Лоялността е лично, асиметрично отношение, при което едната страна обещава

Лоялността е персонално, асиметрично отношение, при което едната страна дава обещание честност на другата. Лоялността е морално неутрална – в случай че сте предан към положителни хора, тя може да е нещо положително. И противоположното – в случай че сте предан към мафиотски необут, ставате част от мафията. Нещо повече - лоялността рядко е безкористна: нормално лоялистът чака съответни материални облаги от мощните на деня.

Повечето от събитията през последните месеци са необясними, без да бъде регистриран правилото на персоналната преданост към ядрото на властта у нас: ГЕРБ и Българска социалистическа партия, и по-специално Борисов и политико-икономическата върхушка на Движение за права и свободи.

Няколко образеца

1) Пламен Георгиев изгуби надпреварата по преданост по отношение на Иван Гешев и беше отхвърлен. Вторият много откровено показа, че той може да прави неща, които другите единствено дават обещание. Лоялността на Гешев беше тествана в делото КТБ, както и в голям брой други чувствителни за властта казуси;

2) Цветан Цветанов влезе в групата на фрагментите с разтърсена партийна преданост и бе отхвърлен. Най-вероятно той стана евентуална опасност за престижа на Борисов, което в една система на персонални лоялности е архипрегрешение;

3) Кристалина Георгиева не получи българската поддръжка за върховен пост в Еврокомисията – на нашите ръководещи очевидно не им трябват хора, които са независими играчи, а подвластни лоялисти;

4) В Съвет за електронни медии попадна човек, приключил с 3,89 земеделска компетентност. Причината за този асортимент надали е нещо друго с изключение на лоялността на този специалист към мощните на деня;

5) Българска национална телевизия получи още по-лоялен към властимащите директор;

6) Всички прокурори непринудено поддържаха избора на началника си и заместник-началника си за нов основен прокурор. Подобна “подкрепа ” е просто заявление за преданост и послушание от нискостоящия към висшестоящия;

7) Ректорът на УНСС също съобщи своята преданост към властимащите като утвърди напълно техния избор за основен прокурор. С сходни изказвания излязоха и фрагменти на бившето Държавна сигурност и “библиотекарския ”;

8) Проправителствените (кафяви и по-светли) медии се впуснаха в съревнование по преданост с поддръжката си за нов основен прокурор, като славеха качествата на претендента на властта и громяха неговите съперници. Отличи се една медия, която провежда контрапротест в интерес на претендента: въпреки и непретенциозен, той сигурно е направил усещане на който трябва;

9) Нелоялността сама по себе си беше дефинирана като закононарушение. В следствието на хакването на Национална агенция за приходите, прокуратурата пусна информация, че хакерите “искали да смъкват властта ”. Изобщо, рисковото не е пробива в персоналните данни, а декларираната непочтеност към “властта ”.

10) Традиционните нелоялни – Демократична България, Биволъ, Капитал и други пък заедно бяха посочени като “врагове ” от претендента за нов основен прокурор. Един след различен за тези “врагове ” биват пускани клевети, че са “свързани ” с закононарушението с данните от Национална агенция за приходите. Изводът, който се натрапва, е че нелоялните към мощните на деня са евентуални или действителни нарушители.

Това губи лоялната страна

Държавата на лоялните обаче страда от следните тежки проблеми:

- Неефекивност: защото публичните поръчки постоянно се дават не поради действителни качества и умения, а поради преданост, “Граф Игнатиев ” наподобява като юридически в час по трудово (както би споделил доктор Тони Филипов). Като цяло България се развива по-бавно от директните си съперници в Източна Европа, като Румъния, например;

- Липса на самостоятелни органи: когато правилото на лоялността е водещ, самостоятелните органи и регулатори стопират да действат и се трансформират в спомагателен инструмент на властимащите. КПКОНПИ се занимава с неуместните, а афишира най-лоялните за “кристално чисти или имащи доста положителни юристи ”. Прокуратурата гони главно нелоялните. Банкови надзори, КФН и така нататък “проспиват ” банкрута на КТБ. Съвет за електронни медии развива земеделска експертиза. Общият резултат е, че така наречен самостоятелни органи стават 100% подвластни от мощните на деня. Очевиден е образецът с Висш съдебен съвет и прокурорската му гилдия. Тя се състои сега от едно болшинство, определено на казармен принцип от прокурори и следователи: в армията при избори постоянно се избира генералът. Малцинството пък е от партийни лоялисти на ГЕРБ и Движение за права и свободи, допълнени от претенденти на една беззъба във връзка с такива въпроси Българска социалистическа партия. И до момента в който в чужбина изпращаме авторитетни адвокати от ранга на проф. Евгени Танчев и Йонко Грозев (защото в случай че не са такива ни ги връщат), в основни значими органи в страната попадат хора, известни главно с лоялността си към този или онзи;

- Феодализация: лоялните получават ленове, тимари и вакъфи, които им носят приходи, в замяна на своята честност и поддръжка при потребност. Един получава медиен кавазимонопол, различен става собственик на огромна телевизия. Трети получава електроцентрала и леден запас. Ортакът му пък се снабдява с “вторично разграбеното от КТБ ”. И тъй наречените до най-дребните феодали, които получават дребна телевизийка, фабричка за тролове или проправителствено сайтче, в което да показват любовта си към вожда. При банкрута на КТБ тези вериги от феодални зависимости лъснаха и вакъфи като ТВ7 трябваше да затворят. Сега главните им фрагменти към този момент са в Българска национална телевизия и Нова. И в средновековието се е получавало по този начин: като някой предан васал загуби феода си в борба за сюзерена, той постоянно е получавал различен в замяна;

- Обратна селекция: работата с лоялността е тънка, обаче, тъй като сюзеренът би трябвало да има действителни доказателства за верността на васала. В междинните епохи постоянно васалите са давали децата си за развъждане при императора, като залог за честност. Днес това не е напълно допустимо и по тази причина се търсят хора с други зависимости. И по този начин - вместо честните и положителни експерти - напред постоянно излизат хора с мрачно минало. Това мрачно минало е техният капитал: в случай че властимащият го знае, той “държи ” в ръцете си новоназначения, който би трябвало да му е правилен до гроб. Примери надали са нужни – просто човек би трябвало да се огледа.

Искаме ли да сме нечии васали?

Надежда в тази нерадостна обстановка има. Тя е обвързвана с насъбраното отвращение на голямото болшинство от хора, които не са обвързани с веригите на персонални лоялности и които схващат, че основаните политико-икономически мрежи са спънка както за тяхното професионално развиване, по този начин и за просперитета на страната. Тези хора са болшинството и от съдиите и прокурорите, от публицистите, и несъмнено - от бизнеса и служащите. Те знаят, че бъдещето на васали не е най-хубавото, за което са мечтали.

В последните месеци страната на лоялността стартира да добива приключен тип. Тя към този момент е забележима за всички. Нейната видимост е нейната слабост обаче. Средновековието въпреки всичко е отминало и по-добре е то да не се връща.

Текстът на Даниел Смилов е оповестен в " Дойче веле ".