История за една бира, едно обещание и една неправда
Лято е! Какво по-хубаво от морски пейзажи, съпроводени с бира в ръка. Така доста нашенци си показват лятната си отпуска. Тя постоянно е заслужена след цяла година работа, а в случай че няма „ черни облаци “ – би била съвършена.
Тази история е за един човек, една бира, магазин и една дребна несправедливост. Ако в другите страни клиентът е постоянно прав, то тук се оказва, че би могъл да има право, само че по-скоро ще бъде преметнат от правоимащите.
Ето какво описа българин по Черноморието ни:
„ Рядко пиша нещо по-пространствено, само че тъй като имам 15 дни в годината същинска отпуска, която извозвам на морето, а и се касае за БИРА, не мога да пропусна да Ви срещна с моя банален случай.
Преди 5 дни си закупих от магазина на морска гара 5-литрова алуминиева бъчвичка с бира Варщайнер. Беше понижена съвсем на половина и като се изстуди се оказа и много добра /не съм фен на по-тежките бири/. Бирата свърши по-бързо от петокласник и взех решение да си взема още веднъж.
Посетих още веднъж магазина /уточнявам, че става дума за този на гърба на " Даляна ", а не другия след Морска гара -там няма/, с цел да установя, че, както постоянно се случва в живота, хубавите неща бързо свършват. Една от консултантките в магазина очевидно улови разтревожания ми, търсещ взор и учтиво ме попита дали диря нещо съответно и може ли да помогне! Споделих тъгата си и за мое наслаждение тя ме осведоми, че в склада, от който ги зареждат има още едно кашонче, т.е. 2 по 5л. Обеща ми да ги поръча, с цел да мога да си закупя най-малко едното и да го изконсумирам на драго сърце. Зареден с оптимизъм, през вчерашния ден /неделя/ привечер още веднъж посетих магазина. Направих го след 8 часов плаж в Сарафово, докъдето стигнах и се върнах с велосипед. Виждах въпросното буренце като слънце след 200 дни облаци и мислех да му се насладя оптимално. За мое страдание се оказа, че склададжията не го е изпратил, макар поръчката.
Отново същата дама от магазина, след дълги диалози по телефона, ми даде обещание, че на идващия ден всичко ще е О.К. и макар, че тя няма да е на работа ще остави записка на колежките си и ще ми запазят едно от въжделенните буренца. Днес, след един бърз плаж, към 14ч цъфнах в магазина твърдо уверен, че ориста ще ме възнагради за търпението и неколкократните разкарвания. УВИ през днешния ден екипа в магазина беше различен, нищо общо с това, което бях виждал до момента. Опитаха да ме разкарат небрежно като ми споделиха, че няма такава бира, била свършила преди няколко дни.
Става дума обаче за БИРА през лятото и аз се заинатих, като упорства, че е тествано в склада, има наличност и още през вчерашния ден е трябвало да я докарат. Виждайки, че няма да се предам без пердах, една от дамите, обслужващ личен състав се усамоти сред парфюмите и организира скрито телефонен диалог. Успях да чуя, че повтори няколко пъти " но той клиента е тук ". Това очевидно не впечатли намиращия се от другата страна на линията и диалогът завърши. Жената пристигна при мен и ми сподели, че нямат наличия.
Поисках някакви пояснения за какво ме разкарват на това слънце за 5 кила бира, а тя отговори, че в действителност в действителност има наличия, но един техен сътрудник щял да ги вземе. Не повярвах на ушите си на наглото пояснение. Надявам се, че поста ми ще доближи до някой от притежателите на въпросния магазин. Редно е да отбележа, че и двата магазина са добре подредени с угодлив и непоказен личен състав.
Повдигам въпроса, тъй като в тази ситуация аз съм клиент, аз съм индивида, който дава, въпреки и минимална част от заплатата на чиновниците, моето мнение и рекомендациите въздействат върху оборота и облагата на магазините. Не е огромна покруса, че не съм купил 5л. Варщайнер за 14 вместо 25лв. /през последната седмица съм оставил над 200лв. за джин с тоник, уиски и други неща от първа нужда. Верно е в този момент ще спра да си закупувам оттова каквото и да е. Няма да загинат магазините без моите пари, сигурен съм. Но няма и да прогресират, до момента в който не схванат, че отношението към клиента не се изчерпва с усмивки и изгладени облекла.
Докато някъде някой не е наясно, че стоките са за клиентите, а не за личния състав, облагите на притежателите няма да са това, което би трябвало. Не е покруса, че някой си " сътрудник " от Дюлево, Драчево или Екзарх Антимово ще изпие МОЯТА БИРА, нещастието е в това, че и той и този който му я обезпечава ще възпитат децата си по този метод - " в случай че може да мине, пък на другите е.али сме им м.м.та ".
