Гедина: Направих знаменития шпагат заради облог
Легендарният алпиец Кристиян Гедина даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е експерт в скоростните дисциплини. Роден е в Италия и има в сбирката си 13 победи в стартове за Световната купа - 12 в спускането и 1 в супергигантския слалом, както и 33 подиума. Участник е на 5 олимпиади и е медалист от 3 международни шампионати. Гедина остава в историята със надпреварата на една от най-опасните писти в света - “Щрайф” в Кицбюел. На старта през 2004 година той развива скорост от 138 км/ч, като на последния скок преди финала прави шпагат във въздуха. През 2006 година постави завършек на кариерата си в ските, с цел да се отдаде на...автомобилния спорт.
- Г-н Гедина, за първи път ли сте в България? Имате ли към този момент усещания от нашите планини?
- Не бях идвал, за първи път съм тук, само че ми харесва доста. Чувствам се като у дома.
- За Вас и карането Ви се носят митове. Как бихте определили своя жанр?
- Винаги съм бил считан за извънредно бърз, подобен който знае по какъв начин да даде скорост на ските. Както се споделя на нашия състезателен диалект, аз съм добър плъзгач. Този израз се употребява от италианци, французи и американци.
- Кой е първият Ви спомен върху ски, на какъв брой бяхте? Кой е „ виновникът “ да се захванете със ските?
- Никой не ме е насочил натам. Аз съм от Кортина и там децата се качват на ските още на 3-4 години. Но пък мога да кажа, че моят първи преподавател бе майка ми. Тя обожаваше ските. За страдание, не съумя да види триумфите ми, тъй като почина в случай със ски, когато бях на 15 години.
- Дебютирате в Световната купа през 1989-а. Помните ли първото си съревнование?
- Спомням си го добре. Това беше през сезон 1988/89. Направих единствено един старт. През идващия сезон, към този момент направих всички без един – Кицбюел. Сезонът, в който изгрях, беше идващият 1989/90. Първото ми съревнование за Световната Купа бе в Гармиш- Партенкирхен през януари 1988 година Спомням си го ясно, тъй като пистата беше изключително комплицирана и за юноша като мен, на 18 година, бе много мъчно. Но пък в оня миг осъществих една моя фантазия – за бъда в Световната купа.
- Участвали сте в пет олимпийски игри, имате медали от пет международни шампионати, за 17 години имате 13 победи в Световната купа. Кое съревнование лежи най-вече на сърцето Ви?
- Участвах на пет олимпиади, само че за жалост по този начин и не взех орден, което беше огромната цел в кариерата ми. Но пък най-хубавият ми миг е сигурно първата ми победа в Световната купа, която реализирах в Кортина пред моите съграждани, пред „ моите “ хора. Беше прелестно и поради обстоятелството, че бях едвам на 20 години.
- Щрайф, Кицбюел, 24.01.2004 година, 137,6 км/ч. Какви са спомените Ви от това съревнование?
- Ха-ха, няма по какъв начин, към този момент всички ме свързват най-много с това съревнование и с шпагата, който направих тогава, а не с 13-те ми победи. Направих го на последния скок, поради залог с братовчед ми. Съжалявам малко, че ме помнят поради това, а не поради 13-те първи места. Но пък всичко е бизнес към този момент и може би, в последна сметка, не е толкоз неприятен този етикет „ момчето с шпагата “. Където и да отида, хората споделят: “А, Кристиян, шпагатът, о-о-о, необикновено!”
- Предварително ли бяхте решил да извършите този скок?
- Винаги ме питат това – на момента ли го реши или го беше замислил авансово? Истината е, че беше решено преди старта. Братовчед ми твърдеше, че не съм кадърен да направя сходно нещо на последния скок и по този начин се хванахме на бас на по пица и бира.
- Знаем, че с цел да си спускач, би трябвало да го носиш в себе си. Имало ли е случаи да застанете на старта и да Ви хване боязън?
- Да кажем, че е обикновено, човешко и вярно да те е боязън преди старта, другояче би било неразумно. Големите страхове са обаче след това, до момента в който спускаш. Когато предприемеш някой риск, получаваш „ вливане “ на адреналин, съпоставим с това да си караш умерено в града и внезапно пред теб да изскочи пешеходец. Адреналинът те засипва, само че би трябвало незабавно да се отърсиш, тъй като не може да си позволиш да губиш време в размишления какво се е случило. Трябва да мислиш единствено напред, да мислиш по какъв начин по-бързо да слезеш.
