Кой е бил мъжът с желязната маска?
Мъжът с желязната маска е историческа загадка от 18-и век. Роден към 1658г, той е пандизчия, обитавал някои от най-строгите затвори във Франция през целия си живот. Но през всичкото това време самоличността му остава скрита зад маска. Има няколко теории кой може да е бил този мъж, само че единствено няколко са останали евентуални до през днешния ден.
Мъжът е затворен първо в Пинероло през 1681г. От там той е локален от един затвор в различен, постоянно при строга защита, до момента в който най-после не се озовава в Бастилията, където издъхва. Гробът му носи името Мархиоли, а възрастта му е посочена като „ към 45 “. Но спекулациите за същинското име и произхода му стартират доста преди гибелта му. Документи от Бастилията наблюдават историята на мъжа и са търсени от стотици хора, искащи да схванат истината. Множество писатели се захващат с мистерията на скритото лице, само че всички оферират разнообразни отговори. Но за какво самоличността му е такава загадка и по какъв начин не е разкрита?
Едно от първите споменавания на Желязната маска е в книгата „ Тайни мемоари, които да служат на историята на Персия “ от неизвестен създател. В нея се разкриват обстоятелства, които тогава не са известни на всеки, само че в следствие подклажда дискусия, която отеква до през днешния ден.
Луи XIV е имал легален наследник на име Луи и противозаконен подобен на име Жафер (граф Вермандоа). Според историята, мъжът с маската е точно Жафер. При скандал сред двамата братя един път Жафер удря Луи – закононарушение, наказващо се със гибел при естествени условия. След доста размишления обаче, кралят взема решение да изпрати сина си в армията, където измежду случаите на чума инсценират гибелта му. Жафер е изпратен на остров Света Маргарита с доживотна присъда в цялостна загадка, до момента в който светът го оплаква.
За да не го разпознаят, Жафер би трябвало да носи маска пред пазачите и готвача, който му носи храната. Грижата за него е поверена на един пълководец, който знае самоличността му и има заповеди да убие всеки, който разкрие тайната. Когато командирът е нараснал в властник на Бастилията, Жафер е изместен дружно с него.
В тази история обаче има доста несъответствия. Например, събитията по времето на Луи XIV съответстват с тези в историята. Но неговият наследник Луи е роден през 1661г, а писмените доказателства за затварянето на Жафер (едно писмо), датират от 1691г. Писмото е написано когато Жафер към този момент е прекарал 20 години в пандиза, заради което времето не съответствува с годината на раждането му.
По-късно Волтер обаче разказва поредност от събития, като употребява тази доктрина за основа. Затворникът в началото носел единствено черна кадифена маска. Именно Волтер е този, който разказва желязна маска, позволяваща на пандизчията да се храни, без да я смъква. Едно нещо е друго в неговата версия на историята: пандизчията не е синът, а братът близнак на Луи XIV. Освен в детайли физическо изложение, Волтер прибавя и детайлности, които е получил от лекаря в Бастилията. Въпросният преглеждал пандизчията доста пъти, само че единствено езика и тялото му – в никакъв случай не виждал лицето му.
Волтер отбелязва обаче, че по времето, когато пандизчията е изпратен на о-в Света Маргарита, няма вести за каквато и да е значима персона, изчезнала от политическия живот.
През 1745г излиза нова доктрина, съгласно която мъжът е чужденец аристократ и татко на Луи XIV. Друг историк, Франсоа Жозеф Лагранж-Шансел, по-късно споделя, че пандизчията в действителност е бил дук дьо Бофорт, както е схванал по времето на личния си престой на острова. Дук дьо Бофорт нанася доста провали на кралския флот по време на службата си при Луи XIV, до момента в който сякаш не умира на бойното поле в Кандия. Тялото му обаче по този начин и не е намерено – факт, който съответствува с историята на Лагранж.
Желязната маска става известен воин и в литературата. Александър Дюма показва пандизчията в книгата си „ Виконт дьо Бражелон “ като брата близнак на краля, тъкмо както разказва Волтер.
През годините всички тези теории са отхвърляни заради множеството затруднения и несъответствия в тях. Днес доминира версията, че Желязната маска е бил лакей. Чии лакей, никой не знае. Според Пол Сонино, той е бил лакей на кардинал Мазарини, първият министър на Франция, който натрупва благосъстоянието си като мами кралското семейство от генерации. Клетникът знаел всичките му схеми и си отворил устата в несъответствуващ миг, заради което го затворили.
През 2021г историците показаха, че прислужникът в действителност е по-вероятно да е бил на Хенриета-Анна Стюарт. Той едвам не компрометирал връзките сред Луи XIV и Чарлз II в внимателно време по време на договарянията против Холандската република. През юли 1669г Луи внезапно се отдръпва от Хенриета, въпреки преди този момент двамата да са доста близки и това не остава неусетно.
Има още доста претенденти за личността зад желязната маска – Д‘Артанаян, Никола Фуке, наследник на Ана Австрийска, наследник на Чарлз II, италиански посланик и други.
Във всеки случай към момента остават доста въпроси без отговор и никой не може да каже сигурно кой е бил този мистериозен мъж… Ако въобще е съществувал. Дали става въпрос за мрежа от политически игри и персонална вендета или всичко е просто клюки и градски митове?
