Синът на убития от ДС поет Георги Заркин: С какви очи и съвест Васил Терзиев ще търси приятелство от кметовете на Прага и Братислова
Лъчезар Заркин, наследник на убития в Пазарджишкия затвор от Държавна сигурност и комунистическия режим публицист и стихотворец Георги Заркин реагира за повторно с изострен коментар против кандидатурата на ПП-ДБ за кмет на София Васил Терзиев. Младият предприемач се оказа внук и наследник на партизани и десари, утвърждавали със мощ и репресии комунистическата идеология години наред.
Само дни преди 55-годишнината от навлизането в Чехословакия на войските на Варшавския контракт и смазването на Пражката пролет с присъединяване и на България, стана ясно от, че дядото на Васил Терзиев, като дълготраен началник на Трето ръководство на Държавна сигурност – Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС), е взел интензивно присъединяване в аления гнет през лятото на 1968 година против чешкия и словашкия народ.
Faktor.bg разгласява коментара на Лъчезар Заркин, написан особено по този мотив:
Черно леке за България е присъединяване й под командването на Съветския съюз и Варшавския контракт при потушаване на Пражката пролет през 1968 година. Историческите обстоятелства и документи са най-силната присъда против закононарушенията към чешкия и словашкия народ, осъществени от комунистическия режим в София.
Преди дни научих от медиите, че дейна роля в потушаването на порива за независимост и народна власт на чехи и словаци е имал и някогашният партизанин-терорист военачалник лейтенант Васил Терзиев. В продължение на 20 години той е неизменим началник на Трето ръководство на Държавна сигурност – Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС). Секретен документ, направен и подписан персонално от него, разкрива проблемите, с които се сблъсква контраразузнаването по време на интервенцията в Чехословакия. Става изрично ясно, че българската войска и Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) през този интервал са били превърнати във
функционалност на Съюз на съветските социалистически републики,
а всеки опит в армията за без значение държание и мнение - е смачкван и наказван още в зародиш. Особен акцент е подложен върху държанието на българските военни и активността на оперативните служащи, които би трябвало да наблюдават за спазването на вярната партийна линия и неподдаването на въздействие на демократичните хрумвания на „ Пражката пролет “.
Името на ген. Терзиев надали през днешния ден щеше да провокира някакъв публичен интерес, в случай че единствено преди месец неговият внук, носещ също името Васил Терзиев, промотиран като супер сполучлив предприемач, не бе повдигнат за претендент за кмет на София на идните през есента избори. Най-скандалното е, че зад него застават партии, които се показват за знаци на свободата, демокрацията и смяната. За някои от тях гласоподавам и поддържам през миналите 33 години преход, само че през днешния ден съм не просто отчаян, а
погнусен от номинацията им
Непосредствено след номинацията на Терзиев внук разпространих до медиите, с което заявих, че Български земеделски народен съюз няма място при синовете на Държавна сигурност, не желая опрощение от наследници на убийци. Днес още по-убедено стоя зад този апел, тъй като със смазването на Пражката пролет е обвързвана и моята орис като жертва на комунизма.
През лятото на 1968 година, когато дядото Васил Терзиев следи и преследва враговете в армията посредством сътрудници и способи на Държавна сигурност, татко ми - поетът и публицист Георги Заркин, изтърпява 6-годишна политическа присъда в пандиза в Стара Загора за антикомунистическа агитация. Нахлуването на войските на Варшавския контракт в Чехославакия стават мотив Заркин да стартира зад решетките серия от
митинги в отбрана на чехи и словаци
Пише гневни писма до шефа на пандиза и персонално до Тодор Живков, тогавашния партиен и държавен водач. Настоява българските войски да се изтеглят от окупираната Чехословакия. Предприема и протестна гладна стачка. В едно от писмата му четем: „ По-възможно е да спре въртенето на Земята, в сравнение с провокациите тук. За да ви задоволя апетита, пиша тези редове:
Питате ме ще работя ли? Да! Когато се освободи България, а в този момент мога да работя единствено за нейното избавление. Не забравяйте, че аз съм същински българин и в случай че ми се отдаде опция 100 пъти да пребивавам, то и стотния път не бих се поколебал да сложа костите пред светлия олтар на Отечеството си.
Но когато се касае въпрос в този момент да изляза да работя, да върша щайги, с които ще бъдат изнасяне плодовете на българския народ, то аз отхвърлям най-категорично. Не! И не! Първо аз съм политически пандизчия, второ – българин, и трето – имам съвест, която не ще ми разреши и не ще ми елементарни.
Всяка щайга тук е патрон против чехословашкия народ
Карцер, инквизиции, гнет, апетит, гибел. Да! Но патрон в никакъв случай.
