Новият дом на Amuse Bouche
Кулинарното учебно заведение Amuse Bouche отваря порти през 2011 година Първото им студио е в дребен апартамент - " огромна " кухня и едно малко холче ". В него даже няма място за всички движимости, които Бояна Рачева и Борис Тасев - притежателите на учебното заведение, желаят да поберат. Затова и им се постанова да складират кашони с някои от тях в душ кабината на банята.
Естествено, и Бояна, и Борис могат да готвят. Тя е по-добра в по-прецизните предписания, той - с тестата и месата. Стартират с тъкмо три кулинарни курса за непрофесионалисти.
От тогава до през днешния ден обаче двамата са минали дълъг път, като всяка смяна по него - била тя дребна или огромна, играе значително значение, с цел да бъдат през днешния ден там, където са. С времето и с разрастването на учебното заведение те заменят апартаментчето с по-голямо помещение. В него прекарват четири години без директна слънчева светлина - тъй като е на партерен етаж. Скоро обаче и неговите мащаби не са им задоволителни.
Борис Тасев и Бояна Рачева
И в случай че би трябвало да измерим количествено развиването им, то би трябвало да приказваме за кулинарни курсове. От три първоначално, в този момент Amuse Bouche имат повече от 30.
" Къси, дълги, сладки или солени; тематични или по-общи - за всеки по нещо ", споделя Бояна. " Целта ни е да нямаме празен ден в календара. "
Така и се получава, а ползата към другите курсове е по-скоро на интервали. Затова от време на време стремително се пълнят сладките, различен път - солените. Същото е и с главните и тематичните.
Хората, които посещават Amuse Bouche, също са разнообразни - с всевъзможни специалности и на друга възраст. " Имаме от деца до пенсионери, от лекари до водачи. " А някои от тях Бояна дефинира даже като по-твърдоглави.
" Те си " знаят " и макар че са се записали (или са ги записали) на курс, нямат предпочитание да възприемат информацията. "
Има и такива, които не могат да оставят работата си отвън рамките на кулинарното учебно заведение. И колкото и голямо да е желанието им да се научат да готвят, са разсеяни.
Днес кулинарно учебно заведение Amuse Bouche се обитава в чисто ново място - някогашния цех " Витоша " в София. За разлика от предходното, тук има доста, " но пъклен доста " прозорци.
" Имаме слънце, синтезираме витамин Д, имаме и саксии с подправки. "
Интересното е, че изборът навръх това помещение е бил както сложен, по този начин и в това време - елементарен. Трудната част идва от обстоятелството, че и съгласно Бояна, и съгласно Борис в София е мъчно да се откри вярното място.
" Имахме пъклен доста условия по отношение на местоположението, разпределението на помещението, обкръжаващата го среда, дали има къде да се паркира, дали има превоз, вентилация, светлина, електро апаратура и какво ли още не. "
Оглеждат се за тъкмо такова цели две години. Активно търсят шест месеца. А когато виждат сегашното помещение, идва и лесното - тъй като им трябват тъкмо три минути мислене, с цел да решат, че го взимат.
За да се трансформира преди малко наетото хале в кулинарно учебно заведение, ги чака много работа. А едно пренасяне е извънредно неприятно. " Особено когато местиш бизнес. " Най-труден и горчив се оказва опитът им с майсторите. Небивалиците с тях Бояна съпоставя с Патагония.
" Някой взема решение да не идва през днешния ден, тъй като обичаният му футболен тим се е провалил, и ще скърби... " Работниците им също ги изоставят, тъй като ги викат на различен обект...
Ето по какъв начин всичко Бояна и Борис реализират със личните си ръце и благодарение на другари, сътрудници, родители, родственици и правилни курсисти.
" Преживяхме един ударен, пъклен сериозен месец с работа по 18 часа дневно, с единствена отмора 30 минути за обяд (дюнер, че се яде най-лесно) и тежък физически труд по през целия ден. "
В последна сметка, през днешния ден кулинарно учебно заведение Amuse Bouche има две зали. В тях курсовете могат да се водят редом. А когато е належащо, от двете вършат едно огромно помещение.
Новите курсове на новото място са Баница, Еклери, Мъфини и специфичен курс за пилешко месо. " А ще има и още ", споделя Бояна.
Двамата с Борис се усещат добре в новото си учебно заведение. Разполагат с обособено помещение за офис, в което работят, даже и по време на провеждащ се някоя от залите курс.
" Имаме си и един втори етаж, който още не знаем какво да вършим. Смятаме да го превърнем в удобно и уютно място за осъществяване на по-спокойни събития, като винен клас да вземем за пример. "
Харесва им, че могат да работят умерено, без да си пречат. Природата, с която са обградени - въпреки и градска, също им подхожда.
