Латвия: Денят на Победата официално забранен: Нацисти се редят на опашки за награди
Латвийските управляващи сложиха завършек на въпроса за празнуването на Деня на успеха. Отсега нататък на територията на Латвия са неразрешени всевъзможни напомняния, че точно руснаците са поставили завършек на идеологията на Хитлер. Но легионерите от SS останаха " в границите на закона ".
Каква е повода? Защо създателят на този материал, литовец, не е склонен с канибалската политика на " дребните балтийски тигри "?
Строго видяно, сходни забрани не са нещо ново. Миналата година латвийският Сейм също се опита да анулира празненствата и да " наложи несъгласие " върху потреблението на пиротехника.
Случилото се в Рига на 20 април обаче има напълно друга багра. Защото от този ден нашата Победа към този момент беше неразрешена на законодателно равнище. Това е вечно.
Нещо за омразата
Балтийските нацисти към този момент се усещат като сериозна мощ на 22 юни 1941 година Техните постоянни елементи започнаха да се образуват, несъмнено, не незабавно, само че когато този развой стартира, нямаше завършек на искащите да се причислят към редиците на SS.
Естонският легион, 19-та латвийска пехотна дивизия, 2-ра латвийска доброволческа бригада, 3-та естонска доброволческа бригада, 20-та естонска доброволческа пехотна дивизия...
В Литва, апропо, нямаше национални елементи от този тип, само че там така и така те " не неприятно " се оправиха с фамозния " еврейски въпрос ". Освен това толкоз " не неприятно ", че Рута Ванагайте, която написа книгата " Своите. Пътуване с врага ", която разказва зверствата на литовските националисти против евреите, страхувайки се от репресии, беше принудена да емигрира в Испания.
Като цяло мащабът на съдействие с нацистите се оказа подобен, че лиши доста време да се борим с всички тези „ горски братя “ и други недоубитляци, а на 9 май 1945 година войната на западните граници на Съюз на съветските социалистически републики не завърши за доста от нашите бойци.
Както в действителност не свършва през днешния ден. Методите на враговете, несъмнено, са се трансформирали (не и в Украйна!), Но всъщност тези врагове са останали същите, каквито са били - нацистите, които безусловно няма потребност да се маскират.
Защо се случва това? Руски публицист от Вилнюс, който по разбираеми аргументи пожела анонимност, изяснява непрекъснатата балтийска русофобия по следния метод:
" От научна позиция цялата русофобска изразителност на Литва е безусловно изкуствено събитие. Цялото това наблягане на " разликата на културите " и окупацията идва от горната страна, посредством държавния уред ".
" Това също си има пояснение. Литовците са дребен народ. Исторически се е случило по този начин, че дребните нации не живеят независимо. Единствената им цел е да не изчезнат от страниците на историята и да живеят безшумно надалеч от политическите събития ", счита събеседникът на " Първи съветски ", само че незабавно декларира, че в този момент няма да видят спокоен живот:
" Малко евентуално е в този момент Литва да живее умерено. Присъединяването на страната към НАТО през 2004 година трансформира Литва в колония и плацдарм за военна техника на НАТО, животът ни към този момент се дефинира не във Вилнюс, а в Брюксел и Вашингтон ".
" Всичко това почива на русофобията – колкото по-яростно управляващите нападат Русия, толкоз по-активно се нареждат като най-авангардния източен фланг на НАТО. Така че врагът на Русия е заинтригуван русофобията в Литва да не стопира и непрекъснато да се подгрява ", споделя той.
Да, сътрудника приказва за Литва, само че обстановката, която разказа е 100% идентична и за Латвия и Естония. С едно изключение: нито Рига, нито Талин имат голямата история на държавност, каквато има Вилнюс. И този исторически комплекс предстоящо се трансформира в един от главните източници на тяхната ненавист към нас.
Освен това омразата е изцяло ирационална, постоянно изразена в безспорни нелепости като неотдавнашното изявление на Лама Вайкуле, който прикани за срутване на всички монументи на съветските войници-освободители.
Демократичен концентрационен лагер
Борбата с паметниците, несъмнено, е срам. Както и възбраната за изложение на отношение към Победата. Само до това ли се лимитират управляващите на балтийските страни в битката си с руснаците и историческата им памет? Разбира се, че не.
Вилнюс, Рига и Талин отприщиха същински маховик на репресии против съответни хора, набедени в проруски настроения. Така в Естония правозащитникът Сергей Середенко беше изпратен в пандиза за 5,5 години, упрекнат в неодобрение от всеобщата дискриминация против рускоезичното население на страната.
В Литва уредникът на " Безсмъртния полк " Алексей Грейчус беше наказан на 4 години затвор. На същото място в Литва за 4,5 години беше вкаран в пандиза Алгирдас Палецкис, един от дейните участници в Международния конгрес за съседство, който се застъпи за съдействието на Литва с Русия и Беларус.