- Какви мисли се въртят в главата на един скиор там горе? Застанал си на старта на „ Щрайф “, да вземем за пример.
- Винаги са ме смятали за състезателя, който основава безпорядък на старта. Аз не се концентрирах авансово прекалено много, не мислех за надпреварата. Създавах постоянно един дребен безпорядък към себе си – майтапих се, смеех се, говорех с публиката, съотборниците, моя екип, разказвах вицове, бъзиках се с другите. Това беше моят метод да се отърся от напрежението и да потегля със спокойна и чиста от мисли за наложителен триумф глава.
- През 1992 година преживявате тежка злополука. На какво Ви научи този случай, промени ли мирогледа Ви?
- Всъщност случаят се случи през 1991-ва. Тежък случай, първоначално даже се мислеше, че няма да мога повече да се завърна на пистата. Но не престанах да имам вяра във опциите си, в това, че мога да се завърна мощен. Въпреки това, пътят до подиумът бе доста дълъг, продължи 3 години и половина. От 1991-ва до 1994-95-та не взех нито един орден. Беше мъчно, тъй като не постигах резултати, въпреки че правех всичко както трябваше – тренировки, неизменност. Но с отдаденост и решителност, малко по малко, преоткрих себе си и от 1995-та до края на кариерата ми съумях да имам все положителни сезони!
- През 2006-а изненадващо обявихте завършек на спортната си кариера. Дълго ли го обмисляхте? Мнозина бяха изненадани…
- Бях го обмислял от 1-2 години. Исках да завърша кариерата си със продобиване на орден от олимпийски игри. През 2006-а към този момент бях на малко над 36 години, а олимпиадата беше у дома, в Торино. Щях да съм доста удовлетворен да приключа с орден оттова. За страдание, не се получи. В края на сезона си направих равносметка и сложих нещата на кантара – на съвсем 37 съм, към този момент съм остарял, реализирах това да съм най-хубавият италианец, имам съществени проблеми с кръста, отваря ми се опция за автомобилни надпревари, които постоянно са ме привличали и си споделих – май това е моментът да се отдръпва. И по този начин и направих, въпреки че не ми беше елементарно.
- Колко разнообразни вселени са ските и колите?
- Това са два свята, които си наподобяват доста, тъй като равнището на напрежение е съвсем еднообразно. Имат много допирни точки – траекториите, скоростта, разчитането на пистата. Най-голямата ми компликация бе да имам други хора към себе си по време на съревнование. В ските си самичък, а в колата би трябвало да се оглеждаш непрекъснато напред и обратно, тъй като съперниците са там, с цел да те задминат. Другото мъчно нещо ми беше концентрацията. Имам поради, че потребността от нея си е една и съща в двата спорта, само че в ските я поддържаш за две минути, а в автомобилизма – половин час!
- През 2012-а влязохте в подготвителния екип на хърватския народен тим. Какво можете да ни разкажете за този интервал и за работата с Ивица Костелич?
- Искам да кажа: „ Хвала, Ивице и хвала, Анте! “ Благодаря им, тъй като ми дадоха опция да работя с тим от висока класа. За мен бе чест! Винаги съм смятал Ивица, сестра му и татко им за трима огромни персони, доста работливи и за мен бе наслаждение да бъда с тях. Натрупах скъп опит. С тях трудът се отплащаше. Те в никакъв случай не се предоверяваха на модерните технологии, залагаха доста на елементарни и обичайни системи за подготовка, само че с постоянството и усърдието си в работата, съумяха да реализират значими резултати. Бяха много подложени на критика в Световната купа и това ме разочароваше, тъй като знаех, какъв брой доста се трудят.
- Какъв съвет ще дадете на младите скиори, които Ви подражават и желаят да доближат Вашите достижения?
