Икономист: Без оценка на риска икономиката ще катастрофира
Лихвените проценти са като гравитацията при определянето на цената на активите.
Появяват се от ден на ден гласове за ограничение на активността на банки, частни правосъдни реализатори и колектори, написа в разбор за "Труд " журналистът и икономист Михаил Кръстев.
Едва ли съществува по-точно и разбираемо определение за това какво съставляват лихвените проценти в една финансова система, от това, което дава най-изявеният вложител на нашето съвремие - Уорън Бъфет. Според Бъфет лихвените проценти са като гравитацията при определянето на цената на активите. Ако гравитацията е прекомерно огромна, тя смазва всяка форма на живот. В случая с лихвените проценти това е изключително видно при започване на 80-те години в Съединени американски щати, когато те доближават до 20% и провокират криза.
Какво обаче значи за живота на планетата, а в подтекста на актуалното съпоставяне и за финансовата система, неналичието на гравитация? Какво се случва с оценката на активите, в случай че лихвените проценти са оскъдни до нулеви, а в избрани чести случаи даже негативни?
Точно по този начин, животът, както и действието на финансовата система са невъзможни без гравитация.
Пандемията от 2020 година ускори извънредно рисков развой, началото на който бе обещано още при започване на века със спукването на софтуерния балон и последвалата го финансова рецесия. Това е процесът по основаване на безрискова стопанска система. За най-хубаво изложение на протичащото се можем да посочим, че за разлика от 1981 година, когато главният лихвен % на Федералния запас на Съединени американски щати, оценяващ риска в американската стопанска система, е над 20%, то към днешна дата, в изискванията на тежка финансова рецесия и вилнееща криза, този % е 0.08%.
Това не е изолиран развой. При основаването на еврозоната през 1999 година Европейската централна банка дефинира главен лихвен % от 4.5%. Днес този % е 0. На процедура европейската централна банка дефинира нулев риск за европейската стопанска система.
Подобно е ситуацията и при огромна част от останалите централни банки по света, като преди броени дни Bank of England предизвести комерсиалните банки на Острова, че би трябвало да се приготвят за негативни лихвени проценти.
Поддръжниците на безрисковата стопанска система претендират, че ниската оценка на риска подтиква стопанските системи да се възстановят от финансовите рецесии. Стимулира потреблението и бизнеса.
Това обаче е изрично погрешно. Без гравитация животът е неосъществим, а без гравитацията на действителната оценка на риска ще полетим в облаците, без опция да се завърнем. В дълготраен проект нереално ниските и даже негативни лихвени проценти имат неподходящ резултат върху стопанската система, без значение дали приказваме за компаниите или семействата. Безрисковата среда подтиква свръхзадлъжнялост, нереално покачване на цените на финансовите активи и на недвижимите парцели. Последното е изключително значимо, защото изкуственото повишение на цените на парцелите изолира цели обществени групи от опцията да вземат участие в пазара на недвижимо имущество.
Показателен образец в това отношение са младите генерации, изключително в страните от Западна Европа, само че този развой към този момент се следи и в България.
Нещо повече. Твърдението, че ниската оценка на риска и ниските лихви по депозитите подтикват потреблението, е също погрешно. Дори в противен случай. Ако депозитите не носят рентабилност, то семействата са подтиквани да икономисват повече, с цел да поддържат същата опция за ползване в бъдеще.
Презумпцията, че хората ще изхарчат спестяванията си, с цел да не са застрашени те от обезценяване посредством инфлация, е неправилна. Далеч по-вероятно е те да икономисват повече, с цел да съумеят да „ бият “ инфлацията. Това се потвърждава и при наблюдаване на размера на депозитите на българските жители, който продължава да доближава рекордни стойности макар ниските лихви. Отрицателните лихвени проценти пък се оказват нищо по-различно от налог върху депозитите, което също емпирично се отразява отрицателно върху потреблението.
През второто десетилетие на 21 век дотолкоз свикнахме с описаната свръхзадлъжнялост, че тя ни прави все по-малко усещане. Във времена на стопански разцвет казусът е контролируем, само че появи ли се рецесия и криза, той удря с цялостна мощ. Достатъчно е да погледнем какво се случва в Съединени американски щати във връзка с големите задължения, насъбрани под формата на студентски заеми. Този вид дълг там доближи 1.7 трилиона $ или близо 8% от брутния вътрешен артикул на страната. Коронакризата докара до неспособност на огромни групи от обществото да обслужват този дълг. Какво е решението на управляващите в Съединени американски щати? Не, за жалост не се подхваща повишение на лихвения %, т.е. на оценката на риска, поради действително съществуващата опасност от удар върху финансовата система. Вместо това се удостоверяват устоите и безрисковата стопанска система, а точно федералното държавно управление приготвя „ заличаване “ на студентските заеми, като мярка за подкрепяне на жителите в изискванията на рецесия.