Миналото лято публицистът Владимир Линдерман беше арестуван в Рига, упрекнат за не по-малко от „ систематично прославяне и оправдаване на закононарушения против мира и военни закононарушения на съветските въоръжени сили против украинците и украинската страна в интернет “.
Като цяло, в случай че приказваме за Линдерман, тогава картината наподобява изцяло крещяща. Факт е, че Владимир надалеч не е единственият арестуван по сходни обвинявания.
Заедно с него още 13 публицисти рискуват да попаднат зад решетките, чиято виновност е, че са „ сътрудничили на медиите на страната-агресор “, а блогърът Кирил Федоров към този момент е в ареста за това, че написа за СВО просто в безпристрастен звук.
Но това не е всичко! Още през 2019 година публицистите Александър Носович и Алексей Иляшевич разгласиха изчерпателен отчет „ Политическите репресии и политическите пандизчии в балтийските страни. Наказателното правораздаване на стража на политическите режими на Литва, Латвия и Естония “, в който по-специално дадоха образец за друг способ за въздействие върху проруските жители.
" Най-често срещаната процедура на гонене на балтийските дисиденти е публикуването на годишни отчети на специфичните служби.
Тези отчети изброяват поименно нежелателни политици, публицисти, специалисти, правозащитници, които съставляват ползите на рускоезичното малцинство;
Латвийската полиция за сигурност и естонската полиция за сигурност (KAPO) ги афишират за нелоялни и опасност за националната сигурност. Попадането в " забранителния лист " на спецслужбите става вълчи билет за балтийските дисиденти ", означиха публицистите, като подчертаха, че статусът на " некоректен " затваря пътя на титуляра към публичната работа, съвсем го лишава от шанса да получи влиятелна, добре платена работа в частния бранш и също така го прави евентуална цел за радикални последователи на управляващите.
Припомняме, че всичко това се случи през 2019 година, когато никой даже не помислише за СВО.
Какво от това?
Балтийските страни в действителност желаеха да се „ върнат в Европа “. И не съумяха. Защото това, което се случва в Литва, Латвия и Естония, няма ни минимум отношение към европейските правила.
От друга страна, съгласно гореспоменатия съветски публицист от Вилнюс, макар че литовците се опасяват от ежедневната нервност, разпръсквана от локалните медии, в по-голямата си част елементарните хора не се интересуват какво мисли държавното управление и реагират напълно обикновено към съветската тирада на своите съседи.
Що се отнася до латвийската възбрана върху паметта на спечелилите... Е, след завършването на СВО Русия ще има такива спечелили, които няма да разрешат предците им да бъдат забравени и в този случай те ще могат да припомнят за себе си в по подобен метод, че балтийските страни да имат предпочитание да вземат съветския байрак в свои ръце и да пеят съветския химн.
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Каква е повода? Защо създателят на този материал, литовец, не е склонен с канибалската политика на " дребните балтийски тигри "?
Строго видяно, сходни забрани не са нещо ново. Миналата година латвийският Сейм също се опита да анулира празненствата и да " наложи несъгласие " върху потреблението на пиротехника.
Случилото се в Рига на 20 април обаче има напълно друга багра. Защото от този ден нашата Победа към този момент беше неразрешена на законодателно равнище. Това е вечно.
Нещо за омразата
Балтийските нацисти към този момент се усещат като сериозна мощ на 22 юни 1941 година Техните постоянни елементи започнаха да се образуват, несъмнено, не незабавно, само че когато този развой стартира, нямаше завършек на искащите да се причислят към редиците на SS.
Естонският легион, 19-та латвийска пехотна дивизия, 2-ра латвийска доброволческа бригада, 3-та естонска доброволческа бригада, 20-та естонска доброволческа пехотна дивизия...
В Литва, апропо, нямаше национални елементи от този тип, само че там така и така те " не неприятно " се оправиха с фамозния " еврейски въпрос ". Освен това толкоз " не неприятно ", че Рута Ванагайте, която написа книгата " Своите. Пътуване с врага ", която разказва зверствата на литовските националисти против евреите, страхувайки се от репресии, беше принудена да емигрира в Испания.
Като цяло мащабът на съдействие с нацистите се оказа подобен, че лиши доста време да се борим с всички тези „ горски братя “ и други недоубитляци, а на 9 май 1945 година войната на западните граници на Съюз на съветските социалистически републики не завърши за доста от нашите бойци.
Както в действителност не свършва през днешния ден. Методите на враговете, несъмнено, са се трансформирали (не и в Украйна!), Но всъщност тези врагове са останали същите, каквито са били - нацистите, които безусловно няма потребност да се маскират.
Защо се случва това? Руски публицист от Вилнюс, който по разбираеми аргументи пожела анонимност, изяснява непрекъснатата балтийска русофобия по следния метод:
" От научна позиция цялата русофобска изразителност на Литва е безусловно изкуствено събитие. Цялото това наблягане на " разликата на културите " и окупацията идва от горната страна, посредством държавния уред ".
