Димитър Пенев: Сега футболистите говорят за бизнес, не за футбол
Легендата на българския народен тим и ЦСКА Димитър Пенев даде изявление за вестник " Над 55 ", който е първият посетител в рубриката " Къде са те в този момент? ". Разговорът със Стратега е извършен на обичаното му място - стадион " Българска войска ". Пената, който след месец ще навърши 77 години, е в чудесно въодушевление и необятно ухилен, а всеки, който мине наоколо около него, го поздравява.
Г-н Пенев, по какъв начин сте в този момент със здравето?
- Преди 1-2 месеца от остарели контузии имах инфектиране, че едно време се играеше без кори. Но в този момент всичко е обикновено, усещам се добре, движа се. Щом вървя още без бастун, карам си и колата. И най-много не спирам контактите, споделяме всички мемоари, десетки и стотици мачове, както клубно, по този начин и национално. Няма да се не помнят триумфите, на европейски и международни с мое присъединяване имам 90 мача с националния тим.
Правите ли разходки, с цел да се движите повече?
- Километражът ми е доста огромен в моята кариера. Сега повече отмора, на кормилото, къси дистанции в квартала, с другари. Когато отивам в Мировяне, там градината е моя, би трябвало аз да я управлявам. Да бъда съперник на домочадието, те мислят за нови неща, а аз виждам да подкрепям старите. Засега всичко е обикновено.
Често ли си ходите в Мировяне?
- Ами то ми е близо, на 10 мин. А тук, на стадион " Българска войска ", имам доста познати и си вършим постоянно срещи с тях. Иначе повече през лятото си отивам на Мировяне, само че и през зимата. Имам си камина с водна риза и се отоплява елементарно. Грижа се за градината, оказват помощ и братовчедите, в случай че видят, че не са свежи растенията, ги поливат. Аз им споделям да не се занимават, тъй като си вървя, но те оказват помощ.
ЦСКА изпраща Филип Филипов за жребия в Лига на конференциите
Ще се организира на следващия ден в Нион от 15:00 часа
Какво ви тегли да сте постоянно тук, на стадиона?
- Близо ми е кварталът, където пребивавам - кв. " Изток ". Още по мое време бяха първите блокове, които се правеха от Министерство на народната отбрана, и ми предложиха апартамент след уволнението. Там живееше и Боби Станков. Сега с Петър Жеков, голмайстора, също сме комшии. Съседи са ми Пламен Марков, Васко Романов, Борис Гаганелов, баджанакът, който умря по-миналата година. С Борис водехме две сестри близначки, от Русе. Те упражняваха спортна гимнастика, а чичо им беше Пенчо Петров, един от огромните актьори. Той ги поел от 12-годишни в София. Ние се запознахме с тях, когато бяха на 16-17 години. Тогава лагерите бяха дълги, по месец, нямаше телефони и се виждахме по-рядко, само че продължихме контакта и след време се сгодихме. Все ни питаха по какъв начин ги разграничаваме, дали не си ги сменяме, непрекъснато ни гонеха публицистите да кажем някоя дума (смее се).
Достойни ли са старините ви?
- Съвсем обикновено пребивавам. Кой не ме познава? С " Локомотив " София съм бил първенец. С ЦСКА десетки пъти сме печелили купи, и като футболист, и като треньор. С националния тим огромен триумф имахме през 1994 година Работил съм в Кувейт като треньор. Там имаше огромна дипломация и доста български треньори от съвсем всички типове спорт. Някои учехме арабски, някои британски, само че единствено огромните шефове говореха британски, всички останали - арабски. Беше мъчно първоначално. Бях и в Саудитска Арабия 1 година, и в Китай 1 година.
Сигурно се чувствате горделив, че ви познава цяла България?
- Ами това е наложително от моя страна, тъй като кой не ме познава като играч, като човек, като треньор. Свързан съм с доста наши футболни звезди, като стартираме от племенника Любо Пенев, Христо Стоичков, Емо Костадинов, Трифон Иванов, с които се познавам от остарялото потомство - Якимов, Цанев, Гаганелов, Боби Станков...
Нека ви върна обратно във времето, по какъв начин стартира всичко?
- Първият ми мач беше преди 60 години. Бях на 18 година в " Локомотив " София, когато станахме първенци. От там ме взеха в ЦСКА. Влязох доброволец в армията с автограф от родителите. Уволних се след една година. Ходили сме при Пенчо Кубадински, тогава министър, с цел да кажем, че ЦСКА желае да ме вземе, тъй като той отговаряше за " Локомотив " София. Той не ме познаваше и на няколко пъти ми сподели " бай Душко ", на името на татко ми. Така минах в ЦСКА и останах там. А " Локомотив " София подвигнаха звук, тъй като не съм се върнал.