В действителната стопанска система сходно „ заличаване “ не е допустимо, без значение дали парите ще бъдат напечатани, или просто цифри от екселска таблица ще бъдат преместени от едно място на друго. Цената на сходно деяние постоянно се заплаща от данъкоплатците и опериращите бизнеси.
Случващото се в Съединени американски щати е извънредно рисков казус. Ако до този миг исторически бяхме очевидци на изкуствено занижаване на оценката на риска за стимулиране на потреблението и икономическия напредък, а като разследване от тези процеси и постигане до свръхзадлъжнялост, то в този момент доближаваме досега с заплащане на сметката. Политическите елити и централните банки, организирали този развой, обаче не са склонни да дадат сметката на длъжниците, по тази причина се търсят и различни способи за заплащането ѝ.
Наченките на сходна акция можем да открием и в България.
У нас, несъмнено, нямаме независима парична политика и отговорностите мъчно биха могли да бъдат „ изтрити “ с финансови принадлежности. Това обаче е допустимо посредством нормативни промени, като индикативен образец в това отношение беше въвеждането на безспорна отминалост за отговорностите на физически лица през предходната година. Предложението, което не бе подкрепено нито от министерството на правораздаването, нито от държавните и частни финансови институции, бе признато единствено поради презумпцията, че живеем във времена на безрискова стопанска система и всички отрицателни последици би трябвало да бъдат изкуствено заличени.
Съществува действителна заплаха този развой да бъде развъртян и в новия парламент, като поръчките от политическите сили към този миг са за от ден на ден „ обществена правдивост “ и все по-малко икономическа логичност.
Появяват се от ден на ден гласове за ограничение на активността на банки, частни правосъдни реализатори и колектори, като че ли тези институции са отговорни за водената политика на свръхзадлъжнялост и с тяхната възбрана казусът ще изчезне. Напротив, казусът ще продължи да съществува, тъкмо както в Съединени американски щати оттук насетне ще се вземат още повече студентски заеми и ще се доближават още по-високи равнища на задлъжнялост. Това е разумно разследване от всяка безрискова инвестиция, без значение дали става въпрос за присъединяване във фондовите тържища или закупуване на различен актив.
Независимо дали ни се желае или не, в най-близко бъдеще ще ни се наложи да оценим риска от безрисковата стопанска система.
Появяват се от ден на ден гласове за ограничение на активността на банки, частни правосъдни реализатори и колектори, написа в разбор за "Труд " журналистът и икономист Михаил Кръстев.
Едва ли съществува по-точно и разбираемо определение за това какво съставляват лихвените проценти в една финансова система, от това, което дава най-изявеният вложител на нашето съвремие - Уорън Бъфет. Според Бъфет лихвените проценти са като гравитацията при определянето на цената на активите. Ако гравитацията е прекомерно огромна, тя смазва всяка форма на живот. В случая с лихвените проценти това е изключително видно при започване на 80-те години в Съединени американски щати, когато те доближават до 20% и провокират криза.
Какво обаче значи за живота на планетата, а в подтекста на актуалното съпоставяне и за финансовата система, неналичието на гравитация? Какво се случва с оценката на активите, в случай че лихвените проценти са оскъдни до нулеви, а в избрани чести случаи даже негативни?
Точно по този начин, животът, както и действието на финансовата система са невъзможни без гравитация.
Пандемията от 2020 година ускори извънредно рисков развой, началото на който бе обещано още при започване на века със спукването на софтуерния балон и последвалата го финансова рецесия. Това е процесът по основаване на безрискова стопанска система. За най-хубаво изложение на протичащото се можем да посочим, че за разлика от 1981 година, когато главният лихвен % на Федералния запас на Съединени американски щати, оценяващ риска в американската стопанска система, е над 20%, то към днешна дата, в изискванията на тежка финансова рецесия и вилнееща криза, този % е 0.08%.
Това не е изолиран развой. При основаването на еврозоната през 1999 година Европейската централна банка дефинира главен лихвен % от 4.5%. Днес този % е 0. На процедура европейската централна банка дефинира нулев риск за европейската стопанска система.
Подобно е ситуацията и при огромна част от останалите централни банки по света, като преди броени дни Bank of England предизвести комерсиалните банки на Острова, че би трябвало да се приготвят за негативни лихвени проценти.
Поддръжниците на безрисковата стопанска система претендират, че ниската оценка на риска подтиква стопанските системи да се възстановят от финансовите рецесии. Стимулира потреблението и бизнеса.