Пиша тези редове, когато над българския народ са надвиснали буреносни облаци. Всяка дребна искра може да стане причина и да се разрасне в голям пожар. Тогава България ще изгори като барутен погреб ”.
Тези интензивности на Заркин са документирани и непокътнати, а протестът му става мотив за гаври и изтезания. Лично следователят Петър Бъчваров рисувал с нож петолъчки по гърба и по ръцете на пандизчията. Прокуратурата повдига ново обвиняване против поета, поради протеста му в поддръжка на Прага. Получава втора присъда. Властта към този момент го приема за рецидивист и е изместен в пандиза в Пазарджик, който се трансформира и в негово лобно място. Смъртната му присъда е издадена от различен изтъкнат приятел на ген. Терзиев – несменяемият зам. началник на Министерство на вътрешните работи Григор Шопов. Върху характерност на Заркин той собственоръчно написа: „ Гад, да бъде погубен “.
На 7 август 1977 година в 5 часа сутринта Георги Заркин е пребит до гибел от двама престъпни пандизчията по разпореждане на шефа Топкарев.
В навечерието на 55-годишнината от смазването на Пражката пролет, правейки паралел сред дейностите на ген. Терзиев и пандизчията Заркин, си давам ясна визия, че
дядото на днешния претендент за кмет на София е ковял с цената на кръв, гнет и принуждение светлото бъдеще на своя наследник Александър (също част от ДС) и на внука си Васил
А стремежът на Георги Заркин за независимост и народна власт му струваше живота и моето убито и белязано с печата „ зложелател на народа “ детство.
Днес съм по-убеден от всеки път: Не желая извиненията на синовете на Държавна сигурност да прокарват пътя им към властта. Васил Терзиев е еманацията на триумфа на няколко генерации висши фрагменти на Държавна сигурност! Не мога да имам нищо общо с наследниците на убийците на нашите татковци. Да поддържам синовете на Държавна сигурност, значи да се отрека не просто от татко си и неговите идеали, а от борбата му за България.
Нямам визия с какви очи Васил Терзиев като предстоящ кмет на София ще търси другарство от кметовете на Прага и Братислава. Но в още по-нелепа обстановка са водачите на ПП-ДБ, които с тази кметска кандидатура правят изменничество освен към България, само че и
изменничество към жителите на Чехия и Словакия
Към тези политици се обръщам с един стих на Георги Заркин, писан като че ли за тях през паметната 1968 година в Старозагорския затвор:
„ Нам нужни са ни храбреци-
задават се барутни жътви!
Поне станете, Вие, мъртъвци,
тъй като живите са мъртви… “
Само дни преди 55-годишнината от навлизането в Чехословакия на войските на Варшавския контракт и смазването на Пражката пролет с присъединяване и на България, стана ясно от, че дядото на Васил Терзиев, като дълготраен началник на Трето ръководство на Държавна сигурност – Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС), е взел интензивно присъединяване в аления гнет през лятото на 1968 година против чешкия и словашкия народ.
Faktor.bg разгласява коментара на Лъчезар Заркин, написан особено по този мотив:
Черно леке за България е присъединяване й под командването на Съветския съюз и Варшавския контракт при потушаване на Пражката пролет през 1968 година. Историческите обстоятелства и документи са най-силната присъда против закононарушенията към чешкия и словашкия народ, осъществени от комунистическия режим в София.
Преди дни научих от медиите, че дейна роля в потушаването на порива за независимост и народна власт на чехи и словаци е имал и някогашният партизанин-терорист военачалник лейтенант Васил Терзиев. В продължение на 20 години той е неизменим началник на Трето ръководство на Държавна сигурност – Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС). Секретен документ, направен и подписан персонално от него, разкрива проблемите, с които се сблъсква контраразузнаването по време на интервенцията в Чехословакия. Става изрично ясно, че българската войска и Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) през този интервал са били превърнати във
функционалност на Съюз на съветските социалистически републики,
а всеки опит в армията за без значение държание и мнение - е смачкван и наказван още в зародиш. Особен акцент е подложен върху държанието на българските военни и активността на оперативните служащи, които би трябвало да наблюдават за спазването на вярната партийна линия и неподдаването на въздействие на демократичните хрумвания на „ Пражката пролет “.
