Лица от стената е първият сборник с разкази на бившата

" Лица от стената " е първият алманах с разкази на някогашната журналистка от " Труд " Севда Василева, позната тогава като Диновска. Тя категорично прецизира, че е работила за печатното издание в неговите най-силни години - от средата на 90-те до 2001 година, отразявала е бомбардировките над Белград и процеса против българските медици в Либия. След като напуща вестника, за нейна голяма изненада, вестникът си продължава  да излиза, а покриваните от нея ресори - Народното събрание и тогавашните парламентарни партии - не се разтварят в етера и не изчезват (тук го споделя с малко съжаление).

Разказите в " Лица от стената " са се написали сами, заклева се авторката, просто в продължение на 20 следващи дни, всяка заран в главата ѝ излизала по една история, която Севда просто записвала и по този начин траяло, до момента в който " кранчето " прекъснало по този начин ненадейно, както и родословие.

Какво има вътре в сборника - малко мистерии, малко кримки, малко шантави разкази, които хората, чéли ги към този момент, до един настояват, че са били супер сюрпризирани от непредвидените финали.

Премиерата на " Лица от стената "   ще бъде на 9 април, вторник, от 18,30 часа в Клуба на журналиста на бул. " Граф Игнатиев " 4.

Честит рожден ден!
Едва дочака изгрева и нетърпеливо се измъкна от леглото. Протегна напред ръце с дланите надолу и пое надълбоко мирис. Затвори очи. Вдишвай постепенно, задръж, издишвай още по-бавно. Постоя в тази поза няколко минути, след това подвигна ръце над главата си и отново повтори упражнението. Напрежението се оттече от тялото му, трябваше да се успокои.

Хайде, какво толкоз, правиш го постоянно, за какво в този момент да е друго? Защото Е друго, самичък си отговори. Защото през днешния ден имаше рожден ден и всяка една от набелязаните му цели щеше да участва на градинското празненство. Собственоръчно бе пуснал поканите. Всички с наслада потвърдиха.

Пред къщата му спря голям бус, от който наизлязоха хората от кетъринга. Започнаха да вадят сгъваеми маси и столове, да разпъват бялата тента. Огромни покрити подноси с храна се разтоварваха от различен бус и се внасяха в кухнята долу.

Слухът му долавяше откъслечни изречения, някой се закашля, чуха се смехове. По някое време трябваше да се появи и да одобри първите поздравления, въпреки че никак не му се искаше да лицемерничи. Погледна облеклата, с които щеше да се яви на празненството, персонално ги беше избирал, с външния си тип искаше да изпрати обръщение до всички – хей, вижте ме – аз съм най-примерният наследник, най-хубавият комшия, най-страхотният другар! Кой можеше да се досети какво му се върти в главата? Нямаше самообладание, ръцете му се разтрепериха от обзелото го неспокойствие. Спокойно! Вдишвай, издишвай, вдигни ръце над главата и отново – вдишвай, издишвай... Днес е твоят ден и би трябвало да си във форма. Приближи се към нощното шкафче, върху което бе сложена продълговата кутия с огромна панделка от горната страна. Сам беше избрал подаръка си, самичък бе изискал красивата опаковка. През нощта съвсем не бе мигнал, само че не се изкуши да отвори кутията, щеше да го направи в този момент. Внимателно я разопакова, като педантично сгъна лъскавата хартия, пое си надълбоко мирис и повдигна капака.

Ето я хубавицата – толкоз блестяща, по този начин изящна и като че ли доста нежна – той хвана с две ръце снайперската винтовка и я подвигна пред очите си. Най-после! Отне му толкоз време да я открие, след дълго циркулиране, безчет разочарования и съвсем се беше примирил, че ще се задоволи с нещо не толкоз особено, само че най-сетне я откри – в дребен магазин, профилиран за такива момчешки играчки. Това беше! Присви едното око и се прицели през оптическия мерник, след това бавно я смъкна и я остави настрана. Господи, в кутията имаше всичко належащо – и стойка, на която да закрепи оръжието си неподвижно, и спомагателен приклад, даже разполагаше с аварийна оптика. Отмести взор към стъклените лавици около едната стена, където бяха подредени всичките му оръжия – револвери, автоматизирани и полуавтоматични револвери, две картечници, лък и още един снайпер, който обаче с нищо не можеше да се съпостави с това украшение до него.

