Лилия Маравиля разказва за първата си роля на сцена, за майчинството и приятелството
ЛИЛИЯ МАРАВИЛЯ – едно от надарените синеоки девойки в златния клас на проф. Крикор Азарян в НАТФИЗ, от дълго време към този момент не е ученичка в занаята. След десетки запаметяващи се облици на сцената на спектакъл „ София “ (само през този ремонтно-чергарски за трупата сезон настоящи са най-малко 6 – в „ Горчивите сълзи на Петра декор Кант “, „ Развратникът “, „ Г-жа Министершата “, „ Тирамису “, „ Последният буен ухажор “, „ Вечерята “), след две награди „ Икар “ от Съюза на артистите, две номинации „ Аскеер “ и приз „ Златна роза “ за водеща кино роля (за Love.Net), пристигна време актрисата да споделя опит, написа в. „ Сега„.
Двамата с Михаил Билалов – неин екранен сътрудник в лентата „ Голата истина за група Жигули “ и известните тв сериали „ Връзки “ и „ Под прикритие “, поемат първия у нас клас по кино актьорско майсторство в колежа „ Любен Гройс “. Към преподаването Лилия потегля с голямо предпочитание, тъй като не е отвикнала и тя самата да се поддържа в непрекъснато положение на ученичество – разноликите й героини го потвърждават. Още не е не запомнила онази първокурсничка, която за секунди притича гола по сцената на Военния спектакъл в спектакъла „ Лулу “, а ние я запомнихме вечно. Казваше се Лилия Лазарова и от брака й с италианеца Лука Маравиля я деляха години. Впрочем, на италиански „ Маравиля “ значи знамение.
Да шепнеш е заразително
Спомням си, един път в първи курс, сред часовете, проф. Крикор Азарян ми подмятна: „ Лили, ти би ли могла да понапълнееш малко? “. Не знам дали съумях, само че по този начин или другояче доста скоро той ме избра да играя Лулу в пиесата на Ведекинд. Аз бях напълно новачка и си представяш какво напрежение е да играеш с най-големите артисти на България, които тогава бяха на сцената на Театъра на армията. Чувствах голяма отговорност и може би от стрес си изгубих гласа, и то – тъкмо няколко дни преди премиерата. Фаталните дни, в които се вършат съществени подготовки, и те са извънредно значими.
Тогава Васил Михайлов ме заведе при някакъв професор, който ми би инжекции в гърлото с обещанието, че до два дни гласът ми ще се върне. Но най-главното беше да го вардя и да не се пробвам да приказвам мощно. На идната съвсем генерална подготовка просто нямаше по какъв начин да не отида: аз съм в основната роля, няма по какъв начин да се репетира без мен. Казах шушукайки: по този начин и по този начин, нямам глас… Проф. Азарян ни събра и изясни: „ Колеги, тука в този момент имаме един проблем… На Лили ще й щадим гласа и тя ще приказва тихичко, само че това не значи, че подготовката няма да е пълноценна, опитваме всичко “… Започва подготовката, аз приказвам тихичко, всички около мен подскачат… Свършва подготовката и Коко ни събира отново: „ Колеги, аз едно не мога да схвана. Добре, Лили няма глас и шепне, само че за какво най-после всички шепнете?! “. Оказа се, че е доста заразително да приказваш по този начин – без да желаят, хората стартират да шушукат и те. Беше доста смешно. След два дни в действителност към този момент имах гласа си и всичко беше наред на премиерата, само че в никакъв случай няма да не помни тази подготовка.
Дъщеря ни се роди с маникюр
Родих щерка ни Паола един ден откакто подписахме брак с Лука. Той искаше да създадем единствено църковна женитба – в Италия това е допустимо. Тук и аз, и католическият духовник го убедихме, че не може – би трябвало първо цивилна. Както и да е, времето напредва – към този момент ще раждам. Датата, която успяхме да вземем за подписването, е 28 юни, а пък аз имам час за секцио на 29 юни. Какво да вършим, такива бяха възможностите… Подписахме и на другия ден Лука ме остави в една болница до зоологическата градина и, като се чудел какво да прави, до момента в който чака да родя, отишъл да гледа животните.
