Издадоха нова книга за голямата атлетка на Монтана и България Йорданка Благоева
Луксозно издание от 251 страници събра историята на първата българска международна рекордьорка по лека атлетика Йорданка Благоева. Родената в монтанското село Горно Церовене известна българска спортистка през днешния ден гостува на кмета Златко Живков, с цел да му връчи образец от отпечатаната неотдавна биография. Заглавието на книгата е „ Босоногата кралица – Йорданка Благоева и седемте крачки към върха”, а създател Юлия Пискулийска. При визитата си в Монтана популярната лекоатлетка бе придружавана от Митко Димитров – шеф на общобългарска фондация ТАНГРА ТанНакРа – издател на биографичния алманах с текстове и фотоси.
Той е обръщение към младежите и роман за годините на неизменност, труд и тествания, през които се минава до часа на триумфа.
Многократната балканска и републиканска шампионка от 1963 до 1980 година прави първия български връх в скок височина през 1872 година в Загреб, когато преодолява летвата на 194 см с коремно - претъркалящ жанр. Няколко месеца по-рано Благоева става сребърен медалист от олимпиадата в Мюнхен. През 1973 година в Ротердам – Холандия, реализира международен връх и в зала с 192 сантиметра висок скок и е оповестена за най-хубава атлетка на Европа.
За часовете преди скокът Йорданка Благоева написа:
„ Трябва да поддържаш топлината си, само че и да имаш нюх – да не допуснеш изтощеност. И по този начин – с часове. Накрая когато си най-уморен, би трябвало да преодолееш най-високата летва. Летвата, обичана и ненавиждана. Засилваш се седем крачки, последните няколко слизаш ниско долу и …излиташ. Минаваш като птица над летвата. Падаш на скочището и виждащ по какъв начин летвата те гледа някъде от високо. Сякаш ти споделя: „ Позволих и да прелетиш над мен”. Или я прегръщаш и падаш дружно с нея. Сякаш ти е ядосана и не те пуска да прелетиш. Това са незабравими мигове. Седем крачки и момент полет. Миг, който е събрал труд, ограничения, години пот. Но момент на висшо удоволствие”.
Енергията на родното място е другото чувство, значимо за Благоева. „ Мога да го сравня единствено с това да чуеш българския химн на стълбицата на победителите”, споделя тя. Любовта към родното, връзката с природата и хората, заемат огромна част от биографичната книга, а заглавието „ Босоногата кралица” атлетката изяснява по този начин:
„ По мое време нямаше шпайк за маховия крайник и в действителност с него скачах боса. Много обичам да съм боса и на националните лагери в „ Спортпалас” непрестанно ходех боса. Затова всички ме назоваха Босоногата кралица.
Той е обръщение към младежите и роман за годините на неизменност, труд и тествания, през които се минава до часа на триумфа.
Многократната балканска и републиканска шампионка от 1963 до 1980 година прави първия български връх в скок височина през 1872 година в Загреб, когато преодолява летвата на 194 см с коремно - претъркалящ жанр. Няколко месеца по-рано Благоева става сребърен медалист от олимпиадата в Мюнхен. През 1973 година в Ротердам – Холандия, реализира международен връх и в зала с 192 сантиметра висок скок и е оповестена за най-хубава атлетка на Европа.
За часовете преди скокът Йорданка Благоева написа:
„ Трябва да поддържаш топлината си, само че и да имаш нюх – да не допуснеш изтощеност. И по този начин – с часове. Накрая когато си най-уморен, би трябвало да преодолееш най-високата летва. Летвата, обичана и ненавиждана. Засилваш се седем крачки, последните няколко слизаш ниско долу и …излиташ. Минаваш като птица над летвата. Падаш на скочището и виждащ по какъв начин летвата те гледа някъде от високо. Сякаш ти споделя: „ Позволих и да прелетиш над мен”. Или я прегръщаш и падаш дружно с нея. Сякаш ти е ядосана и не те пуска да прелетиш. Това са незабравими мигове. Седем крачки и момент полет. Миг, който е събрал труд, ограничения, години пот. Но момент на висшо удоволствие”.
Енергията на родното място е другото чувство, значимо за Благоева. „ Мога да го сравня единствено с това да чуеш българския химн на стълбицата на победителите”, споделя тя. Любовта към родното, връзката с природата и хората, заемат огромна част от биографичната книга, а заглавието „ Босоногата кралица” атлетката изяснява по този начин:
„ По мое време нямаше шпайк за маховия крайник и в действителност с него скачах боса. Много обичам да съм боса и на националните лагери в „ Спортпалас” непрестанно ходех боса. Затова всички ме назоваха Босоногата кралица.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