Мъжете разкриват много за себе си със своите сарториални избори:

Мъжете разкриват доста за себе си със своите сарториални избори: възрастовия си диапазон, дали са консервативни или свободолюбиви, дали подхождат към модата с комизъм и, несъмнено, икономическата си категория. Колкото по-добра е дрехата, толкоз по-богат е мъжът – отсам и изразът: „ облеклата вършат индивида “.

Въпреки това, по време на война мъжете нямат огромен избор какво да носят. Униформите се раздават съгласно ранга на боеца, като спомагателните отличителни знаци, като да вземем за пример пагони, идват по-късно след струпване на опит и извоювани покачвания. Униформите могат да накарат мъжете да наподобяват от плашещи, като нацистка униформа на Секретен сътрудник, до женствени, като дрехата, носена от Луи XIV, края на Франция. Но на фундаментално равнище униформите са предопределени да защищават хората от атмосферни въздействия, патрони и други сурови военни условия.

През вековете някои униформи са коствали скъпо на бойците заради метода, по който са проектирани и направени – от време на време даже изборът на цвят може да се окаже гибелен.

Едни униформи имат висока, прекомерно твърда яка – това въобще не е уместно за борби на терен в Северна Америка. Заради тези яки европейските войски не са в положение да отговорят на ходовете на съперника или да извърнат бързо глава. Така доста мъже заплащат с живота си поради това ограничаване.

Палтата, носени от бойците по време на пруската Седемгодишна война, са толкоз тънки и нежно направени, че съвсем не са от изгода за мъжете. Те се свиват, когато се намокрят, и са толкоз зле по тялото, че доста бойци даже не могат да ги закопчаят. Следователно, вместо да умрат в борба, те измръзват до гибел.

Пруски войски в Седемгодишната война

Много армии употребяват шапки за обозначаване на сан, само че те също постоянно може да сработят против войските. Например, наетите от англичаните мъже от Хесен заплащат скъпо за високите си шапки, които се заплитат в клоните на дърветата и ги трансформират в цел за американските снайперисти.

Подобен резултат имат и английските червени униформи. Войниците не могат да се промъкнат през американските гори по време на Войната за самостоятелност, тъй като поради алените си палта ще бъдат елементарно видяни. Червеното се употребява от английските сили още през 17 век и едвам в края на 19 век цвета на униформите на армията са заменени.

Британската податливост към бялото също работи против тях – този път по време на акцията в Галиполи през Първата международна война. На бойците са дадени бели ленти, които да носят към ръцете си като сигнал за другите, които са на същата страна. За страдание, това ги прави доста лесни цели за турския зложелател.

Френската и румънската войска също носят ярки цветове в продължение на доста епохи. Униформите им са по-подходящи за празник, в сравнение с за спор. Едва когато техните водачи си дават сметка, че ярките цветове убиват хората им, ги трансформират на по-приглушени нюанси като сиво и кафяво.

Понякога виновността за жертвите не е в дизайна или цветовете, а в чистата бюрократична неразбория и некомпетентност. Например, доста немски бойци влизат в Русия през 1941 година с картонени обувки, до момента в който техните италиански съдружници имат първокласни кожени обувки по магазините им.

По време на Кримската война английските войски умират поради времето, макар че наоколо до тях има повече от 12 000 шинели на склад. Това се случва единствено поради едно безсмислено предписание, което гласи, че мъжете ще получават ново палто единствено на всеки три години. Едва когато поради този случай избухна скандал в пресата през 1854 година, палтата най-сетне са раздадени.

Същият проблем се случва и по време на Гражданската война в Америка. Конфедерацията няма задоволително обувки или облекла за своите войски, макар че Северна Каролина е голям производител на текстил. Така че, когато борбата при Шило завършва, 60% от мъжете са открити с тоалети, принадлежащи на врага, което, несъмнено, ги прави лесна цел за другарски огън.

Независимо дали суетата, желанията или бюрокрацията са отговорни, тези и други проблеми са коствали живота на доста бойци през годината. Днес практичността е преди всичко и с помощта на изобретяването на найлона и други изкуствени материи, бойците са облечени в облекло, уместно за техните задания, каквито и да са те.