Генерал Кастър става герой заради реклама на бира
Легендарният военачалник губи борбата с индианците при Литъл Бигхорн 
Американците научават историята му 20 години след провалянето - от афиш
Когато нямаш лична история - създай си я! Това не е патент единствено на днешните ни комшии от Северна Македония. Към това постоянно прибягват и други нации. За военачалник Кастър и борбата при Литъл Бигхорн средностатистическият американец научава 20 години след паметното проваляне и то не от учебник по история или проучвателен труд, а от рекламна акция на производител на бира. През 1896 година производителят на бирата Будвайзер - компанията Анхойзер Буш, отпечатва с рекламна цел
150 000 литографии, пресъздаващи знаменателното стълкновение
За основа служи картината на Касили Адамс, учредена на описа на оживелия шпионин Кърли. Платното е приключено през 1888 година и е изплатено от Джон Фербер, който го излага в ресторанта си в Сейнт Луис, Мисури. Четири години по-късно Адолф Буш придобива заведението дружно с картината, тъй като притежателят им не е можел да изплати дълга си от 35 000 $. Оригиналът на картината е погубен при пожар през 1946 година, само че и до момента в Съединени американски щати могат да се видят литографии на платното. До момента са отпечатани над 1 млн. екземпляра с размери 60х100 см. В центъра на композицията е нарисуван военачалник Кастър със сабя в ръка, подготвен да се жертва в борбата, заобиколен от всички страни от свирепи индианци с пушки, револвери и томахавки. На напред във времето са изобразени мъртви бойци и коленичили индианци, които ги скалпират. Голяма част от американците научават историята на Кастър от рекламния постер, без да се интересуват от обстоятелствата, довели до борбата. Важното е, че за тях той е воин, заслужил голям брой медали и оценки, изправил се въпреки и останал самичък против орда варвари. Друг е въпросът, че варварите са коренните поданици на тези земи и тази борба е част от битката им за оцеляване. В последна сметка и изобразеното на картината не дава отговор на историческата истина, само че
народът получава нов кумир, а пивоварната солидни облаги
Така се родила легендата за младия военачалник, кръвожадните индианци и мита за воинския подвиг в борбата при Литъл Бигхорн или за американците по-известна като " Последната позиция на Къстър ". Джон Армстронг Къстър е роден през 1839 година в Ню Ръмпли, Охайо, в фамилията на немски емигранти. През 1861 година приключва военната академия Уест Пойнт и незабавно се включва в почналата към този момент Гражданска война. Две години по-късно е създаден в бригаден военачалник, а след това и в генерал-майор. И по този начин единствено на 23 години става най-младият военачалник на Съюза. След войната е назначен за пълководец на Седми кавалерийски полк. През 1867 година взе участие в акцията против шайените и сиуксите, а на идната година и против арапахите. По това време получава и индианското си име - Пахуска(Дългокосият). Често се изявявал и като публицист, пращайки разкази за успехите си над коренното население. Решил и да се именува " Ловецът на индианци ", въпреки и да не научил езика даже и на едно от племената, нито пък знаел бойните им похвати и тактики. През 1873 година взе участие в държавна експедиция в Йелостоун, а на идната година в Черните хълмове, Южна Дакота. Сведенията, получени точно от тази експедиция, че
в Черните хълмове има доста злато
устремяват тълпи от златотърсачи натам и това е една от аргументите за последвалите събития. Правителството прави опити да изключи Черните хълмове от териториите, дадени на индианците, само че племето лакота не се съгласява. Тогава формалните управляващи предизвикат война, която са уверени че ще завоюват и издават разпоредба, в която се не разрешава на лакота да водят обичайния си метод на живот, в противоположен случай дейностите им ще се възприемат като враждебни.
