Колко ледникови епохи е имала Земята и биха ли могли хората да преживеят една?
Ледников интервал е когато Земята има ниски температури за дълго време – милиони даже десетки милиони години. Това води до ледени покривки и ледници върху огромни площи от нейната повърхнина.
Знаем, че Земята до момента е имала най-малко пет огромни ледникови столетия. Първата се е случила преди към 2 милиарда години и е траяла към 300 милиона години. Последният ледников интервал стартира преди към 2,6 милиона години и в действителност към момента сме механически в него. Тогава за какво Земята не е покрита с лед тъкмо в този момент?
Това е по този начин, тъй като се намираме в интервал, прочут като „ междуледников интервал “. В ледников интервал температурите варират сред по-студени и по-топли равнища. Ледените покривки и ледниците се топят по време на по-топлите етапи, които се назовават междуледници, и се уголемяват по време на по-студените етапи, които се назовават ледникови.
Точно в този момент се намираме в най-новия топъл междуледников интервал на ледниковия интервал, който стартира преди към 11 000 години. Когато множеството хора приказват за „ ледниковия интервал “, те нормално имат поради последния ледников интервал, който стартира преди към 115 000 години и приключва преди към 11 000 години с началото на сегашния междуледников интервал.
През това време планетата е била доста по-хладна, в сравнение с в този момент. В своя пик, когато ледените покривки заемат по-голямата част от Северна Америка, междинната световна температура е била към 8 градуса по Целзий. Това е с 6 градуса C по-хладно от междинната годишна температура в света през днешния ден.
Тази разлика може да не наподобява доста огромна, само че води до това, че по-голямата част от Северна Америка и Евразия са покрити с ледени покривки. Земята също е била доста по-суха, а морското ниво доста по-ниско, защото по-голямата част от водата на Земята е била уловена в ледените покривки. Степите или сухите тревисти равнини се срещали постоянно. Такива са били и саваните или по-топлите тревисти равнини и пустините.
Много животни, присъстващи през ледниковия интервал, биха били познати и на днешните хора, в това число кафяви мечки, карибу и вълци. Но имало и мегафауна, която изчезва в края на ледниковия интервал, като мамути, мастодонти, саблезъби тигри и великански земни ленивци.
Хомо сапиенс се появяват преди към 300 000 години в Африка, след което се популяризират по целия свят.
По време на ледниковия интервал някои популации остават в Африка и не изпитват цялостния резултат на студа. Други се реалокират в други елементи на света, в това число в студената, ледникова среда на Европа.
В началото на ледниковия интервал е имало и други типове хоминини – група, която включва нашите непосредствени предшественици и най-близките ни родственици – в цяла Евразия, като неандерталците в Европа и мистериозните денисовци в Азия. И двете групи наподобява са изчезнали преди края на ледниковия интервал.
Има доста хрумвания за това по какъв начин нашият тип е оживял през ледниковия интервал, когато нашите братовчеди хоминини не са. Някои считат, че това е обвързвано с адаптивността и метода на потребление на обществени и информационни умения и принадлежности. Изглежда, че хората не са се скривали по време на ледниковия интервал. Вместо това те се премествали в нови региони.
Дълго време се смяташе, че хората не са навлезли в Северна Америка, до момента в който ледените покривки не почнали да се топят. Но вкаменени отпечатъци от стъпки, открити в националния парк White Sands в Ню Мексико, демонстрират, че хората са били в Северна Америка от преди минимум 23 000 години – покрай върха на последната ледникова ера.
Тази публикация е оповестена от изданието The Conversation
