Европрокурорите ни няма да гледат бг дела, Кьовеши пак ги разкова - slava.bg
Лаура Кьовеши, против която кабинетът Борисов 3 гласоподава в Брюксел, отново разтрепери ръководещите у нас! За смут на властта, препоръчаните от нея наши представители в европрокуратурата няма да гледат бг каузи и няма да могат да им въздействат(замитат, прибират в каси, проткат). Такива правила наложи Кьовеши на подчинения й орган на Европейски Съюз.
Европейските делегирани прокурори (ЕДП) няма да могат да работят по национални каузи, те ще следят единствено такива производства, които са от компетентността на Европейската прокуратура (ЕП). Такива правила за работа е приела колегията на Екологичен потенциал, стана ясно от думите на българския европейски прокурор Теодора Георгиева пред БНР.
„ Българските делегирани прокурори няма да работят по каузи, свързани с българската прокуратура и български национални каузи. Регламентът дава такава опция, само че гласуваните от колегията на Европейската прокуратура правила за изискванията на работа на ЕДП категорично планува, че те не могат да работят други каузи, с изключение на каузи на Европейската прокуратура. ЕДП не могат въобще да правят каквато и да било активност – платена или безвъзмездна, отвън предмета на активността на Екологичен потенциал. В случай, че това се случи, те би трябвало да желаят позволение от европейски прокурор.
Ако на европейските делегирани прокурори им бъдат предоставени национални каузи, тогава страните членки ще би трябвало да възстановят сумите, които са били дадени от Европейската прокуратура за времето, за което е обезщетен този труд “, изясни Теодора Георгиева, съобщи news.lex.bg.
Не единствено регламентът, само че и българският закон не лимитира активността на ЕДП във връзка с националните каузи. При разискването на измененията в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт, зам.-министърът на правораздаването Евгени Стоянов категорично съобщи, че българските делегирани прокурори ще могат да работят и по български каузи. От Българска социалистическа партия пък упорстваха ЕДП да се занимават единствено с европейски каузи. Сега този спор откри своето решение в разпоредбите на колегията на европрокуратурата. Що се отнася до това дали има гаранции за независимостта на делегираните прокурори, Теодора Георгиева изясни, че не е допустимо шефът на ЕДП да му се обади и да се намеси в следствие, което е от компетентността на европрокуратурата.
„ Делата се разпределят на инцидентен принцип на 15 разнообразни камари, които са формирани от трима прокурори от три разнообразни страни плюс европейски прокурор, който следи това дело. Във всеки един миг ЕДП ще би трябвало да изпращат информация за положението на следствието, броя на обвинени лица, за идните дейности, плановете на решения и така нататък
Камарата не може да им каже да прекратят дело, в случай че те желаят да внесат обвинителен акт. В същото време те би трябвало да се преценяват и с напътствията и наблюденията на европейските прокурори, които са 23 от 23 разнообразни страни членки, като делата на всички страни ще минат през всички тези хора. Не е допустимо да има вмешателство, което да не бъде открито и което да не си проличи. Това, което се работи по тези каузи, е извънредно по документи и с следене на придвижването на парични потоци. Тези обстоятелства може да се открият, записват и проследят. Изрично е планувана опцията да се изземват каузи и да се разпореждат на други прокурори “, изясни Теодора Георгиева.
По думите ѝ април-май 2021 година е оптимистичният период, в който Европейската прокуратура ще стартира да работи по каузи. Дотогава ще продължи решаването на организационни въпроси.
Теодора Георгиева разгласи, че от август 2020 година с сътрудниците ѝ одобряват разнообразни правила по отношение на организацията на работа – да вземем за пример такива, свързани с дисциплинарни процедури.
Сега в 23-те страни членки, които се причислиха към Европейската прокуратура, вървят процедури за асортимент на европейски делегирани прокурори. Надеждите са те да приключат до пролетта и тогава да стартира същинската работа по следствията.
В отговор на въпрос Георгиева изясни, че България ще има 10 европейски делегирани прокурори на база на данни, предоставени от Върховната касационна прокуратура, за броя на преписките и делата от компетентността на европрокуратурата, без значение от това дали те към този момент са в съда, или още са на етапа на следствието. Решаваща роля е изиграл и фактът, че у нас прокуратурите са на районно, окръжно, апелативно и висшо равнище, а едно дело се движи по инстанциите и би било добре прокурор от съответното равнище да влиза в правосъдна зала.
Общият брой на ЕДП е 140, като страни като Румъния и Италия ще имат към и над 20, Словакия – 7-8, а Хърватия, Естония, Финландия, Люксембург – по двама.
„ Истината е, че тук със статистиката имахме спор. От една страна, сътрудници споделиха, че техните страни са подали нереалистично дребен брой каузи. От друга страна, тъй като въпросът е обвързван с организацията на работа на камарите, тези бройки подлежат на преценка, в този момент вършим прогнози. Броят на европейските делегирани прокурори зависи от първичните данни, които са подали страните и второ – от чисто теоретични и хипотетични догатки. Зависи и от териториалната и функционална подготвеност. Например Германия е федерална страна и е обикновено да има 15-20 делегирани прокурори “, изясни Георгиева.
Това, което би трябвало да реши колегията на европейските прокурори до пролетта, с изключение на да изчака излъчването на ЕДП, е обвързвано и с построяването на осведомителна система за ръководството на делата. Тя би трябвало да обезпечи достъп на прокурорите до всички преписки и каузи от всички страни, в това число да се свърже с OLAF, Европол и Евроджъст.