През пролетта на 1876 година хиляди индианци излизат от резерватите, в които са изпратени няколко месеца по-рано и се причисляват към племената на Седящия бик и Лудия кон (лакота) и Двете луни (шайени), които към момента не са покорени от белите. Военните възнамеряват да проведат няколко летни експедиции, с които да върнат индианците в резерватите. Американските войски са разграничени на три елементи, предвождани от полковник Джон Гибън, военачалник Джордж Крук и военачалник Алфред Пери, като задачата им е да обзет от три страни индианските племена и да ги приснат да правят отстъпка. Но,
отрядът на Крук е разрушен от Лудия кон
Другите два отряда се срещат при река Роузбъд, само че не знаят че Крук е отстъпил съм форт Мийд. Решават полка на Кастър да се придвижи нагоре по река Роузбъд, до момента в който отрядите на Тери и Гибън се насочат към реките Бигхорн и Литъл Бигхорн. Кастър е намерил индиански следи и потегля след тях, като разделя полка си на три батальона и обоз. Целта е била всеки от батальоните да открие индианските лагери, да ги нападне и задържи до идване на подкрепление. На 25 юни шпионин донася, че наоколо е видял индианско село. До момента тактиката на Кастър е била да атакува по зазоряване, само че в този момент взема решение да не чака, макар че селото било много огромно дори по критериите на белите. И по този начин, батальонът на майор Рино е изпратен в долината, с цел да провокира сблъскване. Батальонът на капитан Бентийн е изпратен да претърси прилежащите долини и по този начин той излиза от радиуса, който би могъл да се притече на помощ. Кастър останал на билото, откъдето можел да управлява долината и да затвори пътищата за бягство. Планът бил дамите и децата да бъдат хванати и по този начин индианците воини да се предадат. Но, отпорът на лакота и шайените бил огромен и принудил отряда на майор Рино да побегне оттатък реката. Там на помощ му се притекъл отрядът на капитан Бентийн, въпреки и с огромно забавяне и го избавя от тотално изтребване. Към тях се причисляват и бойците от обоза и заемат кръгова защита
Нито един от кавалеристите на Кастър не оцелява и по тази причина какво тъкмо се е случило се съди единствено по разказите на индианците, които са неточни и от време на време спорни. След като изолират силите на Рино, част от индианците се насочват към Кастър, който поема по пресъхнало речно корито на север, само че по скатовете към този момент са били ситуирани стрелците на Белия бик. В същото време конно нахлуване водено от Лудия кон се врязва в редиците на военните. Така бойците на Кастър попадат в капан, командната конструкция към този момент не работила и множеството американци изпаднали в суматоха. Щом белите почнали да бягат, за индианците сражението приключило и почнало преследването и ловът, в който те били най-хубави.След като унищожават отряда на Кастър, лакота и шайените се прегрупират да довършат отрядите на Рино и Бентийн. На 26 юни се появява колоната на военачалник Тери и индианците се отдръпват. След направения оглед на бойното поле намират убити 242 бойци и 16 офицери или 42% от персоналния състав на Седма конница. Сред труповете е и този на Кастър с рани в гърдите и слепоочието. Всички са заровени на място, като по-късно останките на Кастър са пренесени в Уест Пойнт. Мнозина считат че тази победа на индианците е разследване от
предсказанието на Седящия бик
по време на Танца на Слънцето. Той пророкувал, че индианците ще победят белите, само че не би трябвало по-късно да крадат облеклата им и да поругават труповете им. Последното не било спазено - десетки скалпове украсили облеклата на червенокожите.Осем години след борбата американското държавно управление и индианците лакота подписват съглашение, с което им се дава територия - неприкосновена индианска земя, в която можели да живеят и ловуват спорел обичаите и ритуалите си. Лудият кон се бие против военачалник Нелсън Майлс, само че след това се заселва в резерват. Напуска го без позволение, с цел да закара болната си жена при родителите й, и по тази причина е задържан. По време на конвоирането му е прободен от щик и умира.Седящият бик минава с хората си в Канада, само че след пет години се връща в Щатите. В края на 1890 година управляващите изпратили отряд бойци да го арестуват, само че след малко стълкновение бойците го убиват.