" В дребна градина пред прозорците порастват две брези. Сутрин чуруликат пиленца, които храним. Имаме дворни котки, които са извънредно щастливи от новите наематели. "
Гордеят се и с положителната вентилация, която " е в положение да изсмуче целия дим от печенето на говежди бургери с 30% лой върху чугун или която съумява да охлади даже и през август месец залата до 18 градуса, с цел да може да се работи с шоколад. Малките неща от живота... "
Amuse Bouche са в Бизнес Център Витоша на бул. " Черни връх " №47, ет. 1 (входът е на гърба на сградата) и в YouTube
Естествено, и Бояна, и Борис могат да готвят. Тя е по-добра в по-прецизните предписания, той - с тестата и месата. Стартират с тъкмо три кулинарни курса за непрофесионалисти.
От тогава до през днешния ден обаче двамата са минали дълъг път, като всяка смяна по него - била тя дребна или огромна, играе значително значение, с цел да бъдат през днешния ден там, където са. С времето и с разрастването на учебното заведение те заменят апартаментчето с по-голямо помещение. В него прекарват четири години без директна слънчева светлина - тъй като е на партерен етаж. Скоро обаче и неговите мащаби не са им задоволителни.
Борис Тасев и Бояна Рачева
И в случай че би трябвало да измерим количествено развиването им, то би трябвало да приказваме за кулинарни курсове. От три първоначално, в този момент Amuse Bouche имат повече от 30.
" Къси, дълги, сладки или солени; тематични или по-общи - за всеки по нещо ", споделя Бояна. " Целта ни е да нямаме празен ден в календара. "
Така и се получава, а ползата към другите курсове е по-скоро на интервали. Затова от време на време стремително се пълнят сладките, различен път - солените. Същото е и с главните и тематичните.
Хората, които посещават Amuse Bouche, също са разнообразни - с всевъзможни специалности и на друга възраст. " Имаме от деца до пенсионери, от лекари до водачи. " А някои от тях Бояна дефинира даже като по-твърдоглави.
" Те си " знаят " и макар че са се записали (или са ги записали) на курс, нямат предпочитание да възприемат информацията. "
Има и такива, които не могат да оставят работата си отвън рамките на кулинарното учебно заведение. И колкото и голямо да е желанието им да се научат да готвят, са разсеяни.
Днес кулинарно учебно заведение Amuse Bouche се обитава в чисто ново място - някогашния цех " Витоша " в София. За разлика от предходното, тук има доста, " но пъклен доста " прозорци.
" Имаме слънце, синтезираме витамин Д, имаме и саксии с подправки. "
Интересното е, че изборът навръх това помещение е бил както сложен, по този начин и в това време - елементарен. Трудната част идва от обстоятелството, че и съгласно Бояна, и съгласно Борис в София е мъчно да се откри вярното място.
" Имахме пъклен доста условия по отношение на местоположението, разпределението на помещението, обкръжаващата го среда, дали има къде да се паркира, дали има превоз, вентилация, светлина, електро апаратура и какво ли още не. "
Оглеждат се за тъкмо такова цели две години. Активно търсят шест месеца. А когато виждат сегашното помещение, идва и лесното - тъй като им трябват тъкмо три минути мислене, с цел да решат, че го взимат.
За да се трансформира преди малко наетото хале в кулинарно учебно заведение, ги чака много работа. А едно пренасяне е извънредно неприятно. " Особено когато местиш бизнес. " Най-труден и горчив се оказва опитът им с майсторите. Небивалиците с тях Бояна съпоставя с Патагония.
" Някой взема решение да не идва през днешния ден, тъй като обичаният му футболен тим се е провалил, и ще скърби... " Работниците им също ги изоставят, тъй като ги викат на различен обект...
Ето по какъв начин всичко Бояна и Борис реализират със личните си ръце и благодарение на другари, сътрудници, родители, родственици и правилни курсисти.
" Преживяхме един ударен, пъклен сериозен месец с работа по 18 часа дневно, с единствена отмора 30 минути за обяд (дюнер, че се яде най-лесно) и тежък физически труд по през целия ден. "
В последна сметка, през днешния ден кулинарно учебно заведение Amuse Bouche има две зали. В тях курсовете могат да се водят редом. А когато е належащо, от двете вършат едно огромно помещение.
Новите курсове на новото място са Баница, Еклери, Мъфини и специфичен курс за пилешко месо. " А ще има и още ", споделя Бояна.
Двамата с Борис се усещат добре в новото си учебно заведение. Разполагат с обособено помещение за офис, в което работят, даже и по време на провеждащ се някоя от залите курс.
" Имаме си и един втори етаж, който още не знаем какво да вършим. Смятаме да го превърнем в удобно и уютно място за осъществяване на по-спокойни събития, като винен клас да вземем за пример. "
Харесва им, че могат да работят умерено, без да си пречат. Природата, с която са обградени - въпреки и градска, също им подхожда.
" В дребна градина пред прозорците порастват две брези. Сутрин чуруликат пиленца, които храним. Имаме дворни котки, които са извънредно щастливи от новите наематели. "
Гордеят се и с положителната вентилация, която " е в положение да изсмуче целия дим от печенето на говежди бургери с 30% лой върху чугун или която съумява да охлади даже и през август месец залата до 18 градуса, с цел да може да се работи с шоколад. Малките неща от живота... "
Amuse Bouche са в Бизнес Център Витоша на бул. " Черни връх " №47, ет. 1 (входът е на гърба на сградата) и в YouTube
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