Секциото стартира в 10 часа, Паола се роди в 11, а Лука си споделил: ау, аз в този момент би трябвало да отида у дома да се изкъпя, с цел да не внеса някакви отрови от зоопарка в болницата… Взел си един душ небрежно и дойдоха с майка му Мария-Пия доста развълнувани… Лука тича при мене – тича при бебетата да гледа Паола, тича при мене – тича да гледа Паола… По едно време идва и споделя: „ Страхотна кокона, с ей подобен маникюр! “. А тя с едни такива дълги нокти се роди – яла калций от мама допустимо най-много… Той отново отива – връща се, отива – връща се. „ И с една такава дълга коса! “. А тя в действителност с една дълга черна коса се роди. Аз си фантазирах, че ще родя русо ангелче с къдрици – момченце, а тя се ражда момиче със смугла черна коса!… След малко обаче Лука отново идва и афишира: „ И ушите й не са щръкнали! “.
Може би това беше неговият метод да каже, че я вижда съвършена. Беше доста горделив и благополучен. След 2 години направихме и църковна женитба – в католическата черква ни венча италианският нунций. Съчетахме събитието с първото причестяване на щерка ни, тъй като тя също е католичка. Днес Паола е към този момент III курс актьорско майсторство в НАТФИЗ, към този момент се оправя добре и е доста щастлива. Но то и няма по какъв начин да бъде другояче при подобен учител като Маргарита Младенова – всичките й студенти освен са влюбени в професора си, само че и в своето посвещаване в театъра. Паола играе в нейния театър „ Мислещи тръстики “ в „ Сфумато “. Тя има ярко, слънчево лъчение на сцената – споделят ми, че наподобява на мен, само че в това време е и доста различна…
Автентичен скандал – за край
Със спектакъла „ Театър, обич моя! “, който направихме с девойките от нашия по този начин наименуван златен клас на проф. Азарян, имаме доста екшън. Страшно се обичаме и постоянно се виждаме по купони, обаче за първи път се събрахме да работим дружно близо 20 години след ВИТИЗ. А за това време всяка е извървяла някакъв креативен и житейски път, развила се е като актьор. Касиел (Ноа Ашер) ни беше режисьор. Помагахме си, дружно си го мислехме. В началото процесът вървеше по-трудно, до момента в който се „ усетим “, въпреки че изповядваме идентичен усет – по този начин сме възпитани от професора; по-късно потръгна по-леко и обикновено.
Вече стигаме до финала и би трябвало да създадем последната сцена, когато, даже не си припомням защо, грубо се скарахме с режисьорката. И тя разгласи: край, напущам плана! А ние имаме няколко дни до премиера и огромният проблем е, че…нямаме край. Прекъснахме подготовката да не се избием и излязохме на открито. И до момента в който се чудим по какъв начин да продължим след тоя скандал, Ани Монова – директорката на Театър 199, която също беше изтръпнала с нас в салона, се приближи и сподели: „ Всъщност, знаете ли, това беше доста хубава сцена… “. И се хванахме да я създадем за край в действителност: към този момент сме го претърпели, знаем какво е, няма потребност да играем… Тя влезе в представлението и си остана, тъй че на финала имаме един съвсем документален скандал. Явно е имало защо да се случи.
Играем „ Театър, обич моя! “ с триумф към този момент толкоз години… Една вечер представлението минава ужасно, ние се покланяме, доближава се един господин и изпод сервира цветя на Касиел. А тя на връщане някак се оплита в моята дълга пола, пада – и не може да стане. Оказа се, че си е счупила крайници. „ Съжалявам, това не е част от спектакъла “, обърна се тя към феновете. Помолиха публиката да напусне, след което извикахме „ Бърза помощ “. Но преди да дойдат медиците, пристигнаха двама служители на реда. Стефка (Янорова) им се накара, че не сме ги викали, а те обясниха, че при подобен случай, когато им се обадят от Бърза помощ “, са длъжни да дойдат. Просто момчетата били наоколо и пристигнали първи. След малко се появиха и парамедиците. А от самото начало снима камера, тъй като се прави документален филм за „ Театър, обич моя! “. Така че всичко това е документирано… Прекъснахме за известно време да играем спектакъла, след което Касиел се върна с инвалиден стол, единствено и единствено да имаме зрелище, след това игра с бастун, след това игра изцяло възобновена и с нови сили. И през това сме минали заедно…