Американците научават историята му 20 години след провалянето - от афиш Когато нямаш лична история - създай си я! Това не е патент единствено на днешните ни комшии от Северна Македония. Към това постоянно прибягват и други нации. За военачалник Кастър и борбата при Литъл Бигхорн средностатистическият американец научава 20 години след паметното проваляне и то не от учебник по история или проучвателен труд, а от рекламна акция на производител на бира. През 1896 година производителят на бирата Будвайзер - компанията Анхойзер Буш, отпечатва с рекламна цел
150 000 литографии, пресъздаващи знаменателното стълкновение
За основа служи картината на Касили Адамс, учредена на описа на оживелия шпионин Кърли. Платното е приключено през 1888 година и е изплатено от Джон Фербер, който го излага в ресторанта си в Сейнт Луис, Мисури. Четири години по-късно Адолф Буш придобива заведението дружно с картината, тъй като притежателят им не е можел да изплати дълга си от 35 000 $. Оригиналът на картината е погубен при пожар през 1946 година, само че и до момента в Съединени американски щати могат да се видят литографии на платното. До момента са отпечатани над 1 млн. екземпляра с размери 60х100 см. В центъра на композицията е нарисуван военачалник Кастър със сабя в ръка, подготвен да се жертва в борбата, заобиколен от всички страни от свирепи индианци с пушки, револвери и томахавки. На напред във времето са изобразени мъртви бойци и коленичили индианци, които ги скалпират. Голяма част от американците научават историята на Кастър от рекламния постер, без да се интересуват от обстоятелствата, довели до борбата. Важното е, че за тях той е воин, заслужил голям брой медали и оценки, изправил се въпреки и останал самичък против орда варвари. Друг е въпросът, че варварите са коренните поданици на тези земи и тази борба е част от битката им за оцеляване. В последна сметка и изобразеното на картината не дава отговор на историческата истина, само че
народът получава нов кумир, а пивоварната солидни облаги
Така се родила легендата за младия военачалник, кръвожадните индианци и мита за воинския подвиг в борбата при Литъл Бигхорн или за американците по-известна като " Последната позиция на Къстър ". Джон Армстронг Къстър е роден през 1839 година в Ню Ръмпли, Охайо, в фамилията на немски емигранти. През 1861 година приключва военната академия Уест Пойнт и незабавно се включва в почналата към този момент Гражданска война. Две години по-късно е създаден в бригаден военачалник, а след това и в генерал-майор. И по този начин единствено на 23 години става най-младият военачалник на Съюза. След войната е назначен за пълководец на Седми кавалерийски полк. През 1867 година взе участие в акцията против шайените и сиуксите, а на идната година и против арапахите. По това време получава и индианското си име - Пахуска(Дългокосият). Често се изявявал и като публицист, пращайки разкази за успехите си над коренното население. Решил и да се именува " Ловецът на индианци ", въпреки и да не научил езика даже и на едно от племената, нито пък знаел бойните им похвати и тактики. През 1873 година взе участие в държавна експедиция в Йелостоун, а на идната година в Черните хълмове, Южна Дакота. Сведенията, получени точно от тази експедиция, че
в Черните хълмове има доста злато
устремяват тълпи от златотърсачи натам и това е една от аргументите за последвалите събития. Правителството прави опити да изключи Черните хълмове от териториите, дадени на индианците, само че племето лакота не се съгласява. Тогава формалните управляващи предизвикат война, която са уверени че ще завоюват и издават разпоредба, в която се не разрешава на лакота да водят обичайния си метод на живот, в противоположен случай дейностите им ще се възприемат като враждебни.