Как съгласно вас се оправят сегашните треньори, играчи, по какъв начин е футболът като цяло в България?
- Сега позволиха контактите с целия свят, футболисти отвред. Нови мениджъри - множеството от тях са гледали футбол, а не са взели участие в публични или контролни мачове. Така объркват и вас, публицистите, като дават неточна информация.
Още един състезател на ЦСКА се контузи
Ситуацията с Мено Кох обаче не е притеснителна
Младото потомство желае ли препоръки от вас?
- Не може да даваш препоръки. Може да коментираш някакви случки. Но в случай че даваш препоръки, след това ще имат опрощение, че си споделил еди-какво си. Ами слушай това, което може да е по-добре, пък другото го хвърляй. Или ти си карай с твоите неща. Не давам препоръки, тъй като след това се завърта колелото и се намират оправдания. И най-после всичко се изсипва на твоята глава, че си споделил нещо. Това е схемата по български.
Вие едно време оправдавали ли сте се по този начин или сте носили повече отговорност?
- Носехме повече отговорност! На " ти " съм разговарял с футболистите и съм им обръщал огромно внимание. Когато виждам, че има качества и отношение, би трябвало да гради себе си, това е групова игра. Не по двойки и тройки да се събират и не можем да ги разберем какво приказват. Ако ги запиташ, те ще ти кажат или за бизнес, или някой почитател ги е поканил, или други работи. Обаче за футбол не си приказват. Последните години главно са чужденци. Кога ще пристигна ред на нашите юноши да влязат? Няма никой. И родителите гледат, че има доста разноски около децата им, а няма развиване нагоре.
Как е в този момент отношението на родителите по отношение на преди?
- Ами всеки родител желае неговото дете да пораства във връзка с спорта. Отделно в учебно заведение имат доста задължения. На самите родители им е доста мъчно. Преди в учебните заведения и гимназиите имаше футбол. В селата също. Играеха волейбол, баскетбол. А в този момент са по тротоарите, пафкат цигарите, пият кафе, не упражняват. То няма нищо, няма мрежи за баскетбол, волейбол, футбол. Имаше ученическо състезание. Моята внучка тренираше тенис, като закриха кортовете, и тя се отхвърли. Другата тренираше волейбол на " Червено знаме ". Вече ги няма изискванията. Много бързо се минава професионално, а няма покритие от условия. И всичко пада на родителите. Накрая се вкарват тези деца, където имат, както на съветски се споделя, " денги ", и това е във всеки спорт.
Като заговорихме за днешната юноша, вие от кой момент пушите?
- След спортната си кариера пропуших, тъй като към този момент имах двойна и тройна отговорност. Всичко минаваше през моята глава. И с цел да не се дели колективът, трябваше да вземам участие и аз. За да не се крият футболистите, ги карахме да пушат с нас. Така един път на път с рейса стопираме за по една цигара. Едното момче знаем, че пуши, само че не слезе с нас да възпламени, споделиха ми, че е поради мен. Качваме се в рейса, минаваме 5-6 километра и водачът вика: " Абе, Пена, някой откъм гърба кади, но не е от тия пушачите, от друга седалка излиза пушекът ". Казах му, карай още малко, да забележим. Продължи да пуши и аз станах да видя. Беше Бачев, от дребните тогава, той скри цигарата сред краката си, но пушекът й се виждаше. А цигарата му стопи спортния екип, та чак му запари на крайници. И като скочи внезапно пред мен, всички взеха да ръкопляскат и викат " Старши, какво направи ти бе? " (смее се). Мина мачът след седмица и на терена преди съблекалнята, както бяха към мен в кръг, извиках момчето и споделям: " Ето го Бачев, той пуши повече от вас, но се крие. Сега всички се наредете да му ударите по един пестник ". И те леко го плеснаха по веднъж, а той след тренировката пристигна да се извини. Ами за какво се крие, всички пушат пред мен, а той ще се крие.
Какво ви даде спортът?
- Спортът въпреки всичко е здраве, дава някакъв ред. Не всеки може да стане състезател. Не стигат единствено тренировките, би трябвало да имаш и нещо естествено, наследствено и наложително предпочитание.
С кои спортни достижения се гордеете най-вече?