- Загатнах го в предходния отговор за Ивица. Работата се отплаща. Трябва да се работи, да се работи със пристрастеност. И преди всичко – със сърце! Ако не ти харесва даден спорт, правиш нещата принудително – по-добре го остави! Първото е да те възпламени, след това идва трудът и трето е осъзнаването, че би трябвало от много неща да се лишиш, много да пожертваш, с цел да постигнеш резултати. Но и че макар всички тези старания и ограничения, може и всеки ден да работиш с старание и цялостна отдаденост, само че гаранция, че ще се изявиш, че ще станеш първенец, няма! Най-добрите са малко на брой, необходим е и шанс.
- Визуалната аналогия с Алберто Томба ставала ли е в миналото мотив за занимателни обстановки?
- Считам се за късметлия, тъй като живях в ерата Томба! Ако моята кариера беше в друг миг, щеше да се развие по различен метод, само че тя бе тъкмо в ерата Томба и това ми оказа помощ да се развия. Алберто даде доста както на италианските, по този начин и на международните ски. И освен поради обстоятелството, че печелеше толкоз, а и че го правеше като шоумен, а това се харесваше много на хората. За мен също ските бяха преди всичко наслаждение. Винаги бях с усмивка на уста, майтапих се, заигравах се – мисля, че това подхожда на феновете на спорта ни.
- Сред заниманията Ви са още футболът, тенисът, готвенето. Кой е обичаният Ви тим?
- Голям фен съм на футбола, само че да кажем, най-много като игра, а не на някой съответен клуб. Все отново, съм почитател на Ювентус, само че не от най-запалените – да заедно съм с ултрасите и да крещя. Обичам да виждам просто хубави мачове, само че в случай че на терена е Юве, то поддържам тях.
- А кой е обичаният Ви тенисист?
- Роджър Федерер е доста мощен. Агаси беше тенисистът, който ми харесваше преди време – почитам резултатите, които реализира, тъй като го направи с непримиримост. Той „ воюваше “ със своя татко, който беше прекомерно недопечен, само че Андре съумя. И в Италия имаме положителни тенисисти. Ние имахме Паната, с който неотдавна направихме един взаимен ефирен репортаж за ски. Той не ги умее доста, само че прекарахме един прелестен ден дружно.
- Гледали ли сте най-хубавия български тенисист Григор Димитров?
- Не, тъй като тенисът в никакъв случай не съм го следял чак толкоз доста. Като цяло спортът по малкия екран не го виждам доста. Дори и ските, като дребен, ги гледах рядко по малкия екран. Не знаех даже имената на всички най-хубави скиори. Не съм имал кумир, това, което ми харесваше бе просто да карам и да бъда по-бърз от приятелите си.
- Ако в този момент имате опция да ни сготвите нещо, какво би било то?
- О, сигурно касонцеи по апмецански – типично ядене от Кортина. Това са равиоли с заряд от алено цвекло и картофи. Стават с един блудкав усет, сходен на тиква. Много известно локално ядене и доста обичано. Мога да Ви опиша една радостна история за тези равиоли. Баба ми ги приготвяше чудесно и се „ биехме “ да ни предложения и нагости с тях. И тя, преди да отпътува за международното в Сиера Невада през 1996-а, ме предложения у тях за вечеря. Не закусих, единствено и единствено да мога да изям повече равиоли. Имах навика да си броя, какъв брой съм излапал и се стопирах на 89! Една естествена порция има 8-10, 12 най-много. Но бяха толкоз вкусни, че не можех да спра…Баба тогава ми сподели: “Кой знае какво ще ти дават да ядеш в Испания. Я, си се наяж хубаво тук преди да тръгнеш!” Толкова ми харесаха, че аз на собствен ред ѝ дадох обещание – в случай че взема орден, ще го посветя на теб! Спечелих сребро в свободното втурване и ѝ го посветих. Всички вестници писаха – „ орден, с помощта на касонцеите на баба Джована! “ И тя, когато ме е видяла по малкия екран и е прочела пресата, заплакала от неспокойствие.
- С какво се занимавате в този момент?
- Като гаранция за бъдещето съм отворил ресторант-пицария в центъра на Кортина. Нарекъл съм го „ Чинкуе торри “ (Петте кули) на планините, които обгръщат града. Това ми е като гаранция за умерено бъдеще. Все още, несъмнено, употребявам името, което построих през годините и съм рекламно лице на няколко компании. Промотирам и международното състезание, което ще се организира в Кортина през 2021 година. Освен това, преди 3 години, сформирахме ски-училище в Кортина, което носи моето име. Имаме 25 учители, самият аз се занимавам и то се развива добре.
