Кунг фу-тзе или К’унг-тцу — живял от 551 до 478

Кунг фу-тзе или К’унг-тцу — живял от 551 до 478 година пр.н.е., — е станал прочут в западния свят на първо място с латинизираната форма на името си — Конфуций . 

С учението си Конфуций се стреми да уточни пътя към спасението от моралното и политическо тресавище на своето време. Път, само че накъде? Вероятно към една друга, по-добра духовна позиция и по подобен метод — към по-поносими условия на живот.

Той изхождал от образеца на древността такава, каквато е показана в устните и писмени предания. Затова пътят към по-светлото бъдеще за него минава през традицията на древността.

Това е „ Добрият път “, който за жал бил премахнат и по които още веднъж самоуверено поемал той и неговите последователи. За Конфуций това е само вероятният и верен път.

Следователно човек би трябвало да познава духовната традиция на древността, с цел да го открие.

Познаването на тази традиция е предмет на неговото неуморно „ обучение “; да разбираш духовното наличие на древността и да следваш неговата позиция — това е „ Добрият път “.

Но и двете неща значат образуване на характер; точно това се трансформира в най-важната практическа цел на Конфуций .

Навярно можеш да изведеш индивида на положителния път, само че не и да го принудиш да продължи по него.

Който не стъпва по следите на дедите, не може да чака, че ще открие пътя към вътрешното, към същността.

Този, който насочва ругатни против небето, не може повече да чака положително от него.

Който не се замисля върху това, което е надалеч, го заплашва близко зло.

За това, което е минало и свършено; не се спори. Това, което е към този момент сторено, не се критикува; това, което от дълго време принадлежи на предишното, не се съди повече.

Това, което е значимо в живота на един човек е добродетелността. Не я ли има, той може да приказва за шанс, в случай че въпреки всичко успее да се оправи в живота.

Който работи по неверна нишка, скапва цялата тъкан.

В антични времена се въздържали от думи, страхували се от позора, който бил неминуем, в случай че делата не дават отговор на думите.

Първо и на първо място: Бъдете лоялни и спазвайте обещанията си! Не бъди другар с тези, които не са равни с теб! Направите ли неточност, не се срамувайте да я признаете и да я поправите!

Да имаш дефекти и да не се помъчиш да ги поправиш, това значи в действителност да имаш дефекти.

Да заемеш сериозна и строга стойка, до момента в който вътрешно трепериш, то — в случай че вземем образец от всекидневието — това е също по този начин непочтено, както, в случай че скрито се промъкваш тук-там, където нямаш право да бъдеш, или изкъртиш дупка и минеш през нея вместо през вратата.

Гладките думи вредят на характера. Нетърпението в дребните неща може да скапе огромни проекти.

Който разхищава, постоянно става дързък; който е спестовен, постоянно става лаком. Но дързостта е доста по-тежък минус от алчността.

Има три типа другари, които носят положително, и три типа, които погубват: Приятелство с откровени, с правилни до гибел хора и с такива, които доста знаят — е плодоносно. Приятелството с черногледци, с опортюнисти и с такива, които изкусно приказват — е пагубно. 

Бъди по отношение на приятелите си откровен и предпазлив. Не стигнеш ли с това надалеч, откажи се. Недей стига в старанието си до оскърбление.

Напразно съм дирил оня, чийто блян да построи своя темперамент е толкоз мощен, колкото е мощен инстинктът за половите му потребности.

Следи тъкмо какво някой иска; внимавай с какви средства той преследва своите цели; разбери от какво той изпитва задоволство; ще може ли тогава същинската дарба на индивида да остане скрита за тебе?

Най-високо стоят тези, които по рождение са мъдри. Най-близо до тях са тези, които посредством учене стават мъдри, след тях са тези, които мъчно се учат; към най-низшата класа спадат тези, които мъчно се учат, без в никакъв случай да се научат.

Да изприказваш в пресечката това, което си чул на улицата, значи да захвърлиш личната си стойност.

Вземете насип, на който липсва една единствена кошница пръст, с цел да бъде приключен. Остане ли насипът без нея, това значи несъвършенство, застой. Вземете равната основа, върху която е изсипана една единствена кошница пръст. Продължи ли човек да насипва, за мен това значи блян към съвършенство, към развиване.

Хора, които бързо отвръщат, само че не приказват намерено, които нямат задръжки, само че са нечестни, простодушни, само че неспособни да съблюдават обещания — с такива хора не желая да имам нищо общо.

Който учи, а не може да си обясни нещата е изгубен. Който единствено обгръща с взор нещата, без да вникне в тях, е в огромна заплаха.

Слушай доста, само че замълчи, щом става въпрос за съмнителни неща, и бъди деликатен, щом приказваш за останалите, тогава рядко ще изпаднеш в неприятности. Гледай доста, само че отминавай това, което е рисково за гледане, и бъди внимателен, до момента в който се водиш по всичко останало, тогава рядко ще съжаляваш за постъпките си. Който рядко си навлича неприятности поради думите си и рядко прави нещо, което след това желае да поправи, несъмнено постоянно ще има изгода от това.

Из „ Добрият път “