Легендата на българския футбол Стилиян Петров даде откровено интервю за

Легендата на българския футбол Стилиян Петров даде искрено изявление за предването " Код Спорт " по ТВ+. Стенли приказва бъдещите си проекти, както и за разочарованието, когато Роберто ди Матео реши да не го задържи в Астън Вила, откакто пребори смъртоносна болест. Бившият халф даде мнението си и за положението на родния футбол.

Стенли, да чакаме ли изненада към теб? Подготвяш ли да рестартираш кариерата си или ще започнеш работа като старши треньор, или като шеф?

- Имам предложения и в двете сфери. Като футболист в по-долните дивизии в Англия и в други страни по света. Може би мога да продължа да играя още една година. Може би треньорската кариера повече се доближава. Работя старателно и всичко става малко по малко. Не съм си сложил цели дали да стане след една-две седмици или след една-две години. Стъпка по стъпка.

А може ли да ни станеш сътрудник?

- Защо не? Напоследък ми е като занимание. Анализирам мачове и в " Скай ", и в Би Би Си, и в Би Ти в Англия. Имам покана да пътувам и в Катар, където също да разясня Висшата лига. Но това е по-далечна дестинация и пътуването ме стопира. Засега имам предложения, заставам към футбола. Както се споделя - не напущам футбола.

Идеално е, че започваш да клониш в треньорската специалност, тъй като за 100 години български футбол сме имали огромни играчи с влиятелни награди, само че още чакаме роден треньор да се осъществя в някое от топ 5 на шампионатите...

- Да, уповавам се скоро да има един български треньор в тези шампионати. Може да съм аз, може да е някой различен. Надявам се да съм аз. Имам огромно предпочитание, само че сме видели, че не са доста огромните футболисти, които са станали и огромни треньори.

Остана ли горчиво възприятие към Роберто Ди Матео, който тогава бе управител на Астън Вила? Той не ти даде късмет...

- Не мога да го обвинявам, само че в мен остана горчиво възприятие. Просто мисля, че можеше да се подходи доста по-деликатно в тази обстановка. Все отново преборих рака, прекосих през доста сложен интервал на лекуване и съумях да се завърна. Не приказвам за качества, а да си върна мускулатурата и фитнеса. Нямах никакви финансови искания към Вила. Просто желаех да се завърна като футболист. Приемах всичко с усмивка - всяка тежка подготовка, всеки миг, тъй като към момента имах шанса да пребивавам. Момчетата се учудваха, тъй като тренировките бяха доста тежки на такива температури, само че бях благополучен, че още веднъж мога да играя футбол и да съм на терена. Явно това не го схванаха. Заболя ме в действителност доста, само че както споделих - в живота не всичко се получава по този начин, както желаеме.

Всички споделят, че си потвърдено " самоуверено сърце ". Но има едно тестване, което би трябвало да преминеш, с цел да се докажеш в тази тенденция - да поемеш български тим. Това може ли да се случи?

- Защо не? В момента нямам тази концепция, само че ще се веселя. Треньорската кариера е непредвидима, не знаеш къде можеш да започнеш. Но сега това не е на дневен ред.

Знаем, че гледаш мачове от нашето състезание. Отлепяме ли ютията, както преди време споделяше Любо Пенев или дълбаем дъното?

- Имам напълно друго мнение. Мисля, че ние българите сме малко към двете крайности - или възхваляваме, или закопаваме някой. Стават доста хубави мачове, имаме доста положителни и надарени млади футболисти. Може би би трябвало да работят малко по-здраво и по-усърдно. Надявам се, че националният тим ще усъвършенства играта си, тъй като всички желаеме това. Трябва да се даде време на Петър Хубчев, тъй като видяхме, че честата промяна на треньори не води до нищо хубаво. За селекцията - би трябвало да се дава повече късмет на по-младите футболисти, даже и да не са подготвени. Ще пристигна денят, когато ще бъдат подготвени, само че без късмет, няма по какъв начин да стане. Може би и аз не бях подготвен, само че имаше треньори, които бяха търпеливи към мен. И Димитър Пенев, и Стойчо Младенов, и Димитър Димитров - много треньори, които бяха търпеливи и с мен.

