Швейцарско Гонче - всичко за породата
Ловните кучета са измежду първите представители на типа, които са били употребявани от индивида за потребностите му. Ловът е главен метод за прехранване в дълбока античност и първите опитомени кучета се употребяват тъкмо за лов. В процеса на оформяне на породите кучета измежду първите са ловни породи, които са сателит и асистент на индивида в тази активност. Сред тези породи доста желани са гончетата.
Характеристика на породата гонче
Гончето е измежду най-старите породи ловни кучета. Използвали са ги за лов доста преди да бъде намерено огнестрелното оръжие. Те имат мощно развъртян ловджийски инстинкт и преследват дивеча по дирите му със мощен лай. По това се разграничават от другите ловни кучета. Това дава опция на ловеца да се ориентира по-лесно къде се намира дивечът.
Характерно за тази група кучета е тяхната безпогрешна ориентировка. Могат да гонят дивеча в гористи и пресечени местности в продължение на часове и след това постоянно съумяват да се върнат на мястото, откъдето са пуснати за гонене. Тъй като могат да бъдат потребление за лов както на дивеч, по този начин и на хищници, в нашата страна са въведени ограничавания при потреблението им в ловните дружинки. Допуска се тяхната помощ при лов на наедрял дивеч или при хайка за гонене на хищници.
Заради качествата на породата се вършат планови кръстосвания и по тази причина породите гончета в международен мащаб са в действителност доста.
Характеристика на породата швейцарско гонче. Разпространение.
Швейцарското гонче, както всички от породата, се отличава с възприятието си за ориентировка. Това куче не може да се изгуби, постоянно се връща на мястото, където е пуснато. Животното се отличава със злобен манталитет и е доста самоуверено, изключително в случай че е в група, и постоянно съумяват да задържат дивеча до идването на ловеца.
Гончето е уместно за лов на глигани, елени, сърни, само че и на лисици, чакали и други хищници.
За да дава отговор на условията на другите климатични и естествени условия, хората са основали доста породи гончета и едно от доста известните е швейцарското гонче.
Швейцарското гонче е витално куче и доста въодушевен ловджия. То е постоянно деликатно, безропотно и доста привързано към стопанина си.
Това е приблизително огромна порода кучета с положително телосложение. Притежава огромна жизнеспособност и устойчивост. Има дълга зурла и чиста глава с дълги уши, което им придава нотка на достойнство. Живеят приблизително 12-14 години.
Съществуват четири типа швейцарско гонче, като всяко е кръстено на швейцарски кантон, в който е публикувано - Берн, Юра, Люцерн и Швиц.
Видове швейцарски гончета
Швейцарско гонче Берн
Този тип дружно с другите три швейцарски хрътки са приети в границите на обединен стандарт, защото имат идентични ловни техники. Те имат отличен ловджийски нюх и работят добре, следвайки дивеча с лай.
Високи са към 46-59 сантиметра, тежат до 20 кг. Козината им е гладка и лъскава. На цвят са черно-бели, имат дребни червени точици или линии.
Тези кучета са доста умни, елементарно и бързо се учат. Отлични пазачи и ловци са, предани на стопанина си. Обичат дългите разходки в гората, както и да съпровождат притежателя си при пътуванията му. Живеят добре с други животни, тъй като имат спокоен манталитет. Послушни са както вкъщи, по този начин и по време на лов. Не са кучета за компания.
Швейцарско гонче Люцерн
Този тип ловно гонче произлиза от региона на град Люцерн, откъдето идва името му. Това куче също е междинна величина, минималният му растеж е 40 сантиметра, междинното тегло е от 18 до 28 кг. То има продълговата глава и мощна зурла. Опашката е хоризонтална.
Основният цвят на кучето е бял със сиви или сини отметки. По главата и торса петната могат да бъдат червеникави или мрачно жълти. Когато козината на кучето е мокра, то наподобява мръсно бяло на цвят. Очите му са тъмни, с мек израз. Ушите му са доста дълги, с конична форма.
При лов тези кучета показват просветеност и непримиримост, а вкъщи са тихи и отдадени на къщата. Те имат доста тънък обонятелен нюх, по тази причина могат да ловуват на практика на всевъзможен терен, даже в непристъпен.
Швейцарско гонче Юра
Ловното куче от планината Юра е към 43-58 сантиметра високо, тежи до 20 кг. Продължителността на живота му е до 12-13 години. Отлично е за лов на лисици, зайци и малък дивеч. Видът се среща на границата сред Швейцария и Франция и е основано още през средновековието за потребностите на лова.
Кучетата от типа се срещат в по-разнообразни цветове от другите типове швейцарски гончета, характеризират се с необятна глава и отпусната кожа, напомняща бръчки, с което се разграничават от сходните от породата.
Идеално куче за суровите условия на швейцарските планини, отличен преследвач с необикновено подушване, развива доста добра скорост и демонстрира пъргавост, когато е належащо. Това куче е за работа навън.
Швейцарско гонче Швиц
Кучетата от типа Швиц са бели на цвят, с оранжеви петна като гърба и главата са като че ли завити с оранжева тога. Те са междинен размер кучета, височината на холката при тях е до 38 сантиметра.
Видът съществува заради възбраната на държавното управление на Швейцария от края на ХІХ век да се употребяват ловни кучета с височина на холката над 36 сантиметра. Затова с кръстосване през 1905 година е основан този тип ловна хрътка. Тъй като са по-маломерни, те са по-подходящи от своите братовчеди за фамилни кучета.
Хранене на швейцарските гончета
Това куче е доста интензивно и има потребност от храна с високо качество. Протеините са преди всичко в грижата за храненето на кучето. Независимо дали става въпрос за консервирана, суха храна за кучета или натурални артикули.
Месото и месните субпродукти са основа на хранителната му диета. Трябва да бъдат обработени термично. Дивечовото, телешкото, пилешкото месо са доста подобаващи, само че не и мазните меса, както и обработени по други характерни способи.
Грижи и образование на швейцарското гонче
Кучетата от тази порода са основани за живот в сурови студени условия, по тази причина те са издръжливи и не изключително претенциозни. Достатъчно е да бъдат извеждани на разходка, когато не са лов, козината им да се изчетква от време на време, а очите и ушите да се почистват. Важна е и зъбната хигиена на кучето.
Обучението на обособените типове от породата имат своите дребни разлики, само че като цяло това куче е възприемчиво и чинно. Обучението би трябвало да се прави навън и да се остави животното да бъде водено най-много от естествените си дадености. Тези кучета рядко се губят, тъй като имат чудесно развито възприятие за ориентировка.
Заболявания при швейцарското гонче
Кучетата от породата са издръжливи и способни да се оправят в тежки климатични условия. Не боледуват постоянно, само че здравословните проблеми при тях не се разграничават значително от тези при другите кучета. Основно инфекциите са на ушите и очите, страдат доста от паразити. Срещат се костни болести, както и на стомаха.
Интересни обстоятелства за швейцарското гонче
Тези кучета могат да следват дирята на дивеча в сложен кръстосан терен, без да я изпускат. Те лаят, с цел да притеглят вниманието на ловеца, и улесняват напредването му към дивеча.
Швейцарските гончета толкоз мощно се привързват към стопаните си, че раздялата с тях може да се окаже съдбовна.
Не са най-подходящи за домашни любимци, това са очебийно ловни кучета.