През пролетта на 1876 година хиляди индианци излизат от резерватите, в които са изпратени няколко месеца по-рано и се причисляват към племената на Седящия бик и Лудия кон (лакота) и Двете луни (шайени), които към момента не са покорени от белите. Военните възнамеряват да проведат няколко летни експедиции, с които да върнат индианците в резерватите. Американските войски са разграничени на три елементи, предвождани от полковник Джон Гибън, военачалник Джордж Крук и военачалник Алфред Пери, като задачата им е да обзет от три страни индианските племена и да ги приснат да правят отстъпка. Но, отрядът на Крук е разрушен от Лудия кон
Другите два отряда се срещат при река Роузбъд, само че не знаят че Крук е отстъпил съм форт Мийд. Решават полка на Кастър да се придвижи нагоре по река Роузбъд, до момента в който отрядите на Тери и Гибън се насочат към реките Бигхорн и Литъл Бигхорн. Кастър е намерил индиански следи и потегля след тях, като разделя полка си на три батальона и обоз. Целта е била всеки от батальоните да открие индианските лагери, да ги нападне и задържи до идване на подкрепление. На 25 юни шпионин донася, че наоколо е видял индианско село. До момента тактиката на Кастър е била да атакува по зазоряване, само че в този момент взема решение да не чака, макар че селото било много огромно дори по критериите на белите. И по този начин, батальонът на майор Рино е изпратен в долината, с цел да провокира сблъскване. Батальонът на капитан Бентийн е изпратен да претърси прилежащите долини и по този начин той излиза от радиуса, който би могъл да се притече на помощ. Кастър останал на билото, откъдето можел да управлява долината и да затвори пътищата за бягство. Планът бил дамите и децата да бъдат хванати и по този начин индианците воини да се предадат. Но, отпорът на лакота и шайените бил огромен и принудил отряда на майор Рино да побегне оттатък реката. Там на помощ му се притекъл отрядът на капитан Бентийн, въпреки и с огромно забавяне и го избавя от тотално изтребване. Към тях се причисляват и бойците от обоза и заемат кръгова защита
Нито един от кавалеристите на Кастър не оцелява и по тази причина какво тъкмо се е случило се съди единствено по разказите на индианците, които са неточни и от време на време спорни. След като изолират силите на Рино, част от индианците се насочват към Кастър, който поема по пресъхнало речно корито на север, само че по скатовете към този момент са били ситуирани стрелците на Белия бик. В същото време конно нахлуване водено от Лудия кон се врязва в редиците на военните. Така бойците на Кастър попадат в капан, командната конструкция към този момент не работила и множеството американци изпаднали в суматоха. Щом белите почнали да бягат, за индианците сражението приключило и почнало преследването и ловът, в който те били най-хубави.След като унищожават отряда на Кастър, лакота и шайените се прегрупират да довършат отрядите на Рино и Бентийн. На 26 юни се появява колоната на военачалник Тери и индианците се отдръпват. След направения оглед на бойното поле намират убити 242 бойци и 16 офицери или 42% от персоналния състав на Седма конница. Сред труповете е и този на Кастър с рани в гърдите и слепоочието. Всички са заровени на място, като по-късно останките на Кастър са пренесени в Уест Пойнт. Мнозина считат че тази победа на индианците е разследване от
предсказанието на Седящия бик
по време на Танца на Слънцето. Той пророкувал, че индианците ще победят белите, само че не би трябвало по-късно да крадат облеклата им и да поругават труповете им. Последното не било спазено - десетки скалпове украсили облеклата на червенокожите.Осем години след борбата американското държавно управление и индианците лакота подписват съглашение, с което им се дава територия - неприкосновена индианска земя, в която можели да живеят и ловуват спорел обичаите и ритуалите си. Лудият кон се бие против военачалник Нелсън Майлс, само че след това се заселва в резерват. Напуска го без позволение, с цел да закара болната си жена при родителите й, и по тази причина е задържан. По време на конвоирането му е прободен от щик и умира.Седящият бик минава с хората си в Канада, само че след пет години се връща в Щатите. В края на 1890 година управляващите изпратили отряд бойци да го арестуват, само че след малко стълкновение бойците го убиват.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