- Като играч бях първи с " Локомотив " София, с ЦСКА имам 10 шампионски трофеи общо като състезател и треньор. Само първо място се споделяше, след години се промъкна второто. Да участваш за шампионска, за европейска купа... Не се не помни клубът, не се не помни изпълнителят, всичко се документира, от там се предава на почитателите и с години се загатват имената. Успоредно с това, както и в живота, и в страната, рецензиите са незабавно на второ място.
Кое беше по-трудно, да сте състезател или треньор?
- И двете са сложни. От една страна, по-леко е на изпълнителите. Става неточност и се пробва да упрекна другия. А треньорът и помощниците би трябвало да преценяват, че тук има нещо гнило и неразбираемо, да се направи анализ и разбор.
Казват, че внуците се обичат повече. Така ли е и при вас?
- Така е. Понеже са единствено внучки и правнучки, приятелите ми споделят: " Пена, ще създадем един женски тим, има и хандбал, има и волейбол, има и баскетбол, не се притеснявай, спорт ще има! ". Имам две правнучки, едната на 6 години, тренира гимнастика, записали са я на няколко спорта. Другата е на 6 месеца, чакат я да проходи.
Дразни ли ви, когато ви цитират с ваши крилати изречения?
- Обръщам внимание единствено на пръв взор. Като върнем колелото, преди имаше огромен шанс и за нас, и за публицистите, бяха по-открити и точни. А в този момент, както във всички области в България, всички млади бързате да ги настигнете. А би трябвало да мине времето, не може на 20 години да бъдеш като на 40. Трудно е, само че като няма триумфи, какво очакваш да се разгласява.
Има ли някой, на който сте предали опита си и се надявате да задмине вашите триумфи?
- Дай Боже всичко, което ние сме градили, да ни изпреварят. Ще бъде по-интересно и изцяло за хората, които обичат спорта, да видят нещо ново, да не се повтаряме. Защото като доста приказваме, на някого ще му омръзне и ще ни напише двойки, а като има нови неща и в работа, и в спорта, е по-добре... Нека се усъвършенства, както се споделяше преди години, " спортът крепи народа ". Така пишеше по лозунгите.
И най-после, какво ще пожелаете на нашите читатели?
- Първо, да има здраве всеки един. Когато човек е здрав, може да се класира на по-предни позиции и в спорта. Не единствено футбола, имаме доста триумфи във всички спортове. Ето, през последния месец имаше триумфи на щанги, битка, гимнастика. Това е, което поддържа в нашия народ спортно възприятие. Имаме късмет да ускоряваме спорта в нашата страна.
Илич се отхвърли от контрола, в ЦСКА ще има двустранна игра
Ето детайлности
Г-н Пенев, по какъв начин сте в този момент със здравето?
- Преди 1-2 месеца от остарели контузии имах инфектиране, че едно време се играеше без кори. Но в този момент всичко е обикновено, усещам се добре, движа се. Щом вървя още без бастун, карам си и колата. И най-много не спирам контактите, споделяме всички мемоари, десетки и стотици мачове, както клубно, по този начин и национално. Няма да се не помнят триумфите, на европейски и международни с мое присъединяване имам 90 мача с националния тим.
Правите ли разходки, с цел да се движите повече?
- Километражът ми е доста огромен в моята кариера. Сега повече отмора, на кормилото, къси дистанции в квартала, с другари. Когато отивам в Мировяне, там градината е моя, би трябвало аз да я управлявам. Да бъда съперник на домочадието, те мислят за нови неща, а аз виждам да подкрепям старите. Засега всичко е обикновено.
Често ли си ходите в Мировяне?
- Ами то ми е близо, на 10 мин. А тук, на стадион " Българска войска ", имам доста познати и си вършим постоянно срещи с тях. Иначе повече през лятото си отивам на Мировяне, само че и през зимата. Имам си камина с водна риза и се отоплява елементарно. Грижа се за градината, оказват помощ и братовчедите, в случай че видят, че не са свежи растенията, ги поливат. Аз им споделям да не се занимават, тъй като си вървя, но те оказват помощ.
ЦСКА изпраща Филип Филипов за жребия в Лига на конференциите
Ще се организира на следващия ден в Нион от 15:00 часа
Какво ви тегли да сте постоянно тук, на стадиона?