Сега трябваше да се успокои. Никой не биваше да заподозре какво е намислил. Точно по този начин! Залепѝ си изкуствената усмивка и слез долу, несъмнено всички към този момент те чакат и даже се чудят, за какво толкоз се бавиш.

Мина небрежно през банята, след това се облече. С въздишка прибра снайпера в кутията и я реалокира върху леглото, щеше да му потрябва по-късно.

От целувките и поздравленията го заболя главата, „ скъпи, това – скъпи, това “… Лицемери, той знаеше, че не могат да го понасят. И тази мазница – огромната му сестра, по какъв начин единствено му се умилква в този момент, той я стрелна с взор – ооо, сигурно щеше да стартира от нея. Семейството му – наредили се в една редица да му честитят – толкоз лъскави извън и по този начин прогнили от вътрешната страна, откогато се помнеше, родителите му се караха с мотив и без мотив, само че постоянно уединено, не можеха да позволен хората да схванат какъв брой са двулични, трябваше да пазят блестящата си фасада – тя, доста великият юрист, а той – безмилостният областен прокурор. И защото постоянно в правосъдната зала се изправяха един против различен, свадите им бяха станали втора природа, нещо като фамилен спорт. Той се вгледа в побелелите коси на татко си, какъв брой е стар, намерения си и се обърна към майка си – ето я лъжкинята. Колкото и да се пробва да ги скрие, годините ѝ личаха, по какъв начин единствено му се усмихва, чак му се повдигна от наслада, дали пък да не стартира от нея?

Баща му, още от люлката, го възпламени по оръжията и той израсна с мисълта, че няма нищо по-естествено от това, да насочиш цевта към целта и да натиснеш спусъка. А такива щъкаха на всички места към него, по неподвижните единствено тренираше, а когато искаше в действителност да се забавлява, търсеше жертви измежду живите. Едва четиригодишен, умъртви първата си котка, след това продължи с врабчета, гълъби... Нееее, не стреляше по кучета, тъй като ги обичаше, ето и в този момент дребната лабрадорка Бейли се сви в краката му и той разсеяно я погали по козината. С годините ставаше все по-добър, мерникът му към този момент беше непогрешим. И ето през днешния ден, за първи път щеше да го тества върху хора. Защо чака толкоз дълго ли? Отмъщението се сервира студено, постоянно повтаряше татко му и в никакъв случай не го наказваше, когато преди време правеше бели. Не, поправи се – не го наказваше незабавно, изчакваше да минат дни или седмици и сега, когато минимум очакваше, получаваше наказването си. Старият пръдлив садист единствено се смееше, до момента в който той през сълзи му се молеше да каже за коя тъкмо своя остаряла неточност заплаща през днешния ден. Оня не му отговаряше. Как единствено го мразеше за това!

Нервно погледна към часовника. Партито трябваше да стартира след няколко часа, а след това идваше ред на неговия персонален ваучър. Как щеше да издържи до тогава? Затвори очи и си показа по какъв начин се настанява комфортно на тавана, наглася снайпера върху гнездото, прицелва се, изпуска дъха си и натиска спусъка – един, два, три пъти, колкото би трябвало, всички щяха да са долу на моравата. Показалецът му нервно потрепна, нямаше самообладание.

И моментът настъпи. Гостите му шумно изпълваха украсената с гирлянди морава, разговаряха на групички, мощният им смях го дразнеше, само че какво пък – още малко и той щеше да се смее финален. Отстрани, върху краткотраен подиум, свиреше дребен оркестър. Най-доброто за рожденика, парите бяха без значение.

Измъкна се, към този момент никой не му обръщаше внимание, беше си получил подаръците, струпани върху огромна маса, той ги подмина повърхностно, това, което в действителност искаше, го чакаше горе, в спалнята.

