Надявам се да докараме държавата по-близо до Русе
КРУМ ЗАРКОВ е роден през 1982 година в София. Завършил е Университет Париж 1 " Пантеон-Сорбона ", компетентност Международно обществено право и право на интернационалните организации. Работил е в Комисията за лишаване на нелегално добито имущество и в Комисията по вътрешна сигурност и публичен ред в 41-вото и 42-рото Народно заседание. Народен представител от " Българска социалистическа партия за България " в 44-тото, 45-ото и 46-ото Народно събрание и зам.-председател на парламентарната група. Владее френски и британски език.
– Г-н Зарков, за трети път тази година ще има парламентарни избори, по какъв начин ще мотивирате хората да гласоподават, в частност за " Българска социалистическа партия за България "?
– За всички тази поредност на изборите основава огромна компликация – и за партиите, и за Българска социалистическа партия, и за гласоподавателите. Естествено, няма да променим главните послания, които са залегнали в политиката на Българска социалистическа партия, защото, за жалост, нищо не се е трансформирало. Напротив, рецесиите се задълбочават и изискват безапелационни решения. Това, което ще създадем особено в Русе, с цел да допринесем в тази акция, е да разкажем по-конкретно на русенци и жителите на региона по какъв начин тъкмо тези оферти ще се приложат на локално равнище и ще подобрят техния живот. Ще ви дам един образец. Когато Българска социалистическа партия приказва за финансова децентрализация, в Русе това може да се приведе в съответна мярка – % от таксата, която се събира от минаващите през Дунав мост, да остава в общината. Той би трябвало да е разполагаем на локалното самоуправление, а не да се праща в София и по-късно русенци да чакат благоволението на следващия министър на финансите. Ето това е съответен образец, а имаме стратегия с голям брой такива.
– Българска социалистическа партия към този момент показа главните акценти от програмата си за първите 100 дни на идващия парламент. Кои ограничения предпочитано могат да бъдат приложени в Русе?
– Практически всички ограничения от програмата ни в региона на опазването на здравето и стопанската система. Имаме съответни приложения за този район, който, както доста други от Северна България, страда. Районът обаче има преимуществото да е запазил сериозния си потенциал, който му разрешава освен доста бързо да отскочи, а и да бъде мотор за икономическо, културно и обществено развиване на цяла Северна България. Всъщност, главната ни цел като претенденти за народни представители от Българска социалистическа партия в Русе е най-сетне да накараме централните управляващи да схванат значимостта и стратегическото значение на Русе и района. Районът прекомерно дълго време беше пренебрегнат от централната власт. Това е загуба за всички, освен за русенци, а за цялата страна.
– Какво се надявате да измененията с възможен нов мандат като народен представител?
– Надявам се да бъдем още по-успешни в докарването на страната по-близо до Русе и русенци. Ние имаме няколко предпочитани за града задания, които не може да бъдат изпълнени единствено със силите на кмет и община. Такива са дилемите за мръсния въздух, за възобновяване на основни за района предприятия в корабостроителния бранш и кораборемонта, за изграждане на нов мост, за основаване на качествена пътна инфраструктура. Тук е най-смъртоносният пътен сектор в България – сред Бяла и Русе. Това са все неща, които би трябвало да бъдат направени с помощта и с главната роля на централната власт. Ние би трябвало да бъдем тези хора, които да притискат, да упорстват и да изясняват значимостта на всички тези планове.
– За късото си битие последният парламент си бе сложил амбициозната задача за правосъдна промяна. Изглеждаше като че ли има консенсус по тематиката, а единственото, което в последна сметка бе реализирано, е отнемането на Бюрото по отбрана от Гешев...
– Дори тази дребна крачка стана доста мъчно... В цялата си трудност парламентарното ръководство на една страна се построява върху един много явен принцип – би трябвало да е налице стабилно болшинство, надлежно и съпротива. В момента, в който стана ясно, че такова болшинство няма да се конструира в този парламент, всички по-амбициозни и по-трудни задания станаха неизпълними. Все отново се свърши някаква работа, вие споменахте Бюрото, това бе може би не най-важният, само че значителен акт. Друго, което се свърши, е, че напредна съществено работата по закриването на профилираните съд и прокуратура. Свърши се немалка работа, върху която може да се стъпи, с цел да се продължи напред. Много работа в Народното събрание, само че и в Министерството на правораздаването, където под управлението на министър Янаки Стоилов бе направен доста първокласен отчет, който в действителност поставяше въпросите и разкриваше елементи, които вносителите не бяха забелязали. Освен това даваше и известни разновидности на решения, доста от които, коства ми се, бяха признати в правната комисия. Напредъкът по този въпрос не е за подценяване.
