Любомир Шейтанов е юноша на Черноморец, бивш страж на Локомотив

Любомир Шейтанов е младеж на Черноморец, някогашен пазач на Локомотив (Бургас), Нефтохимик, Добруджа и Несебър. Преди 15 години става треньор на вратарите на мъжкия народен тим на България, а сега е в щаба на Ивайло Петев в Омония (Никозия).


Още един българин влезе в щаба на Петев

Специалистът пое Омония (Никозия)

Ето какво описа опитният експерт в изявление за " 24 часа ":

Любо, какво дете беше?

- Малко палаво, правех много дивотии, само че тогава имаше огромна опция за същински игри и занимания. Най-важното е, че всеобщо се спортуваше. Ходехме по стадиони и площадки. Те бяха нашите нощни заведения. Там беше купонът.

Вървеше ли ти учебното заведение?

- Категорично да. Бях първенец. Благодарен съм, че приключих едно от най-реномираните учебни заведения в Бургас - " Кирил и Методий ". Имах доста положителни учители. Увличах се най-много по литература и история.

Футболът не беше ли спънка?

- Футбола го започнах на по-късен стадий. Първо упражнявах плуване, след това баскетбол, по-късно лека атлетика. Вратар станах напълно инцидентно на съвсем 15 години. Тренирах редом висок скок и футбол. Дори първоначално бях ляво крило. После за хубаво или за неприятно тогава имахме единствено един вратар, другият беше болен. Треньорът Петър Младенов видял нещо в мен и ме постави на вратата, за което съм му признателен.

Не съжаляваш ли, че не си остана нападател?

- В никакъв случай. Всяка майка вратар не ражда.

Кои бяха твоите идоли в ония години?

- Имах щастието да се срещна с една легенда, единствения вратар - притежател на " Златната топка ", Лев Яшин. Това стана на стадиона на Динамо (Москва)благодарение на вашия сътрудник Румен Пайташев. По мое време кумирът ми е единствено един и се споделя Тони Шумахер. Той беше пример. Естествено не недооценявам Сеп Майер, Жан-Мари Пфаф.

А в този момент кои са най-хубавите вратари?

- Това е Джиджи Буфон. Според мен до момента той трябваше най-малко един път да вземе " Златната топка ". Той е супервратар и неповторим човек. Казвам го от позицията, че се познаваме персонално, говорили сме си. Другите са Де Хеа, Тибо Куртоа и стражът на Атлетикo (Мадрид) Ян Облак.


Ники Михайлов дебютира за Омония (Никозия) още в четвъртък

Вратарят ще бъде картотекиран в понеделник

А у нас сега по какъв начин би изглеждал описът на досегашния треньор на вратарите на националния тим?

- За жал, Владо Стоянов е контузен. Не мога да си изкривявам душата, Ники Михайлов също е доста добър вратар. Следва една тройка от равностойни хора в лицето на Пламен Илиев, Божката Митрев и Благой Макенджиев.

Защо напоследък нямаме изгряващи гении под рамката?

- Пак се връщаме на запознанството ми с Лев Яшин. Руснаците тогава също имаха рецесия за вратари. Неговите думи бяха: " Няма я улицата ". И е бил прав, тъй като вратарят би трябвало да е човек с богата двигателна просвета, а в този момент младите съвсем не се движат. Изгубили са навика да спортуват. Липсват и задоволително положителни условия за тях като база. Да не приказваме, че няма задоволително добре готови експерти. Е, няма по какъв начин да стане!

Къде са ни експертите?

- Има ги, само че на хартия. Просто младите не желаят да се учат. Смятат, че знаят всичко, само че се заблуждават.

Къде изкара войнишките години?

- Изкарах ги в Стара Загора. Благодарение на Христо Порточанов играх професионален футбол. През 1980 година имаше едни квалификации за влизане в " Б " група. Той ме извади от казармата, пазих за Локо (Бургас). За шанс, тимът ни влезе. После продължих в Черноморец. Иначе започнах в школата за младши сержанти в Стара Загора при един популярен военачалник - Делчо Делчев. Никога няма да не помни по какъв начин на един мач сред дивизиите от военното състезание спасих две дузпи за нашия тим. Генералът толкоз се изкефи, че от редови войник ме направи непосредствено сержант. Добре, че не продължих службата си там, другояче несъмнено щях да се издигна до чин старшина. (Смее се.) Тук дано да вметна - тъпо, че казармата към този момент я няма. Не приказвам за оня тип, само че най-малко някакво образование щеше да е от изгода на младите. Да видят по какъв начин се държи пушка, а не наргиле.

