … В мозъка, нормално нямаме един неврон, обвързван единствено с индивидуален различен неврон. Вместо това един неврон е обвързван с голям брой други неврони, с цел да образува мрежа. Структурата на устройството ни разрешава голям брой контакти, които са сходни на множествените синапси в невроните на мозъка. “
Изследователите считат, че ще бъде относително елементарно да се разшири и пригоди тази технология за приложимост в практиката. „ Досега не виждаме каквито и да било бариери, които да предотвратят по-нататъшното разширение на нашия метод “, споделя Херсам.
Дали това разширение ще се реализира, към момента следва да се види. Но такава технология би могла да направи компютрите и интелигентните устройства, с които работим всеки ден, по-умни и по-способни и даже може би ще ги направи „ по-органични и човешки “. Новата технология би могла също по този начин да разреши на невронните мрежи да се развият и може би да направи футуристичните технологии, като мозъчно-компютърните интерфейси, доста по-възможни.
