Лудвиг фон Мизес (29 септември 1881 – 10 октомври 1973)

Лудвиг декор Мизес (29 септември 1881 – 10 октомври 1973) е австрийски, а по-късно и американски икономист, мъдрец, публицист и либерал, оказал мощно въздействие върху развитето на актуалното демократично и либертарианско придвижване. Първоначално учи във Виена, а по-късно, до 1940 – в Женева. Произхождащ от еврейско семейство в Галиция (Украйна), той попада в черния лист на нацистите и заобикаля в Съединени американски щати. През интервала 1945-1969 е учител в Нюйоркския университет. Получава американско поданство през 1946; умира в Ню Йорк през 1973.

Обикновеният човек като предписание няма опция да поддържа връзка с хора, които са съумели повече от него.

Той се движи в средата на други елементарни хора.

Никога не среща шефа си в обществения смисъл.

Никога не научава от личен опит какъв брой е друг от него един бизнесмен или изпълнителен шеф предвид на всички тези качества и умения, които са нужни за сполучливо обслужване на потребителите.

Завистта му и подбуденото от нея възмущение не са ориентирани против някакво създание от плът и кръв, а против бледи абстракции от вида на „ мениджмънта “, „ капитала “, „ Уолстрийт “.

Не бихме могли да се отвращаваме от такава смътна сянка със същото горчиво възприятие, което бихме затаили против някое човешко създание, което срещаме ежедневно.

Различна е обстановката при хора, водени от специфични професионални условия или пък фамилни връзки до персонален контакт с носителите на премиите, които съгласно тяхното разбиране, по право е трябвало да бъдат получени от тях.

При тях възприятието на попарените упоритости става изключително тровещо, тъй като те овеществяват омразата си към съответни живи същества.

Мразят капитализма, тъй като той е дал на различен човек позиция, която самите те биха желали да имат.

Такъв е казусът с тези хора, които нормално са наричани интелектуалци.

Да вземем да вземем за пример лекарите.

Ежедневната рутина и опит дават опция на всеки доктор да осъзнае, че съществува подчиненост, в която всички медици са подредени съгласно техните заслуги и достижения.

Онези, които са по-известни от него, чиито способи и нововъведения би трябвало да учи и практикува, с цел да бъде в крайник с времето, са били негови сътрудници в медицинския факултет, те са работили дружно с него като стажант-лекари, дружно с него посещават сбирките на медицинските асоциации.

Той се среща с тях край леглата на пациентите, а също и на всемирски сбирки.

Някои от тях са негови персонални другари или свързани с него, всички се държат извънредно общително и се обръщат към него със „ скъпи сътрудник “.

Но те го надвишават прекалено много във връзка с публичното почитание, постоянно и по размера на приходите си.

Надминали са го и в този момент принадлежат към друга класа хора.

Когато ги съпостави със себе си, той се усеща потиснат.

Но би трябвало да се управлява деликатно, да не би някой различен да усети неговото възмущение и злоба.

Дори най-малкият знак за сходни усеща би бил общопризнат като извънредно неприятно държание и би го сринал в очите на близките.

Трябва да преглътне своето оскърбление и да насочи гнева си към някоя заместваща цел.

Той упреква икономическата организация на обществото, нечестивата система на капитализма.

Ако не беше този непочтен режим, неговите качества и гении, усърдието му и неговите достижения биха му донесли заслужена премия, почтена за тях.

Подобно е ситуацията и с мнозина юристи и учители, художници и актьори, писатели и публицисти, архитекти и научни служащи, инженери и химици.

Те също по този начин се усещат разочаровани, тъй като са раздразнени от възхода на по-успешните си сътрудници, техни тогавашни съученици и другари.

Негодуванието им се ускорява от тъкмо същите тези кодекси на професионалното държание и нравственос, които хвърлят воала на другарството и колегиалността върху действителността на конкуренцията.

За да се разбере ненавистта на интелектуалеца към капитализма, би трябвало да осъзнаем, че в неговото схващане тази система е въплътена в избран брой от равнопоставени лица, против чийто триумф недоволства и които упреква за своето отчаяние във връзка с личните си прекомерно високи упоритости.

Страстната му злост към капитализма е просто прикритие за омразата му към някои съумели „ сътрудници “.

„ Антикапиталистическото мислене “, 1956