Защо е общоприето да се приказва, че да си вратар, би трябвало да си малко вманиачен?

- Не би трябвало да си малко вманиачен, само че оказва помощ. С Мъри Стоилов си имаме една задявка. Пита ме кои вратари съм направил? Отговорът ми е, че може да не съм, само че и никого не съм развалил.

Кои са най-паметните ти моменти от мачове като футболист?

- Никога няма да не помни една подготовка за оставане в " А " група сред моя Черноморец и Локо (Пловдив). Те бяха извънредно мощен тим с Христо Бонев, Ераносян, Курбанов, Първият мач бихме с 2:1. На реванша им трябваше единствено 1:0, с цел да съумеят. Не можаха да ми вкарат. След мача се скъсах да целувам гредите. После се майтапеха, че пращали служащи да ревизират дали няма да паднат.

Кой е най-левашкият гол, който си допускал?

- На един мач против Славия, до момента в който се оглеждам на кой съотборник да изритам топката, тя мина под крайници ми и влетя в мрежата. Някои паметливи още ми го напомнят и ме бъзикат.

Защо като футболист играеше под името Любомир Петров?

- Тя историята е дълга. Шейтан на турски значи демон. Навремето моя дядо е взел участие в Септемврийското въстание, където е погубен. Баба ми, бременна с татко ми, от боязън отива и го ражда в Турция, с цел да не убият и нея. Баща ми си живя и умря като Георги Иванов Петров. Шейтанов е четвъртото ми име. Даже и него го знаеха по този начин. Баба ми е излязла демон, това е историята на моята фамилия, с която заживях от 1985 година


Пропусната дузпа лиши Петев от победа в дебюта му отпред на Омония

Тимът от Никозия приключи 2:2 против Етникос (Ахна) като посетител

Кои са съотборниците, с които ти е било наслаждение да си партнираш?

- Играл съм с 4 генерации футболисти. Пазя отлични мемоари от Тотко Дремсизов, Пею Николов, Иван Притъргов, Руси Гочев, Валентин Делиминков, Николай Русев-Джангъра, Симеон Чилибонов. Нека да загатна и вратарите, от които съм се учил - Дражо Стоянов и Димитър Папазов.

Коя избавена дузпа не изтриваш от съзнанието си?

- Спасил съм доста дузпи. Дори имам по две на един мач. Хващал съм 11-метрови наказателни удари на Христо Стоичков, Любослав Пенев, Пламен Гетов, на сътрудника вратар Антонио Ананиев също. Това не се учи, само че на мен, колкото и нескромно да звучи, ми беше от мощните страни.

Има ли червен картон, за който си спомняш?

- Бях първият вратар, изпъден по новите правила, против ЦСКА за нарушаване против Данчо Лечков отвън наказателното поле на " Армията ". Дадоха дузпа и червен картон. Помня го, тъй като е единственият в кариерата ми. Иначе жълти картони, дал бог.

Имал ли си предложения от чужбина?

- Ония години беше доста мъчно. Първо, трябваше да си навършил 28 години. После имаше и други спирачки. Знам, че Аустрия (Виена) беше предложила оферта за български вратар чартърен. Предпочетоха Илия Вълов, който тогава пазеше за ЦСКА. Разбрах за това от консула на южната ни съседка по време на годишнина, на която бяхме поканени единствено аз и баскетболната легенда Бойчо Брънзов. Така и не научих за какво не се случи. Не скърбя, такива са били годините.

Минавало ли ти е през главата да се откажеш от футбола?

- Никога. Такова нещо става внезапно. Важното е човек да уцели момента. Аз като футболист взех своето решение безусловно за 10 минути, след гибелта на родителите ми през 1992 година. А в този момент като треньор мисля, че ми е рано за пенсия. Кариерата ми като треньор стартира в несъществуващия към този момент тим Порт (Бургас), а през 1995 година сегашният народен представител Йордан Цонев ме предложения да поема вратарите в Черноморец. Старшия беше Динко Дерменджиев. Отборът тогава беше във " В " група.

Коя е най-тежката ти професионална разлъка до момента?

- Нямал съм такава.

А за какво се стигна до тръгването ти от Лудогорец, с който си повторен първенец?