- Близо ми е кварталът, където пребивавам - кв. " Изток ". Още по мое време бяха първите блокове, които се правеха от Министерство на народната отбрана, и ми предложиха апартамент след уволнението. Там живееше и Боби Станков. Сега с Петър Жеков, голмайстора, също сме комшии. Съседи са ми Пламен Марков, Васко Романов, Борис Гаганелов, баджанакът, който умря по-миналата година. С Борис водехме две сестри близначки, от Русе. Те упражняваха спортна гимнастика, а чичо им беше Пенчо Петров, един от огромните актьори. Той ги поел от 12-годишни в София. Ние се запознахме с тях, когато бяха на 16-17 години. Тогава лагерите бяха дълги, по месец, нямаше телефони и се виждахме по-рядко, само че продължихме контакта и след време се сгодихме. Все ни питаха по какъв начин ги разграничаваме, дали не си ги сменяме, непрекъснато ни гонеха публицистите да кажем някоя дума (смее се).
Достойни ли са старините ви?
- Съвсем обикновено пребивавам. Кой не ме познава? С " Локомотив " София съм бил първенец. С ЦСКА десетки пъти сме печелили купи, и като футболист, и като треньор. С националния тим огромен триумф имахме през 1994 година Работил съм в Кувейт като треньор. Там имаше огромна дипломация и доста български треньори от съвсем всички типове спорт. Някои учехме арабски, някои британски, само че единствено огромните шефове говореха британски, всички останали - арабски. Беше мъчно първоначално. Бях и в Саудитска Арабия 1 година, и в Китай 1 година.
Сигурно се чувствате горделив, че ви познава цяла България?
- Ами това е наложително от моя страна, тъй като кой не ме познава като играч, като човек, като треньор. Свързан съм с доста наши футболни звезди, като стартираме от племенника Любо Пенев, Христо Стоичков, Емо Костадинов, Трифон Иванов, с които се познавам от остарялото потомство - Якимов, Цанев, Гаганелов, Боби Станков...
Нека ви върна обратно във времето, по какъв начин стартира всичко?
- Първият ми мач беше преди 60 години. Бях на 18 година в " Локомотив " София, когато станахме първенци. От там ме взеха в ЦСКА. Влязох доброволец в армията с автограф от родителите. Уволних се след една година. Ходили сме при Пенчо Кубадински, тогава министър, с цел да кажем, че ЦСКА желае да ме вземе, тъй като той отговаряше за " Локомотив " София. Той не ме познаваше и на няколко пъти ми сподели " бай Душко ", на името на татко ми. Така минах в ЦСКА и останах там. А " Локомотив " София подвигнаха звук, тъй като не съм се върнал.
Как съгласно вас се оправят сегашните треньори, играчи, по какъв начин е футболът като цяло в България?
- Сега позволиха контактите с целия свят, футболисти отвред. Нови мениджъри - множеството от тях са гледали футбол, а не са взели участие в публични или контролни мачове. Така объркват и вас, публицистите, като дават неточна информация.
Още един състезател на ЦСКА се контузи
Ситуацията с Мено Кох обаче не е притеснителна
Младото потомство желае ли препоръки от вас?
- Не може да даваш препоръки. Може да коментираш някакви случки. Но в случай че даваш препоръки, след това ще имат опрощение, че си споделил еди-какво си. Ами слушай това, което може да е по-добре, пък другото го хвърляй. Или ти си карай с твоите неща. Не давам препоръки, тъй като след това се завърта колелото и се намират оправдания. И най-после всичко се изсипва на твоята глава, че си споделил нещо. Това е схемата по български.
Вие едно време оправдавали ли сте се по този начин или сте носили повече отговорност?
- Носехме повече отговорност! На " ти " съм разговарял с футболистите и съм им обръщал огромно внимание. Когато виждам, че има качества и отношение, би трябвало да гради себе си, това е групова игра. Не по двойки и тройки да се събират и не можем да ги разберем какво приказват. Ако ги запиташ, те ще ти кажат или за бизнес, или някой почитател ги е поканил, или други работи. Обаче за футбол не си приказват. Последните години главно са чужденци. Кога ще пристигна ред на нашите юноши да влязат? Няма никой. И родителите гледат, че има доста разноски около децата им, а няма развиване нагоре.
Как е в този момент отношението на родителите по отношение на преди?
- Ами всеки родител желае неговото дете да пораства във връзка с спорта. Отделно в учебно заведение имат доста задължения. На самите родители им е доста мъчно. Преди в учебните заведения и гимназиите имаше футбол. В селата също. Играеха волейбол, баскетбол. А в този момент са по тротоарите, пафкат цигарите, пият кафе, не упражняват. То няма нищо, няма мрежи за баскетбол, волейбол, футбол. Имаше ученическо състезание. Моята внучка тренираше тенис, като закриха кортовете, и тя се отхвърли. Другата тренираше волейбол на " Червено знаме ". Вече ги няма изискванията. Много бързо се минава професионално, а няма покритие от условия. И всичко пада на родителите. Накрая се вкарват тези деца, където имат, както на съветски се споделя, " денги ", и това е във всеки спорт.