Това обаче е изрично погрешно. Без гравитация животът е неосъществим, а без гравитацията на действителната оценка на риска ще полетим в облаците, без опция да се завърнем. В дълготраен проект нереално ниските и даже негативни лихвени проценти имат неподходящ резултат върху стопанската система, без значение дали приказваме за компаниите или семействата. Безрисковата среда подтиква свръхзадлъжнялост, нереално покачване на цените на финансовите активи и на недвижимите парцели. Последното е изключително значимо, защото изкуственото повишение на цените на парцелите изолира цели обществени групи от опцията да вземат участие в пазара на недвижимо имущество.
Показателен образец в това отношение са младите генерации, изключително в страните от Западна Европа, само че този развой към този момент се следи и в България.
Нещо повече. Твърдението, че ниската оценка на риска и ниските лихви по депозитите подтикват потреблението, е също погрешно. Дори в противен случай. Ако депозитите не носят рентабилност, то семействата са подтиквани да икономисват повече, с цел да поддържат същата опция за ползване в бъдеще.
Презумпцията, че хората ще изхарчат спестяванията си, с цел да не са застрашени те от обезценяване посредством инфлация, е неправилна. Далеч по-вероятно е те да икономисват повече, с цел да съумеят да „ бият “ инфлацията. Това се потвърждава и при наблюдаване на размера на депозитите на българските жители, който продължава да доближава рекордни стойности макар ниските лихви. Отрицателните лихвени проценти пък се оказват нищо по-различно от налог върху депозитите, което също емпирично се отразява отрицателно върху потреблението.
През второто десетилетие на 21 век дотолкоз свикнахме с описаната свръхзадлъжнялост, че тя ни прави все по-малко усещане. Във времена на стопански разцвет казусът е контролируем, само че появи ли се рецесия и криза, той удря с цялостна мощ. Достатъчно е да погледнем какво се случва в Съединени американски щати във връзка с големите задължения, насъбрани под формата на студентски заеми. Този вид дълг там доближи 1.7 трилиона $ или близо 8% от брутния вътрешен артикул на страната. Коронакризата докара до неспособност на огромни групи от обществото да обслужват този дълг. Какво е решението на управляващите в Съединени американски щати? Не, за жалост не се подхваща повишение на лихвения %, т.е. на оценката на риска, поради действително съществуващата опасност от удар върху финансовата система. Вместо това се удостоверяват устоите и безрисковата стопанска система, а точно федералното държавно управление приготвя „ заличаване “ на студентските заеми, като мярка за подкрепяне на жителите в изискванията на рецесия.
В действителната стопанска система сходно „ заличаване “ не е допустимо, без значение дали парите ще бъдат напечатани, или просто цифри от екселска таблица ще бъдат преместени от едно място на друго. Цената на сходно деяние постоянно се заплаща от данъкоплатците и опериращите бизнеси.
Случващото се в Съединени американски щати е извънредно рисков казус. Ако до този миг исторически бяхме очевидци на изкуствено занижаване на оценката на риска за стимулиране на потреблението и икономическия напредък, а като разследване от тези процеси и постигане до свръхзадлъжнялост, то в този момент доближаваме досега с заплащане на сметката. Политическите елити и централните банки, организирали този развой, обаче не са склонни да дадат сметката на длъжниците, по тази причина се търсят и различни способи за заплащането ѝ.
Наченките на сходна акция можем да открием и в България.
У нас, несъмнено, нямаме независима парична политика и отговорностите мъчно биха могли да бъдат „ изтрити “ с финансови принадлежности. Това обаче е допустимо посредством нормативни промени, като индикативен образец в това отношение беше въвеждането на безспорна отминалост за отговорностите на физически лица през предходната година. Предложението, което не бе подкрепено нито от министерството на правораздаването, нито от държавните и частни финансови институции, бе признато единствено поради презумпцията, че живеем във времена на безрискова стопанска система и всички отрицателни последици би трябвало да бъдат изкуствено заличени.
Съществува действителна заплаха този развой да бъде развъртян и в новия парламент, като поръчките от политическите сили към този миг са за от ден на ден „ обществена правдивост “ и все по-малко икономическа логичност.
Появяват се от ден на ден гласове за ограничение на активността на банки, частни правосъдни реализатори и колектори, като че ли тези институции са отговорни за водената политика на свръхзадлъжнялост и с тяхната възбрана казусът ще изчезне. Напротив, казусът ще продължи да съществува, тъкмо както в Съединени американски щати оттук насетне ще се вземат още повече студентски заеми и ще се доближават още по-високи равнища на задлъжнялост. Това е разумно разследване от всяка безрискова инвестиция, без значение дали става въпрос за присъединяване във фондовите тържища или закупуване на различен актив.
Независимо дали ни се желае или не, в най-близко бъдеще ще ни се наложи да оценим риска от безрисковата стопанска система.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