Сега нямаме нито един футболист, който играе в топ шампионатите на Европа.

- Така е, не го отхвърлям. Но това не значи, че би трябвало да се спре да се работи, да се дава късмет и да бъдем търпеливи да изградим футболистите си в България. Ето, давам образец - излезе вест, че Димитър Бербатов, който е добър другар и имам огромен почит към него, има късмет да играе в България. Това щеше да е огромна реклама за всички нас. Това име още веднъж да е тук, да притегли вниманието към българския футбол. А ние какво направихме? За това, че щял да избере Берое, незабавно се нахвърлиха към него. Нека някой различен да му предложи, както той сподели в изявление. Виждаме, че други огромни звезди се прибират в страните си и играят. Всички ги одобряват с уважение. Ние какво направихме - изгонихме го. Сега ще върви в Индия. Защо да е в Индия, а не в България?

Имаше тежки моменти в България. Как се минава през загуби 0:8 от Литекс и 0:5 от Левски?

- Много мъчно, изключително когато не обичаш да губиш. Може би в този момент щях да ги приема по доста по-различен метод. Когато бяхме млади, по-опитните футболисти ги одобряваха неприятно, а ние бяхме на по-заден проект. Може би това доста ни защищити. Все отново, когато загубихме с 0:8, в ЦСКА играеха доста огромни футболисти - Милен Петков, Вальо Станчев, Здравко Радев, Бог да го елементарни, Гошо Йорданов - Ламята. Може би тези имена ни защитиха при тези резултати. Но беше по-различно, когато загубихме от Чехия с 0:6. Тогава ние бяхме на напред във времето и осъзнах какво е било на опитните футболисти, когато паднахме с 0:8 от Литекс. Винаги опитните играчи носят кръста и би трябвало да са подготвени да поемат рецензиите при една такава загуба.

ЦСКА изживя тежки години. Търсили ли са те да помагаш и по какъв начин виждаш обстановката сега?

- Не знам дали би трябвало да го загатвам, само че ме търсиха. Имах диалози, когато Ицо Янев беше отпред на тима. Проведох два диалога с Янев за някакъв пост в ЦСКА. Говорил съм и с други български клубове.

Преминаваме към Селтик - славни времена за теб, само че малко на брой знаят, че в първия месец куфарът ти е бил събран и си бил пред завръщане в България. Игнорирал ли си този миг или още го помниш?

Разбира се, че го помня. Това беше преломен миг в моята кариера. Беше доста тежко за мен. Спомням си, че когато Марто напусна, всички плачеха на летището. Аз му се смеех, а по-късно му се обадих и го питах за какво всички плачат, в това число и той. Аз бях същият. Заминах самичък без да знам и дума на британски. Летях през Брюксел, кацнах на летището в Глазгоу. Започнах в тим също с доста огромни имена - Любо Моравчик, Марк Видука... Не разбирах нищо, живеех самичък. Бях подготвен да си потегли, не го укривам. Но съумях да го преборя и да продължа. В тези моменти осъзнаваш какво можеш да изгубиш. Казах си, че не може всеки един да съумява, а аз да не мога. Стиснах зъби, ходех три пъти дневно на кино единствено и единствено да науча британски, работих във ван за хамбургери, с цел да се науча по какъв начин се поръчва, по какъв начин се връща ресто. Трябваше да го направя и не ме е позор.

А клубът знаеше ли за това?

- Не, клубът го разбра, когато написах книгата. Тогава те не подхождаха доста добре към футболистите от чужбина. Един футболист отива в нова страна, има нова просвета и друг език. Отначало не го осъзнаваха. Мислеха, че когато се заплаща огромна сума пари за някой, той е подготвен, идва и стартира, не му би трябвало време за акомодация.