Латинизирането на българските бащини имена е тенденция, която се налага

Латинизирането на българските бащини имена е наклонност, която се постанова през последните години. Това сподели езиковедът доц. Владислав Миланов пред  " Фокус ". Установените български обичаи в бащините и фамилни имена са за потребление на окончанията -ов/-ова, или -ав/-ава, -ев/-ева, -ски/-ска, -ин/ина. Тази традиция обаче в последно време стартира да се нарушава.   Едно от вероятните пояснения съгласно езиковеда е свободата в избора на имената.   " Тази независимост сякаш мина и в метода, по който се записва бащиното име на детето. Това решение на родителите се наложи през последните години и като подражаване, и като една съгласно мен криворазбрана фешън наклонност. Те считат, че по този начин се слага акцент върху името на родителя, само че не си дават сметка, че въпреки всичко ние имаме традиция в именуването и че това може да сътвори проблем в разнообразни институции, в разнообразни проблеми “, разяснява доцент Владислав Миланов.   Твърде огромната независимост и не всеки път осмислената отговорност на родителите съгласно него са повода от ден на ден младежи да вземат решение да трансформират своето име по правосъден път. " Би трябвало да има уеднаквен стандарт. У нас няма орган, който да предлага по какъв начин да бъдат дефинирани такива имена, само че изрично се разгласявам срещу законодателни решения за българския език. Езикът не може да бъде затворен в границите на закон. Едно общество, което не почита художествената литература, което не чете, което подценява учебното обучение и часовете по български език и литература, няма по какъв начин през законодателна самодейност да изпитва отношение на почитание към личния си език “, счита доцент Миланов.   В същото време се резервира наклонността да се именуват децата на близки и родственици, както и наклонността децата да се кръщават с благопожелателни имена, добави езиковедът.