Как се дава началото на горския туризъм
Магията на тази гора ни се разкрива постепенно – странни камъни украсяват пейзажа „ в най-разнообразни и причудливи форми “, написа един наблюдаващ, „ като стада чудовища, които пасат в дъното на котловина “. Когато слънцето пробива зимните облаци, линии слънчева светлина проникват в дъбовете и буковете, и шотландските борове, трансформирайки сивкавата трева в преливащо зелено море. Стъблата на дърветата са окъпани в оранжево зарево, а полетата от изсъхнали папрати се озаряват в бледожълто.
За французите името на тази гора, Фонтенбло, припомня за шатото с 1500 стаи в сърцето й. От 12 век нататък, кралете на Франция употребяват това място, богато на елени и диви прасета и наоколо до Париж, като ловно поле. През 17 век Луи XIV започва огромна самодейност за разширение на гората, последвана доста по-късно от огромни насаждения от дъбове, букове и борове. Увеличена още веднъж през 1983 година, гората в този момент обгръща повърхност повече от 200 000 декара, почти три пъти по-голяма от Манхатън.
Но един мъж, чиято историята е слабо известна, в действителност е този, който ще промени гората вечно. Клод-Франсоа Денекур е боец във френската войска, само че е освободен от поста си като консиерж на казарма в Фонтенбло през 1832 година поради хипотетичните му демократични възгледи. От този миг нататък той се посвещава на създаването и популяризирането на гората Фонтенбло за необятната аудитория. Днес той би трябвало да бъде приет и оценен както като интелигентен бизнесмен, по този начин и като пионер – в случай че не и като откривател – на естествения туризъм.
Геният на Денекур е да разпознае неповторимия темперамент на гората. Преди милиони години тя лежи под океана, само че по-късно отстъпващите води оставят след себе си пясъчни дюни, дребни пустини и скалисти плата с хиляди необикновени скални формирания. Докато той не се появява, пътеките през гората са необятни и прави, предопределени да побират царски карети по време на ловните сезони. Без законна власт, единствено с положителната воля на локалните горски чиновници, Денекур издълбава километри извити пешеходни пътеки към скалите и сред дърветата, построява монументи и стълбища от пясъчник, който е в обилие, изкопава пещери и подземни проходи и построява чешми, макар че няма вода, която да ги зарежда.
През 1861 година, 11 години преди Йелоустоун да стане първият народен парк в Съединените щати, част от Фонтенбло става първият естествен резерват в света. Денекур и Чарлз Колинет, негов възпитаник, който продължава делото след гибелта на Денекур през 1875 година, основават 18 маркирани туристически пътеки, покриващи 200 километра. Днес те са част от по-голяма мрежа от 21 пътеки, покриващи близо 330 километра. Гората притегля милиони гости всяка година: туристи, колоездачи, ездачи на коне, алпинисти и авантюристи, които желаят да избягат от града. Националната работа по горите изсича, обрязва и пресажда дървета; възвръща изкуствените каменни стълбища, стени и пейки; изкопава пясък от пещерите и насажда растителност за стабилизиране на хълмовете. Асоциацията на приятелите на гората Фонтенбло, частна организация, оказва помощ за поддържането на пешеходните пътеки и издава пътеводители и карти. (Както всички паркове във Франция, гората е затворена като мярка за битка с разпространяването на ковид.)
Една от най-обичаните конструкции на Денекур е Grotte du Serment (Гротът на клетвата) – огромен подслон, който той основава, като копава надълбоко в пясъчния под под таван от великански камъни и построява каменни стени. Денекур назовава мястото „ dernière folie de Denecourt “- последното безумство на Денекур, обещавайки, че това ще бъде последното му творение; заричане, което в последна сметка не съблюдава. Следва друга скалиста пещера, която той, отбелязвайки нарушаването на обещанието си, назовава Grotte du Parjure – Грота на лъжесвидетелстването.
Другаде, кацнал на могила в полянка, се намира каменна кула за наблюдаване, която носи името на Денекур. Тя се счита за толкоз значимо, че я откриват император Наполеон III и брачната половинка му императрица Евгения. Бронзов медальон с профил на Денекур украсява стена на кула, а от върха на 47-те каменни стълби се вижда по какъв начин в далечината дървесната линия свършва.