- За какво мечтаете?
- Имам другарка от 11 години. И тя е някогашна състезателка по ски. Мечтая скоро да имаме деца, желаем го и двамата. В последна сметка, животът без децата, като че ли няма толкоз смисъл.
- Г-н Гедина, за първи път ли сте в България? Имате ли към този момент усещания от нашите планини?
- Не бях идвал, за първи път съм тук, само че ми харесва доста. Чувствам се като у дома.
- За Вас и карането Ви се носят митове. Как бихте определили своя жанр?
- Винаги съм бил считан за извънредно бърз, подобен който знае по какъв начин да даде скорост на ските. Както се споделя на нашия състезателен диалект, аз съм добър плъзгач. Този израз се употребява от италианци, французи и американци.
- Кой е първият Ви спомен върху ски, на какъв брой бяхте? Кой е „ виновникът “ да се захванете със ските?
- Никой не ме е насочил натам. Аз съм от Кортина и там децата се качват на ските още на 3-4 години. Но пък мога да кажа, че моят първи преподавател бе майка ми. Тя обожаваше ските. За страдание, не съумя да види триумфите ми, тъй като почина в случай със ски, когато бях на 15 години.
- Дебютирате в Световната купа през 1989-а. Помните ли първото си съревнование?
- Спомням си го добре. Това беше през сезон 1988/89. Направих единствено един старт. През идващия сезон, към този момент направих всички без един – Кицбюел. Сезонът, в който изгрях, беше идващият 1989/90. Първото ми съревнование за Световната Купа бе в Гармиш- Партенкирхен през януари 1988 година Спомням си го ясно, тъй като пистата беше изключително комплицирана и за юноша като мен, на 18 година, бе много мъчно. Но пък в оня миг осъществих една моя фантазия – за бъда в Световната купа.
- Участвали сте в пет олимпийски игри, имате медали от пет международни шампионати, за 17 години имате 13 победи в Световната купа. Кое съревнование лежи най-вече на сърцето Ви?
- Участвах на пет олимпиади, само че за жалост по този начин и не взех орден, което беше огромната цел в кариерата ми. Но пък най-хубавият ми миг е сигурно първата ми победа в Световната купа, която реализирах в Кортина пред моите съграждани, пред „ моите “ хора. Беше прелестно и поради обстоятелството, че бях едвам на 20 години.
- Щрайф, Кицбюел, 24.01.2004 година, 137,6 км/ч. Какви са спомените Ви от това съревнование?
- Ха-ха, няма по какъв начин, към този момент всички ме свързват най-много с това съревнование и с шпагата, който направих тогава, а не с 13-те ми победи. Направих го на последния скок, поради залог с братовчед ми. Съжалявам малко, че ме помнят поради това, а не поради 13-те първи места. Но пък всичко е бизнес към този момент и може би, в последна сметка, не е толкоз неприятен този етикет „ момчето с шпагата “. Където и да отида, хората споделят: “А, Кристиян, шпагатът, о-о-о, необикновено!”
- Предварително ли бяхте решил да извършите този скок?
- Винаги ме питат това – на момента ли го реши или го беше замислил авансово? Истината е, че беше решено преди старта. Братовчед ми твърдеше, че не съм кадърен да направя сходно нещо на последния скок и по този начин се хванахме на бас на по пица и бира.
- Знаем, че с цел да си спускач, би трябвало да го носиш в себе си. Имало ли е случаи да застанете на старта и да Ви хване боязън?
- Да кажем, че е обикновено, човешко и вярно да те е боязън преди старта, другояче би било неразумно. Големите страхове са обаче след това, до момента в който спускаш. Когато предприемеш някой риск, получаваш „ вливане “ на адреналин, съпоставим с това да си караш умерено в града и внезапно пред теб да изскочи пешеходец. Адреналинът те засипва, само че би трябвало незабавно да се отърсиш, тъй като не може да си позволиш да губиш време в размишления какво се е случило. Трябва да мислиш единствено напред, да мислиш по какъв начин по-бързо да слезеш.
- Какви мисли се въртят в главата на един скиор там горе? Застанал си на старта на „ Щрайф “, да вземем за пример.