P.S. Да не се обидят хората от упоменатите обитаеми места, майка ми е от Дюлево и аз нямам терзания даже да се гордея с това. "
Тази история е за един човек, една бира, магазин и една дребна несправедливост. Ако в другите страни клиентът е постоянно прав, то тук се оказва, че би могъл да има право, само че по-скоро ще бъде преметнат от правоимащите.
Ето какво описа българин по Черноморието ни:
„ Рядко пиша нещо по-пространствено, само че тъй като имам 15 дни в годината същинска отпуска, която извозвам на морето, а и се касае за БИРА, не мога да пропусна да Ви срещна с моя банален случай.
Преди 5 дни си закупих от магазина на морска гара 5-литрова алуминиева бъчвичка с бира Варщайнер. Беше понижена съвсем на половина и като се изстуди се оказа и много добра /не съм фен на по-тежките бири/. Бирата свърши по-бързо от петокласник и взех решение да си взема още веднъж.
Посетих още веднъж магазина /уточнявам, че става дума за този на гърба на " Даляна ", а не другия след Морска гара -там няма/, с цел да установя, че, както постоянно се случва в живота, хубавите неща бързо свършват. Една от консултантките в магазина очевидно улови разтревожания ми, търсещ взор и учтиво ме попита дали диря нещо съответно и може ли да помогне! Споделих тъгата си и за мое наслаждение тя ме осведоми, че в склада, от който ги зареждат има още едно кашонче, т.е. 2 по 5л. Обеща ми да ги поръча, с цел да мога да си закупя най-малко едното и да го изконсумирам на драго сърце. Зареден с оптимизъм, през вчерашния ден /неделя/ привечер още веднъж посетих магазина. Направих го след 8 часов плаж в Сарафово, докъдето стигнах и се върнах с велосипед. Виждах въпросното буренце като слънце след 200 дни облаци и мислех да му се насладя оптимално. За мое страдание се оказа, че склададжията не го е изпратил, макар поръчката.
Отново същата дама от магазина, след дълги диалози по телефона, ми даде обещание, че на идващия ден всичко ще е О.К. и макар, че тя няма да е на работа ще остави записка на колежките си и ще ми запазят едно от въжделенните буренца. Днес, след един бърз плаж, към 14ч цъфнах в магазина твърдо уверен, че ориста ще ме възнагради за търпението и неколкократните разкарвания. УВИ през днешния ден екипа в магазина беше различен, нищо общо с това, което бях виждал до момента. Опитаха да ме разкарат небрежно като ми споделиха, че няма такава бира, била свършила преди няколко дни.
Става дума обаче за БИРА през лятото и аз се заинатих, като упорства, че е тествано в склада, има наличност и още през вчерашния ден е трябвало да я докарат. Виждайки, че няма да се предам без пердах, една от дамите, обслужващ личен състав се усамоти сред парфюмите и организира скрито телефонен диалог. Успях да чуя, че повтори няколко пъти " но той клиента е тук ". Това очевидно не впечатли намиращия се от другата страна на линията и диалогът завърши. Жената пристигна при мен и ми сподели, че нямат наличия.
Поисках някакви пояснения за какво ме разкарват на това слънце за 5 кила бира, а тя отговори, че в действителност в действителност има наличия, но един техен сътрудник щял да ги вземе. Не повярвах на ушите си на наглото пояснение. Надявам се, че поста ми ще доближи до някой от притежателите на въпросния магазин. Редно е да отбележа, че и двата магазина са добре подредени с угодлив и непоказен личен състав.
Повдигам въпроса, тъй като в тази ситуация аз съм клиент, аз съм индивида, който дава, въпреки и минимална част от заплатата на чиновниците, моето мнение и рекомендациите въздействат върху оборота и облагата на магазините. Не е огромна покруса, че не съм купил 5л. Варщайнер за 14 вместо 25лв. /през последната седмица съм оставил над 200лв. за джин с тоник, уиски и други неща от първа нужда. Верно е в този момент ще спра да си закупувам оттова каквото и да е. Няма да загинат магазините без моите пари, сигурен съм. Но няма и да прогресират, до момента в който не схванат, че отношението към клиента не се изчерпва с усмивки и изгладени облекла.
Докато някъде някой не е наясно, че стоките са за клиентите, а не за личния състав, облагите на притежателите няма да са това, което би трябвало. Не е покруса, че някой си " сътрудник " от Дюлево, Драчево или Екзарх Антимово ще изпие МОЯТА БИРА, нещастието е в това, че и той и този който му я обезпечава ще възпитат децата си по този метод - " в случай че може да мине, пък на другите е.али сме им м.м.та ".
P.S. Да не се обидят хората от упоменатите обитаеми места, майка ми е от Дюлево и аз нямам терзания даже да се гордея с това. "
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