Цялостната правосъдна промяна изисква освен политическа воля – това е значително, само че незадоволително изискване. Изисква се подготвеност и време, с цел да може промяната този път да не бъде следващият мотив за скандал след няколко месеца, а фактически да способства за възстановяване на положението на правовата страна.
– Какво би трябвало да бъде променено в тази сфера?
– В Българска социалистическа партия и Съвета по правораздаване към Националния съвет изготвихме доста сериозна стратегия, в която са залегнали редица ограничения. Ще загатна единствено най-общите от тях. Трябва най-накрая да се изпълнят другите рекомендации на интернационалните институции и да се реконструира Висш съдебен съвет по метод, по който в действителност той да не се оказва в ръцете на прокуратурата. Трябва също по този начин да се направи нещо, за което Българска социалистическа партия упорства от години – отводите на прокурора да проверява обещано закононарушение, в това число дори против себе си, да могат да подлежат на надзор отвън прокуратурата, т.е. на правосъден надзор. Това е и решението на въпроса кой да проверява основния прокурор. Трябва също по този начин да се създадат задоволително законови промени, тъй че когато някои човешки права бъдат нарушени, първо, да може да бъдат задоволени от българските съдилища, а не да би трябвало да се чака с години и да се върви до Страсбург. И, второ, когато страната е глобена, това да не се заплаща от всички нас, данъкоплатците, а да се заплаща от длъжностните лица, които са директно отговорни за нарушаването на правата. Противното значи, че тези, чиито права са нарушени в сегашната система, заплащат сами на себе си компенсации. Сами разбирате, че това не е вярно. Има още десетки неща, които минават през основни промени в десетки други закони.
– А в случай че не се реализира консенсус по предложенията ви?
– Когато всички приказват за консенсус, дано бъде ясно, че не би трябвало консенсус сред всички. Страната ни има потребност и от съпротива. Трябва болшинство, повече от 121 народни представители, които да мислят в една посока, и там, където не са съгласни един с различен, да имат механизми за полемика и въз основата на общо доверие и почитание да образуват решения, допустими за това болшинство. Това важи и за законите в правосъдната власт. Много е елементарно да се откри консенсус на базисно равнище, да вземем за пример – закривайте спецпрокуратурата. Много по-трудно е обаче, когато се влезе в елементи, тъй като това са комплицирани въпроси, които пораждат десетки други, и всеки от тях би трябвало да бъде решен. Една от другите тематики – и на правосъдната промяна, и на програмата на Българска социалистическа партия, е възстановяване качеството на законодателството. Законите би трябвало да се пишат, разискват и одобряват по този начин, че да не се постановат непрестанно промени и промени, които в последна сметка вършат по този начин, че все едно няма закон.
– Г-н Зарков, за трети път тази година ще има парламентарни избори, по какъв начин ще мотивирате хората да гласоподават, в частност за " Българска социалистическа партия за България "?
– За всички тази поредност на изборите основава огромна компликация – и за партиите, и за Българска социалистическа партия, и за гласоподавателите. Естествено, няма да променим главните послания, които са залегнали в политиката на Българска социалистическа партия, защото, за жалост, нищо не се е трансформирало. Напротив, рецесиите се задълбочават и изискват безапелационни решения. Това, което ще създадем особено в Русе, с цел да допринесем в тази акция, е да разкажем по-конкретно на русенци и жителите на региона по какъв начин тъкмо тези оферти ще се приложат на локално равнище и ще подобрят техния живот. Ще ви дам един образец. Когато Българска социалистическа партия приказва за финансова децентрализация, в Русе това може да се приведе в съответна мярка – % от таксата, която се събира от минаващите през Дунав мост, да остава в общината. Той би трябвало да е разполагаем на локалното самоуправление, а не да се праща в София и по-късно русенци да чакат благоволението на следващия министър на финансите. Ето това е съответен образец, а имаме стратегия с голям брой такива.
– Българска социалистическа партия към този момент показа главните акценти от програмата си за първите 100 дни на идващия парламент. Кои ограничения предпочитано могат да бъдат приложени в Русе?
– Практически всички ограничения от програмата ни в региона на опазването на здравето и стопанската система. Имаме съответни приложения за този район, който, както доста други от Северна България, страда. Районът обаче има преимуществото да е запазил сериозния си потенциал, който му разрешава освен доста бързо да отскочи, а и да бъде мотор за икономическо, културно и обществено развиване на цяла Северна България. Всъщност, главната ни цел като претенденти за народни представители от Българска социалистическа партия в Русе е най-сетне да накараме централните управляващи да схванат значимостта и стратегическото значение на Русе и района. Районът прекомерно дълго време беше пренебрегнат от централната власт. Това е загуба за всички, освен за русенци, а за цялата страна.
– Какво се надявате да измененията с възможен нов мандат като народен представител?
– Надявам се да бъдем още по-успешни в докарването на страната по-близо до Русе и русенци. Ние имаме няколко предпочитани за града задания, които не може да бъдат изпълнени единствено със силите на кмет и община. Такива са дилемите за мръсния въздух, за възобновяване на основни за района предприятия в корабостроителния бранш и кораборемонта, за изграждане на нов мост, за основаване на качествена пътна инфраструктура. Тук е най-смъртоносният пътен сектор в България – сред Бяла и Русе. Това са все неща, които би трябвало да бъдат направени с помощта и с главната роля на централната власт. Ние би трябвало да бъдем тези хора, които да притискат, да упорстват и да изясняват значимостта на всички тези планове.
– За късото си битие последният парламент си бе сложил амбициозната задача за правосъдна промяна. Изглеждаше като че ли има консенсус по тематиката, а единственото, което в последна сметка бе реализирано, е отнемането на Бюрото по отбрана от Гешев...
– Дори тази дребна крачка стана доста мъчно... В цялата си трудност парламентарното ръководство на една страна се построява върху един много явен принцип – би трябвало да е налице стабилно болшинство, надлежно и съпротива. В момента, в който стана ясно, че такова болшинство няма да се конструира в този парламент, всички по-амбициозни и по-трудни задания станаха неизпълними. Все отново се свърши някаква работа, вие споменахте Бюрото, това бе може би не най-важният, само че значителен акт. Друго, което се свърши, е, че напредна съществено работата по закриването на профилираните съд и прокуратура. Свърши се немалка работа, върху която може да се стъпи, с цел да се продължи напред. Много работа в Народното събрание, само че и в Министерството на правораздаването, където под управлението на министър Янаки Стоилов бе направен доста първокласен отчет, който в действителност поставяше въпросите и разкриваше елементи, които вносителите не бяха забелязали. Освен това даваше и известни разновидности на решения, доста от които, коства ми се, бяха признати в правната комисия. Напредъкът по този въпрос не е за подценяване.
Цялостната правосъдна промяна изисква освен политическа воля – това е значително, само че незадоволително изискване. Изисква се подготвеност и време, с цел да може промяната този път да не бъде следващият мотив за скандал след няколко месеца, а фактически да способства за възстановяване на положението на правовата страна.
– Какво би трябвало да бъде променено в тази сфера?
– В Българска социалистическа партия и Съвета по правораздаване към Националния съвет изготвихме доста сериозна стратегия, в която са залегнали редица ограничения. Ще загатна единствено най-общите от тях. Трябва най-накрая да се изпълнят другите рекомендации на интернационалните институции и да се реконструира Висш съдебен съвет по метод, по който в действителност той да не се оказва в ръцете на прокуратурата. Трябва също по този начин да се направи нещо, за което Българска социалистическа партия упорства от години – отводите на прокурора да проверява обещано закононарушение, в това число дори против себе си, да могат да подлежат на надзор отвън прокуратурата, т.е. на правосъден надзор. Това е и решението на въпроса кой да проверява основния прокурор. Трябва също по този начин да се създадат задоволително законови промени, тъй че когато някои човешки права бъдат нарушени, първо, да може да бъдат задоволени от българските съдилища, а не да би трябвало да се чака с години и да се върви до Страсбург. И, второ, когато страната е глобена, това да не се заплаща от всички нас, данъкоплатците, а да се заплаща от длъжностните лица, които са директно отговорни за нарушаването на правата. Противното значи, че тези, чиито права са нарушени в сегашната система, заплащат сами на себе си компенсации. Сами разбирате, че това не е вярно. Има още десетки неща, които минават през основни промени в десетки други закони.
– А в случай че не се реализира консенсус по предложенията ви?
– Когато всички приказват за консенсус, дано бъде ясно, че не би трябвало консенсус сред всички. Страната ни има потребност и от съпротива. Трябва болшинство, повече от 121 народни представители, които да мислят в една посока, и там, където не са съгласни един с различен, да имат механизми за полемика и въз основата на общо доверие и почитание да образуват решения, допустими за това болшинство. Това важи и за законите в правосъдната власт. Много е елементарно да се откри консенсус на базисно равнище, да вземем за пример – закривайте спецпрокуратурата. Много по-трудно е обаче, когато се влезе в елементи, тъй като това са комплицирани въпроси, които пораждат десетки други, и всеки от тях би трябвало да бъде решен. Една от другите тематики – и на правосъдната промяна, и на програмата на Българска социалистическа партия, е възстановяване качеството на законодателството. Законите би трябвало да се пишат, разискват и одобряват по този начин, че да не се постановат непрестанно промени и промени, които в последна сметка вършат по този начин, че все едно няма закон.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