- Винаги са ме смятали за състезателя, който основава безпорядък на старта. Аз не се концентрирах авансово прекалено много, не мислех за надпреварата. Създавах постоянно един дребен безпорядък към себе си – майтапих се, смеех се, говорех с публиката, съотборниците, моя екип, разказвах вицове, бъзиках се с другите. Това беше моят метод да се отърся от напрежението и да потегля със спокойна и чиста от мисли за наложителен триумф глава.
- През 1992 година преживявате тежка злополука. На какво Ви научи този случай, промени ли мирогледа Ви?
- Всъщност случаят се случи през 1991-ва. Тежък случай, първоначално даже се мислеше, че няма да мога повече да се завърна на пистата. Но не престанах да имам вяра във опциите си, в това, че мога да се завърна мощен. Въпреки това, пътят до подиумът бе доста дълъг, продължи 3 години и половина. От 1991-ва до 1994-95-та не взех нито един орден. Беше мъчно, тъй като не постигах резултати, въпреки че правех всичко както трябваше – тренировки, неизменност. Но с отдаденост и решителност, малко по малко, преоткрих себе си и от 1995-та до края на кариерата ми съумях да имам все положителни сезони!
- През 2006-а изненадващо обявихте завършек на спортната си кариера. Дълго ли го обмисляхте? Мнозина бяха изненадани…
- Бях го обмислял от 1-2 години. Исках да завърша кариерата си със продобиване на орден от олимпийски игри. През 2006-а към този момент бях на малко над 36 години, а олимпиадата беше у дома, в Торино. Щях да съм доста удовлетворен да приключа с орден оттова. За страдание, не се получи. В края на сезона си направих равносметка и сложих нещата на кантара – на съвсем 37 съм, към този момент съм остарял, реализирах това да съм най-хубавият италианец, имам съществени проблеми с кръста, отваря ми се опция за автомобилни надпревари, които постоянно са ме привличали и си споделих – май това е моментът да се отдръпва. И по този начин и направих, въпреки че не ми беше елементарно.
- Колко разнообразни вселени са ските и колите?
- Това са два свята, които си наподобяват доста, тъй като равнището на напрежение е съвсем еднообразно. Имат много допирни точки – траекториите, скоростта, разчитането на пистата. Най-голямата ми компликация бе да имам други хора към себе си по време на съревнование. В ските си самичък, а в колата би трябвало да се оглеждаш непрекъснато напред и обратно, тъй като съперниците са там, с цел да те задминат. Другото мъчно нещо ми беше концентрацията. Имам поради, че потребността от нея си е една и съща в двата спорта, само че в ските я поддържаш за две минути, а в автомобилизма – половин час!
- През 2012-а влязохте в подготвителния екип на хърватския народен тим. Какво можете да ни разкажете за този интервал и за работата с Ивица Костелич?
- Искам да кажа: „ Хвала, Ивице и хвала, Анте! “ Благодаря им, тъй като ми дадоха опция да работя с тим от висока класа. За мен бе чест! Винаги съм смятал Ивица, сестра му и татко им за трима огромни персони, доста работливи и за мен бе наслаждение да бъда с тях. Натрупах скъп опит. С тях трудът се отплащаше. Те в никакъв случай не се предоверяваха на модерните технологии, залагаха доста на елементарни и обичайни системи за подготовка, само че с постоянството и усърдието си в работата, съумяха да реализират значими резултати. Бяха много подложени на критика в Световната купа и това ме разочароваше, тъй като знаех, какъв брой доста се трудят.
- Какъв съвет ще дадете на младите скиори, които Ви подражават и желаят да доближат Вашите достижения?
- Загатнах го в предходния отговор за Ивица. Работата се отплаща. Трябва да се работи, да се работи със пристрастеност. И преди всичко – със сърце! Ако не ти харесва даден спорт, правиш нещата принудително – по-добре го остави! Първото е да те възпламени, след това идва трудът и трето е осъзнаването, че би трябвало от много неща да се лишиш, много да пожертваш, с цел да постигнеш резултати. Но и че макар всички тези старания и ограничения, може и всеки ден да работиш с старание и цялостна отдаденост, само че гаранция, че ще се изявиш, че ще станеш първенец, няма! Най-добрите са малко на брой, необходим е и шанс.