Според прогнозите на Теодора Георгиева Европейската прокуратура ще бъде натоварена с работа, ще има и доста въпроси, които може да не намерят отговор, ще има преюдициални запитвания, а евентуално и разнобой в практиката. „ Структурата е огромна, задачата ѝ е огромна, ние не вървим по утъпкан път. Но с общи старания ще се оправим “, сподели тя.
Европейските делегирани прокурори (ЕДП) няма да могат да работят по национални каузи, те ще следят единствено такива производства, които са от компетентността на Европейската прокуратура (ЕП). Такива правила за работа е приела колегията на Екологичен потенциал, стана ясно от думите на българския европейски прокурор Теодора Георгиева пред БНР.
„ Българските делегирани прокурори няма да работят по каузи, свързани с българската прокуратура и български национални каузи. Регламентът дава такава опция, само че гласуваните от колегията на Европейската прокуратура правила за изискванията на работа на ЕДП категорично планува, че те не могат да работят други каузи, с изключение на каузи на Европейската прокуратура. ЕДП не могат въобще да правят каквато и да било активност – платена или безвъзмездна, отвън предмета на активността на Екологичен потенциал. В случай, че това се случи, те би трябвало да желаят позволение от европейски прокурор.
Ако на европейските делегирани прокурори им бъдат предоставени национални каузи, тогава страните членки ще би трябвало да възстановят сумите, които са били дадени от Европейската прокуратура за времето, за което е обезщетен този труд “, изясни Теодора Георгиева, съобщи news.lex.bg.
Не единствено регламентът, само че и българският закон не лимитира активността на ЕДП във връзка с националните каузи. При разискването на измененията в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт, зам.-министърът на правораздаването Евгени Стоянов категорично съобщи, че българските делегирани прокурори ще могат да работят и по български каузи. От Българска социалистическа партия пък упорстваха ЕДП да се занимават единствено с европейски каузи. Сега този спор откри своето решение в разпоредбите на колегията на европрокуратурата. Що се отнася до това дали има гаранции за независимостта на делегираните прокурори, Теодора Георгиева изясни, че не е допустимо шефът на ЕДП да му се обади и да се намеси в следствие, което е от компетентността на европрокуратурата.
„ Делата се разпределят на инцидентен принцип на 15 разнообразни камари, които са формирани от трима прокурори от три разнообразни страни плюс европейски прокурор, който следи това дело. Във всеки един миг ЕДП ще би трябвало да изпращат информация за положението на следствието, броя на обвинени лица, за идните дейности, плановете на решения и така нататък
Камарата не може да им каже да прекратят дело, в случай че те желаят да внесат обвинителен акт. В същото време те би трябвало да се преценяват и с напътствията и наблюденията на европейските прокурори, които са 23 от 23 разнообразни страни членки, като делата на всички страни ще минат през всички тези хора. Не е допустимо да има вмешателство, което да не бъде открито и което да не си проличи. Това, което се работи по тези каузи, е извънредно по документи и с следене на придвижването на парични потоци. Тези обстоятелства може да се открият, записват и проследят. Изрично е планувана опцията да се изземват каузи и да се разпореждат на други прокурори “, изясни Теодора Георгиева.
По думите ѝ април-май 2021 година е оптимистичният период, в който Европейската прокуратура ще стартира да работи по каузи. Дотогава ще продължи решаването на организационни въпроси.
Теодора Георгиева разгласи, че от август 2020 година с сътрудниците ѝ одобряват разнообразни правила по отношение на организацията на работа – да вземем за пример такива, свързани с дисциплинарни процедури.
Сега в 23-те страни членки, които се причислиха към Европейската прокуратура, вървят процедури за асортимент на европейски делегирани прокурори. Надеждите са те да приключат до пролетта и тогава да стартира същинската работа по следствията.
В отговор на въпрос Георгиева изясни, че България ще има 10 европейски делегирани прокурори на база на данни, предоставени от Върховната касационна прокуратура, за броя на преписките и делата от компетентността на европрокуратурата, без значение от това дали те към този момент са в съда, или още са на етапа на следствието. Решаваща роля е изиграл и фактът, че у нас прокуратурите са на районно, окръжно, апелативно и висшо равнище, а едно дело се движи по инстанциите и би било добре прокурор от съответното равнище да влиза в правосъдна зала.
Общият брой на ЕДП е 140, като страни като Румъния и Италия ще имат към и над 20, Словакия – 7-8, а Хърватия, Естония, Финландия, Люксембург – по двама.
„ Истината е, че тук със статистиката имахме спор. От една страна, сътрудници споделиха, че техните страни са подали нереалистично дребен брой каузи. От друга страна, тъй като въпросът е обвързван с организацията на работа на камарите, тези бройки подлежат на преценка, в този момент вършим прогнози. Броят на европейските делегирани прокурори зависи от първичните данни, които са подали страните и второ – от чисто теоретични и хипотетични догатки. Зависи и от териториалната и функционална подготвеност. Например Германия е федерална страна и е обикновено да има 15-20 делегирани прокурори “, изясни Георгиева.
Това, което би трябвало да реши колегията на европейските прокурори до пролетта, с изключение на да изчака излъчването на ЕДП, е обвързвано и с построяването на осведомителна система за ръководството на делата. Тя би трябвало да обезпечи достъп на прокурорите до всички преписки и каузи от всички страни, в това число да се свърже с OLAF, Европол и Евроджъст.
Според прогнозите на Теодора Георгиева Европейската прокуратура ще бъде натоварена с работа, ще има и доста въпроси, които може да не намерят отговор, ще има преюдициални запитвания, а евентуално и разнобой в практиката. „ Структурата е огромна, задачата ѝ е огромна, ние не вървим по утъпкан път. Но с общи старания ще се оправим “, сподели тя.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