Лика Янко (1928 - 2001), Двама влюбени - 1995 Тази,

Лика Янко (1928 - 2001), Двама влюбени - 1995

Тази, що обичах и обичам,
безшумно спи на моята ръка.
И към спомените ли надзървам,
все до мен я помня, все по този начин.

Помня по какъв начин из пътя прошумяха
около мен един път във ярък час
тъмни плитки на госпожица плаха.
Не,
от по-преди я помня аз.

С тази, що обичах и обичам,
хвърлях на врабчетата зърна,
сричах над букварчето и сричах
през тези благи времена,
през които ясно бе ни всичко,
всичко достижимо бе за нас.
Но тогава казвай и сестричка.
Не,
от по-преди я помня аз.

Тази,що обичах и обичам,
люшкаше ме в своите ръце.
Аз не знаех по какъв начин да я назовавам,
единствено милвах чистото лице.
Тя заставам с черти благословени
в тъмнините страшни на нощта,
през която нямаше ни мене,
ни загатна,
ни песента.
Майка тя ми бе,

сестра рождена,
беше ми обичана.
А в този момент -
майка на сина ми - изтощена,
безшумно спи на моята ръка...

Тази, що обичах и обичам.

Снимка: 24 Часа
Картина: Аукционна къща Виктория