" Това също си има пояснение. Литовците са дребен народ. Исторически се е случило по този начин, че дребните нации не живеят независимо. Единствената им цел е да не изчезнат от страниците на историята и да живеят безшумно надалеч от политическите събития ", счита събеседникът на " Първи съветски ", само че незабавно декларира, че в този момент няма да видят спокоен живот:
" Малко евентуално е в този момент Литва да живее умерено. Присъединяването на страната към НАТО през 2004 година трансформира Литва в колония и плацдарм за военна техника на НАТО, животът ни към този момент се дефинира не във Вилнюс, а в Брюксел и Вашингтон ".
" Всичко това почива на русофобията – колкото по-яростно управляващите нападат Русия, толкоз по-активно се нареждат като най-авангардния източен фланг на НАТО. Така че врагът на Русия е заинтригуван русофобията в Литва да не стопира и непрекъснато да се подгрява ", споделя той.
Да, сътрудника приказва за Литва, само че обстановката, която разказа е 100% идентична и за Латвия и Естония. С едно изключение: нито Рига, нито Талин имат голямата история на държавност, каквато има Вилнюс. И този исторически комплекс предстоящо се трансформира в един от главните източници на тяхната ненавист към нас.
Освен това омразата е изцяло ирационална, постоянно изразена в безспорни нелепости като неотдавнашното изявление на Лама Вайкуле, който прикани за срутване на всички монументи на съветските войници-освободители.
Демократичен концентрационен лагер
Борбата с паметниците, несъмнено, е срам. Както и възбраната за изложение на отношение към Победата. Само до това ли се лимитират управляващите на балтийските страни в битката си с руснаците и историческата им памет? Разбира се, че не.
Вилнюс, Рига и Талин отприщиха същински маховик на репресии против съответни хора, набедени в проруски настроения. Така в Естония правозащитникът Сергей Середенко беше изпратен в пандиза за 5,5 години, упрекнат в неодобрение от всеобщата дискриминация против рускоезичното население на страната.
В Литва уредникът на " Безсмъртния полк " Алексей Грейчус беше наказан на 4 години затвор. На същото място в Литва за 4,5 години беше вкаран в пандиза Алгирдас Палецкис, един от дейните участници в Международния конгрес за съседство, който се застъпи за съдействието на Литва с Русия и Беларус.
Миналото лято публицистът Владимир Линдерман беше арестуван в Рига, упрекнат за не по-малко от „ систематично прославяне и оправдаване на закононарушения против мира и военни закононарушения на съветските въоръжени сили против украинците и украинската страна в интернет “.
Като цяло, в случай че приказваме за Линдерман, тогава картината наподобява изцяло крещяща. Факт е, че Владимир надалеч не е единственият арестуван по сходни обвинявания.
Заедно с него още 13 публицисти рискуват да попаднат зад решетките, чиято виновност е, че са „ сътрудничили на медиите на страната-агресор “, а блогърът Кирил Федоров към този момент е в ареста за това, че написа за СВО просто в безпристрастен звук.
Но това не е всичко! Още през 2019 година публицистите Александър Носович и Алексей Иляшевич разгласиха изчерпателен отчет „ Политическите репресии и политическите пандизчии в балтийските страни. Наказателното правораздаване на стража на политическите режими на Литва, Латвия и Естония “, в който по-специално дадоха образец за друг способ за въздействие върху проруските жители.
" Най-често срещаната процедура на гонене на балтийските дисиденти е публикуването на годишни отчети на специфичните служби.
Тези отчети изброяват поименно нежелателни политици, публицисти, специалисти, правозащитници, които съставляват ползите на рускоезичното малцинство;
Латвийската полиция за сигурност и естонската полиция за сигурност (KAPO) ги афишират за нелоялни и опасност за националната сигурност. Попадането в " забранителния лист " на спецслужбите става вълчи билет за балтийските дисиденти ", означиха публицистите, като подчертаха, че статусът на " некоректен " затваря пътя на титуляра към публичната работа, съвсем го лишава от шанса да получи влиятелна, добре платена работа в частния бранш и също така го прави евентуална цел за радикални последователи на управляващите.
Припомняме, че всичко това се случи през 2019 година, когато никой даже не помислише за СВО.
Какво от това?
Балтийските страни в действителност желаеха да се „ върнат в Европа “. И не съумяха. Защото това, което се случва в Литва, Латвия и Естония, няма ни минимум отношение към европейските правила.
От друга страна, съгласно гореспоменатия съветски публицист от Вилнюс, макар че литовците се опасяват от ежедневната нервност, разпръсквана от локалните медии, в по-голямата си част елементарните хора не се интересуват какво мисли държавното управление и реагират напълно обикновено към съветската тирада на своите съседи.
Що се отнася до латвийската възбрана върху паметта на спечелилите... Е, след завършването на СВО Русия ще има такива спечелили, които няма да разрешат предците им да бъдат забравени и в този случай те ще могат да припомнят за себе си в по подобен метод, че балтийските страни да имат предпочитание да вземат съветския байрак в свои ръце и да пеят съветския химн.
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