Като заговорихме за днешната юноша, вие от кой момент пушите?
- След спортната си кариера пропуших, тъй като към този момент имах двойна и тройна отговорност. Всичко минаваше през моята глава. И с цел да не се дели колективът, трябваше да вземам участие и аз. За да не се крият футболистите, ги карахме да пушат с нас. Така един път на път с рейса стопираме за по една цигара. Едното момче знаем, че пуши, само че не слезе с нас да възпламени, споделиха ми, че е поради мен. Качваме се в рейса, минаваме 5-6 километра и водачът вика: " Абе, Пена, някой откъм гърба кади, но не е от тия пушачите, от друга седалка излиза пушекът ". Казах му, карай още малко, да забележим. Продължи да пуши и аз станах да видя. Беше Бачев, от дребните тогава, той скри цигарата сред краката си, но пушекът й се виждаше. А цигарата му стопи спортния екип, та чак му запари на крайници. И като скочи внезапно пред мен, всички взеха да ръкопляскат и викат " Старши, какво направи ти бе? " (смее се). Мина мачът след седмица и на терена преди съблекалнята, както бяха към мен в кръг, извиках момчето и споделям: " Ето го Бачев, той пуши повече от вас, но се крие. Сега всички се наредете да му ударите по един пестник ". И те леко го плеснаха по веднъж, а той след тренировката пристигна да се извини. Ами за какво се крие, всички пушат пред мен, а той ще се крие.
Какво ви даде спортът?
- Спортът въпреки всичко е здраве, дава някакъв ред. Не всеки може да стане състезател. Не стигат единствено тренировките, би трябвало да имаш и нещо естествено, наследствено и наложително предпочитание.
С кои спортни достижения се гордеете най-вече?
- Като играч бях първи с " Локомотив " София, с ЦСКА имам 10 шампионски трофеи общо като състезател и треньор. Само първо място се споделяше, след години се промъкна второто. Да участваш за шампионска, за европейска купа... Не се не помни клубът, не се не помни изпълнителят, всичко се документира, от там се предава на почитателите и с години се загатват имената. Успоредно с това, както и в живота, и в страната, рецензиите са незабавно на второ място.
Кое беше по-трудно, да сте състезател или треньор?
- И двете са сложни. От една страна, по-леко е на изпълнителите. Става неточност и се пробва да упрекна другия. А треньорът и помощниците би трябвало да преценяват, че тук има нещо гнило и неразбираемо, да се направи анализ и разбор.
Казват, че внуците се обичат повече. Така ли е и при вас?
- Така е. Понеже са единствено внучки и правнучки, приятелите ми споделят: " Пена, ще създадем един женски тим, има и хандбал, има и волейбол, има и баскетбол, не се притеснявай, спорт ще има! ". Имам две правнучки, едната на 6 години, тренира гимнастика, записали са я на няколко спорта. Другата е на 6 месеца, чакат я да проходи.
Дразни ли ви, когато ви цитират с ваши крилати изречения?
- Обръщам внимание единствено на пръв взор. Като върнем колелото, преди имаше огромен шанс и за нас, и за публицистите, бяха по-открити и точни. А в този момент, както във всички области в България, всички млади бързате да ги настигнете. А би трябвало да мине времето, не може на 20 години да бъдеш като на 40. Трудно е, само че като няма триумфи, какво очакваш да се разгласява.
Има ли някой, на който сте предали опита си и се надявате да задмине вашите триумфи?
- Дай Боже всичко, което ние сме градили, да ни изпреварят. Ще бъде по-интересно и изцяло за хората, които обичат спорта, да видят нещо ново, да не се повтаряме. Защото като доста приказваме, на някого ще му омръзне и ще ни напише двойки, а като има нови неща и в работа, и в спорта, е по-добре... Нека се усъвършенства, както се споделяше преди години, " спортът крепи народа ". Така пишеше по лозунгите.
И най-после, какво ще пожелаете на нашите читатели?
- Първо, да има здраве всеки един. Когато човек е здрав, може да се класира на по-предни позиции и в спорта. Не единствено футбола, имаме доста триумфи във всички спортове. Ето, през последния месец имаше триумфи на щанги, битка, гимнастика. Това е, което поддържа в нашия народ спортно възприятие. Имаме късмет да ускоряваме спорта в нашата страна.
Илич се отхвърли от контрола, в ЦСКА ще има двустранна игра
Ето детайлности
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