Името на ген. Терзиев надали през днешния ден щеше да провокира някакъв публичен интерес, в случай че единствено преди месец неговият внук, носещ също името Васил Терзиев, промотиран като супер сполучлив предприемач, не бе повдигнат за претендент за кмет на София на идните през есента избори. Най-скандалното е, че зад него застават партии, които се показват за знаци на свободата, демокрацията и смяната. За някои от тях гласоподавам и поддържам през миналите 33 години преход, само че през днешния ден съм не просто отчаян, а
погнусен от номинацията им
Непосредствено след номинацията на Терзиев внук разпространих до медиите, с което заявих, че Български земеделски народен съюз няма място при синовете на Държавна сигурност, не желая опрощение от наследници на убийци. Днес още по-убедено стоя зад този апел, тъй като със смазването на Пражката пролет е обвързвана и моята орис като жертва на комунизма.
През лятото на 1968 година, когато дядото Васил Терзиев следи и преследва враговете в армията посредством сътрудници и способи на Държавна сигурност, татко ми - поетът и публицист Георги Заркин, изтърпява 6-годишна политическа присъда в пандиза в Стара Загора за антикомунистическа агитация. Нахлуването на войските на Варшавския контракт в Чехославакия стават мотив Заркин да стартира зад решетките серия от
митинги в отбрана на чехи и словаци
Пише гневни писма до шефа на пандиза и персонално до Тодор Живков, тогавашния партиен и държавен водач. Настоява българските войски да се изтеглят от окупираната Чехословакия. Предприема и протестна гладна стачка. В едно от писмата му четем: „ По-възможно е да спре въртенето на Земята, в сравнение с провокациите тук. За да ви задоволя апетита, пиша тези редове:
Питате ме ще работя ли? Да! Когато се освободи България, а в този момент мога да работя единствено за нейното избавление. Не забравяйте, че аз съм същински българин и в случай че ми се отдаде опция 100 пъти да пребивавам, то и стотния път не бих се поколебал да сложа костите пред светлия олтар на Отечеството си.
Но когато се касае въпрос в този момент да изляза да работя, да върша щайги, с които ще бъдат изнасяне плодовете на българския народ, то аз отхвърлям най-категорично. Не! И не! Първо аз съм политически пандизчия, второ – българин, и трето – имам съвест, която не ще ми разреши и не ще ми елементарни.
Всяка щайга тук е патрон против чехословашкия народ
Карцер, инквизиции, гнет, апетит, гибел. Да! Но патрон в никакъв случай.
Пиша тези редове, когато над българския народ са надвиснали буреносни облаци. Всяка дребна искра може да стане причина и да се разрасне в голям пожар. Тогава България ще изгори като барутен погреб ”.
Тези интензивности на Заркин са документирани и непокътнати, а протестът му става мотив за гаври и изтезания. Лично следователят Петър Бъчваров рисувал с нож петолъчки по гърба и по ръцете на пандизчията. Прокуратурата повдига ново обвиняване против поета, поради протеста му в поддръжка на Прага. Получава втора присъда. Властта към този момент го приема за рецидивист и е изместен в пандиза в Пазарджик, който се трансформира и в негово лобно място. Смъртната му присъда е издадена от различен изтъкнат приятел на ген. Терзиев – несменяемият зам. началник на Министерство на вътрешните работи Григор Шопов. Върху характерност на Заркин той собственоръчно написа: „ Гад, да бъде погубен “.
На 7 август 1977 година в 5 часа сутринта Георги Заркин е пребит до гибел от двама престъпни пандизчията по разпореждане на шефа Топкарев.
В навечерието на 55-годишнината от смазването на Пражката пролет, правейки паралел сред дейностите на ген. Терзиев и пандизчията Заркин, си давам ясна визия, че
дядото на днешния претендент за кмет на София е ковял с цената на кръв, гнет и принуждение светлото бъдеще на своя наследник Александър (също част от ДС) и на внука си Васил
А стремежът на Георги Заркин за независимост и народна власт му струваше живота и моето убито и белязано с печата „ зложелател на народа “ детство.
Днес съм по-убеден от всеки път: Не желая извиненията на синовете на Държавна сигурност да прокарват пътя им към властта. Васил Терзиев е еманацията на триумфа на няколко генерации висши фрагменти на Държавна сигурност! Не мога да имам нищо общо с наследниците на убийците на нашите татковци. Да поддържам синовете на Държавна сигурност, значи да се отрека не просто от татко си и неговите идеали, а от борбата му за България.
Нямам визия с какви очи Васил Терзиев като предстоящ кмет на София ще търси другарство от кметовете на Прага и Братислава. Но в още по-нелепа обстановка са водачите на ПП-ДБ, които с тази кметска кандидатура правят изменничество освен към България, само че и
изменничество към жителите на Чехия и Словакия
Към тези политици се обръщам с един стих на Георги Заркин, писан като че ли за тях през паметната 1968 година в Старозагорския затвор:
„ Нам нужни са ни храбреци-
задават се барутни жътви!
Поне станете, Вие, мъртъвци,
тъй като живите са мъртви… “
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