- Визуалната аналогия с Алберто Томба ставала ли е в миналото мотив за занимателни обстановки?
- Считам се за късметлия, тъй като живях в ерата Томба! Ако моята кариера беше в друг миг, щеше да се развие по различен метод, само че тя бе тъкмо в ерата Томба и това ми оказа помощ да се развия. Алберто даде доста както на италианските, по този начин и на международните ски. И освен поради обстоятелството, че печелеше толкоз, а и че го правеше като шоумен, а това се харесваше много на хората. За мен също ските бяха преди всичко наслаждение. Винаги бях с усмивка на уста, майтапих се, заигравах се – мисля, че това подхожда на феновете на спорта ни.
- Сред заниманията Ви са още футболът, тенисът, готвенето. Кой е обичаният Ви тим?
- Голям фен съм на футбола, само че да кажем, най-много като игра, а не на някой съответен клуб. Все отново, съм почитател на Ювентус, само че не от най-запалените – да заедно съм с ултрасите и да крещя. Обичам да виждам просто хубави мачове, само че в случай че на терена е Юве, то поддържам тях.
- А кой е обичаният Ви тенисист?
- Роджър Федерер е доста мощен. Агаси беше тенисистът, който ми харесваше преди време – почитам резултатите, които реализира, тъй като го направи с непримиримост. Той „ воюваше “ със своя татко, който беше прекомерно недопечен, само че Андре съумя. И в Италия имаме положителни тенисисти. Ние имахме Паната, с който неотдавна направихме един взаимен ефирен репортаж за ски. Той не ги умее доста, само че прекарахме един прелестен ден дружно.
- Гледали ли сте най-хубавия български тенисист Григор Димитров?
- Не, тъй като тенисът в никакъв случай не съм го следял чак толкоз доста. Като цяло спортът по малкия екран не го виждам доста. Дори и ските, като дребен, ги гледах рядко по малкия екран. Не знаех даже имената на всички най-хубави скиори. Не съм имал кумир, това, което ми харесваше бе просто да карам и да бъда по-бърз от приятелите си.
- Ако в този момент имате опция да ни сготвите нещо, какво би било то?
- О, сигурно касонцеи по апмецански – типично ядене от Кортина. Това са равиоли с заряд от алено цвекло и картофи. Стават с един блудкав усет, сходен на тиква. Много известно локално ядене и доста обичано. Мога да Ви опиша една радостна история за тези равиоли. Баба ми ги приготвяше чудесно и се „ биехме “ да ни предложения и нагости с тях. И тя, преди да отпътува за международното в Сиера Невада през 1996-а, ме предложения у тях за вечеря. Не закусих, единствено и единствено да мога да изям повече равиоли. Имах навика да си броя, какъв брой съм излапал и се стопирах на 89! Една естествена порция има 8-10, 12 най-много. Но бяха толкоз вкусни, че не можех да спра…Баба тогава ми сподели: “Кой знае какво ще ти дават да ядеш в Испания. Я, си се наяж хубаво тук преди да тръгнеш!” Толкова ми харесаха, че аз на собствен ред ѝ дадох обещание – в случай че взема орден, ще го посветя на теб! Спечелих сребро в свободното втурване и ѝ го посветих. Всички вестници писаха – „ орден, с помощта на касонцеите на баба Джована! “ И тя, когато ме е видяла по малкия екран и е прочела пресата, заплакала от неспокойствие.
- С какво се занимавате в този момент?
- Като гаранция за бъдещето съм отворил ресторант-пицария в центъра на Кортина. Нарекъл съм го „ Чинкуе торри “ (Петте кули) на планините, които обгръщат града. Това ми е като гаранция за умерено бъдеще. Все още, несъмнено, употребявам името, което построих през годините и съм рекламно лице на няколко компании. Промотирам и международното състезание, което ще се организира в Кортина през 2021 година. Освен това, преди 3 години, сформирахме ски-училище в Кортина, което носи моето име. Имаме 25 учители, самият аз се занимавам и то се развива добре.
- За какво мечтаете?
- Имам другарка от 11 години. И тя е някогашна състезателка по ски. Мечтая скоро да имаме деца, желаем го и двамата. В последна сметка, животът без децата, като че ли няма толкоз смисъл.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