Изкачи стъпалата постепенно, не искаше да притегля внимание. След няколко минути към този момент беше на тавана – неговото снайперско гнездо, където бе постлал одеало пред прозорчето. С добре отработени придвижвания сглоби пушката, настройки поставката и се приготви за пукотевица. Започна шумно да вдишва и издишва и залепи око в оптичния мерник. Още не, нямаше да стреля незабавно, на първо време искаше да огледа всеки набелязан през центъра на мъничкия кръст – черната точка стартира да прескача от човек на човек. Първа ще е майка му, незабавно след нея – татко му, така и така са един до различен – вижте ни какъв брой сме горди със сина си, толкоз сме щастливи дружно. Намери сестра си – празноглава глупачка с безконечните си несъответствуващи избори, ето и в този момент се натискаше с следващия противяга, дали да не гръмне и него? Пасторът – наложително, още потръпваше от лепкавите му погледи в неделното учебно заведение, от дълго време към този момент не стъпваше в църквата, само че когато и да се сетеше, му се повдигаше от гадност. Ето я и онази лъжкиня, дето му се пишеше гадже. Мислеше, че този път с нея ще е друго, само че и тя се оказа като предходната, дребни погрешни кучки, погледни ги – седнали една до друга, стиснали чашите си в ръце и нещо си шушукат, несъмнено приказват зад тила му и му се подиграват, вижте какъв простак е! Той персонално предложения някогашната си, не можеше да допусне да не е част от неговия ваучър, в никакъв случай нямаше да ѝ елементарни за двете години изгубено време.

Съседът... Черната точка на снайпера се спря тъкмо в средата на челото му – намрази го от мига, в който токсини предходното му куче. Естествено, че след това отхвърли, дори предложи да изкопае вместо него гробчето в задния двор, само че той не му се върза. Жената до него, последната от безбройната върволяк уличници, този път се задържа по-дълго от останалите, май ставаше съществено. Чудесно, значи ще му прави компания, намерения, до момента в който въртеше точката към гърдите ѝ, преценявайки къде тъкмо да удари. Ммм, красива е, това най-малко не можеше да ѝ се отхвърли. И най-после – най-хубавият другар на света, ха-ха, лъжец и апаш, вижте самодоволната му зурла, вратовръзката ще го задуши, а дебелите бузи се тресат, до момента в който се смее с цялостно гърло, какво толкоз смешно има бе, тулум с лайна, на мен ли се подиграваш, нали те познавам, откогато си се родил, виждам всеки ден от живота си противната ти мутра, безчет пъти си спал в къщата ми и си ял на масата ми, аз съм оставал у вас за дни, за какво трябваше да ми забиеш нож в гърба и да отидеш на онази тъпа екскурзия до Вашингтон с гадните видове, които доста добре знаеш, че не мога да претърпявам? Неее, записа се в последния миг, макар че към този момент бяхме решили да не вървим. И тъй като това не ти стигна, там смъкна приятелката ми, някогашната ми другарка. Сега те виждам по какъв начин лакомо гледаш и към настоящето ми гадже, а тя като че ли няма нищо срещу. Гадини мръсни!

Кръстчето на оптиката се реалокира върху тила на майка му. Той се прицели, издиша надълбоко и натисна спусъка, незабавно по-късно заби точката в челото на татко си – пуф! Сестрата, противягата до нея, съседът, приятелката му, двете кискащи се глупачки, пасторът и най-хубавият му другар – бам, бам, бам! Всичко свърши за по-малко от минута. Отпусна се върху одеалото и задиша тежко. Ето, като за първи път се оправи добре. Чуваше глъчката, която се носеше извън и се усмихваше.

Още единствено няколко години и тогава сигурно щеше да го направи – с същински снайпер, а не с фалшиментото от метал и пластмаса от магазина за играчки, което стискаше в този момент. А до тогава ще тренира и ще прибавя нови имена към листата си.

Сега ще си залепи отново усмивката и ще слезе долу, където всички честваха десетия му рожден ден.

Време беше за тортата.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.