- Естествено, не беше по мое предпочитание, само че не съм афектиран. В Разград хората са перфекционисти. Братята Домусчиеви, които потвърдиха, че схващат освен от бизнес, просто поканиха на мое място по-добър треньор. Казва се Бернд Дреер. Той е доста висока класа. В Лудогорец гонят непрекъснато развиване и търсят най-хубавото на всякакво равнище. Навремето даже съм пазил с ръкавици на Бернд Дреер. Това беше в интервала, когато Златко Янков играеше за Юрдинген и ми ги пращаше от Германия, тъй като тук бяха ъгъл. После с Дреер се засякохме, когато той беше асистент на Феликс Магат в Шалке 04, а аз бях в щаба на Красимир Балъков в Черноморец. Аз се веселя, че подобен експерт пристигна да работи в България, а още повече, че ме наследи човек от обичания ми клуб Байерн (Мюнхен).


Николай Михайлов: Наша отговорност е почитателите на Омония да бъдат щастливи

" Петев е доста предан на работата си "

Имаш ли непокътнати скъпи мемоари от замяна на фланелки?

- Имам фланелки на Буфон и Ван дер Сар. Ето и един любопитен миг. Няма да не помни, играхме с Холандия в София и завършихме квалификацията 1:1. Старши треньор беше Стоичков. Поисках фланелка от Ван дер Сар, само че той я беше дал. Каква беше изненадата у мен, когато на реванша ме извика и ми даде не една, а 5 негови фланелки. Само този жест демонстрира, че вратарите сме от друга квас.

Кога да те чакаме още веднъж на терена като треньор?

- Честно казано, малко съм поуморен от мъжки футбол. Вече ми се работи с деца, без значение дали в родния Бургас, или другаде. Е, в случай че излезе нещо забавно като оферта от мъжки тим, ще я обмисля. (б.р.: от петък публично Шейтанов е в екипа на Ивайло Петев в Омония (Никозия)

А имаш ли такива през тази година, в която си отвън играта?

- Отказах четири предложения. Последната е от Локомотив (Пловдив), преди този момент от кипърския Анортозис. Другите са от Берое и Верея. Просто желая да си умря, тъй като в последните 15 години работих на два фронта и умората ми пристигна малко допълнително.

Има ли тим, с който в никакъв случай не би се обвързал?

- Не го укривам, левскар съм от дете, само че работата си е работа. Ще ви дам образец. Преди години когато бях в Локо (Пловдив), вратарят на градския противник Ботев Лилчо Арсов ме предложения и организирах две тренировки с тях. Това за мен е феърплей. И друго, какво нещо е ориста? Навремето Лотар Матеус ми беше любим. После с този човек работех в екип с националния тим на България. Затова футболът е обществен феномен.

Спомена Матеус, на кои други треньори беше част от щаба и с кого се разбираше най-добре?

- Имал съм привилегията да работя с огромни имена като Димитър Пенев, Пламен Марков, Димитър Димитров-Херо, Лотар Матеус, Станимир Стоилов, Ивайло Петев. С всички съм имал съвършени връзки. Водили сме голям брой разговори. Хубавото е, че са се съобразявали с моето мнение по отношение на вратарския пост и са го зачитали, само че крайното решение си беше тяхно. Нали по тази причина е старши треньор.

Какво е за теб благотворителността?

- Съобразно опциите си в никакъв случай не съм отказвал да оказвам помощ, няма и да откажа.

А жестовете?

- Последният въпреки и дребен беше за огромния Аян Садъков, който, за жал, си отиде прибързано от този свят. Имах шанса да работя с него в Локо (Пловдив). Аян е исполин и като човек, и като футболист.

Как се виждаш примерно на 70 години?

- Дай боже, да сме живи и здрави и в случай че някой изиска професионален съвет, да му го дам.

Ако можеше да върнеш детството си, кой път би избрал?

- Пак същия. Не скърбя за нищо. Връщам се на образеца с Лотар Матеус. Никога не съм очаквал, че този човек ще го видя онлайн. Ако кариерата ми беше друга, това нямаше по какъв начин да се случи.

Ако би трябвало да се опишеш с 3 думи, кои са те?

- Един човек, който доста почитам, е Иван Вуцов. Той даваше избрания на всеки. За мен беше споделил - щур, почтен и трудолюбив.

Съгласен ли си с него?

- Мисля, че да!