Георги Панайотов: Кризата около Украйна е част от много по-голям пъзел, може да има всякакви развития
Кризата към Украйна е част от доста по-голям базов пъзел, който дава отговор на въпроса какво желае Москва, разяснява за Българска телеграфна агенция дипломатът и някогашен длъжностен министър на защитата Георги Панайотов, който е номиниран за дипломат на България в Съединени американски щати.
В центъра на този пъзел е фактът, че Съюз на съветските социалистически републики загуби Студената война, а с това загуби обилни позиции на международната сцена, уточни той. Още през 2005 година тогавашният и настоящ президент на Русия Владимир Путин назова разпада на Съюз на съветските социалистически републики " най-голямата геополитическа злополука на 20-ти век ". Сред " частите " от пъзела Георги Панайотов уточни Украйна, НАТО, както и твърдата решителност на Москва да постави завършек на разширението на Алианса.
Иначе рецесията в Украйна е в стадий, когато всевъзможни развития са вероятни, счита някогашният длъжностен министър на защитата. От една страна Путин изрази вяра за дипломатически прогрес, само че от друга - не посочва по кое време биха се провели спомагателни диалози. Той още веднъж насочи рецензии към Съединени американски щати и НАТО, които изрично отхвърлиха ултимативните претенции на Кремъл за гаранции, че Украйна няма да стане член на НАТО. Наред с това, броят на съветските войски по границата с Украйна не понижава, а в противен случай - тяхното скупчване продължава, като изключително внимание заслужават военните учения в Беларус, за които бе оповестено, че не престават до 20-ти февруари, означи Георги Панайотов.
Според него решението за създаване на национална батальонна бойна група по най-високите военни стандарти би трябвало да бъде приветствано, тъй като в границите на НАТО България има обвързване да построява отбранителни качества, а това обвързване е било загърбвано в продължение на десетилетия.
Българската войска не разполага с целия набор нужни военни качества и тези дефицити следва да бъдат покрити от нашите съдружници, означи също Панайотов. Присъствието на съюзнически войски на наша територия изрично ще докара до по-ефективно въздържане и по-сигурна защита, счита някогашният боен министър. Нелепо е да се твърди, че батальонна група, чиято бройка е 1000-1300 военнослужещи, съставлява опасност за някого. Както е и неуместно да се твърди, че България щяла да стане цел. Трябва да се знае, че от много години цялата територия на България е в обсега на съветски ударни оръжейни системи, ситуирани на полуостров Крим след анексирането му от Русия и в Черно море, разяснява Панайотов.
Той акцентира, че през 2020 година, при вилнееща световна коронавирус пандемия и при съществуване на спад в международния Брутният вътрешен продукт, е било регистрирано увеличение на разноските за защита в международен мащаб. Изводът е явен - светът се въоръжава, уточни Панайотов.
Българското общество от дълго време знае, че Турция и Гърция отделят доста по-големи суми за защита в сравнение с България, само че би трябвало да научи, че към този момент и Румъния и Сърбия влагат в защита повече от нас, означи той. Според него в България би трябвало да бъде проявена политическа воля за обособяване на разноски за защита, по-високи от 2 % от Брутният вътрешен продукт.
В центъра на този пъзел е фактът, че Съюз на съветските социалистически републики загуби Студената война, а с това загуби обилни позиции на международната сцена, уточни той. Още през 2005 година тогавашният и настоящ президент на Русия Владимир Путин назова разпада на Съюз на съветските социалистически републики " най-голямата геополитическа злополука на 20-ти век ". Сред " частите " от пъзела Георги Панайотов уточни Украйна, НАТО, както и твърдата решителност на Москва да постави завършек на разширението на Алианса.
Иначе рецесията в Украйна е в стадий, когато всевъзможни развития са вероятни, счита някогашният длъжностен министър на защитата. От една страна Путин изрази вяра за дипломатически прогрес, само че от друга - не посочва по кое време биха се провели спомагателни диалози. Той още веднъж насочи рецензии към Съединени американски щати и НАТО, които изрично отхвърлиха ултимативните претенции на Кремъл за гаранции, че Украйна няма да стане член на НАТО. Наред с това, броят на съветските войски по границата с Украйна не понижава, а в противен случай - тяхното скупчване продължава, като изключително внимание заслужават военните учения в Беларус, за които бе оповестено, че не престават до 20-ти февруари, означи Георги Панайотов.
Според него решението за създаване на национална батальонна бойна група по най-високите военни стандарти би трябвало да бъде приветствано, тъй като в границите на НАТО България има обвързване да построява отбранителни качества, а това обвързване е било загърбвано в продължение на десетилетия.
Българската войска не разполага с целия набор нужни военни качества и тези дефицити следва да бъдат покрити от нашите съдружници, означи също Панайотов. Присъствието на съюзнически войски на наша територия изрично ще докара до по-ефективно въздържане и по-сигурна защита, счита някогашният боен министър. Нелепо е да се твърди, че батальонна група, чиято бройка е 1000-1300 военнослужещи, съставлява опасност за някого. Както е и неуместно да се твърди, че България щяла да стане цел. Трябва да се знае, че от много години цялата територия на България е в обсега на съветски ударни оръжейни системи, ситуирани на полуостров Крим след анексирането му от Русия и в Черно море, разяснява Панайотов.
Той акцентира, че през 2020 година, при вилнееща световна коронавирус пандемия и при съществуване на спад в международния Брутният вътрешен продукт, е било регистрирано увеличение на разноските за защита в международен мащаб. Изводът е явен - светът се въоръжава, уточни Панайотов.
Българското общество от дълго време знае, че Турция и Гърция отделят доста по-големи суми за защита в сравнение с България, само че би трябвало да научи, че към този момент и Румъния и Сърбия влагат в защита повече от нас, означи той. Според него в България би трябвало да бъде проявена политическа воля за обособяване на разноски за защита, по-високи от 2 % от Брутният вътрешен продукт.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