Кристина Патева е търсач на доброто. В търсенето му, докато

Кристина Патева е изследовател на положителното. В търсенето му, до момента в който броди из отдалечени, малко обитаеми места, в действителност тя го основава. Тя е същински другар на българското село, а всекидневните й срещи с жителите му предизвикат желанието й да основава дела, с които да усъвършенства живота им.



„ Аз съм от Баните – дребна закътана община в сърцето на област Смолян. Работя в частна езикова школа по британски език и в Пловдив. Но планината е моят дом. Планината - това е моето чувство за заземяване. Моят метод да се връщам вкъщи “, споделя Кристина Патева

Кампаниите, които основава се раждат непринудено. Казва, че главната им цел е не толкоз да подкрепят материално възрастните хора, с които се среща, а по-скоро те да получат внимание.

Според Кристина даващият човек е в действителност най-после този, който получава най-вече. Освен грижата за възрастни хора, тя е провела и акции, които да подкрепят деца заболели от муковисцидоза, деца от предпазени учебни заведения в отдалечени планински региони, набиране за средства за възобновяване на остарели читалища и учебни заведения. Щастлива е, че съумява в идеите си да увлича многото други хора, които да оказват помощ.



„ За добрината няма потребност от мотив. За да направиш някой благополучен и ухилен не е належащо да има съответно събитие. Няма човек, който да е толкоз богат, с цел да няма потребност от доброта или някой да е толкоз безпаричен, че да не може да я даде. Да бъдем по-често осъзнати в всекидневието си за дребните неща, тъй като сме привикнали да вършим огромни неща и да желаеме огромни неща, а пък в действителност добрината и щастието са в доста дребни събития, което вършим и те участват в всекидневието ни. Посланието ми към хората е да имат необятно отворено сърце – такова, каквото е в пазвата на Родопа планина, да имат едно сърце, с което да обичат себе си, едно сърце, с което да обичат хората, едно сърце, което да може да страда за тях “, споделя Кристина



Докато обикаля Родопа планина, Кристина записва и съхранява особеностите на всяко село, до което се е докоснала. Тя може да даде непозната и нетрадиционна концепция за странствуване из България и да обогати с нови прекарвания всеки, който и се довери да я последва по непознати и криви горски пътеки.



„ Посетете село Давидково. То също е на територията на община Баните. Има извънредно богата фолклорна просвета и традиция. Там човек може да види възстановка на типичната родопска женитба, тогава, когато по избрани обичаи и традиции се кани фамилията на младоженеца, с цел да вземе булката.
В прилежащото село дребна Арда има възстановка с риза, която се тече на стан, с цел да се прогони чумата – неотдавна бяха създали такава възстановка, поради обстановката, в която попадна света “, споделя добротворката.

За Кристина най-хубавите моменти от обиколките по планини и села са срещите с хората.

„ Всеки, който желае да посещава такива места - да не се опасява от възрастните хора, а просто да се спре и да попита някой по какъв начин си, какво правиш, тъй като и това даже е доста огромно благосъстояние, а възрастните хора могат да направляват доста добре какво можеш да правиш тук и може да намериш нещо, което даже и аз да вземем за пример не зная “, споделя Кристина.



„ Всички споделят, че България е доста дребна и си мислим, че сме посетили огромна част от нея, обаче човек като тръгне да пътува и като стартира и като свие след някой завой, който не е възнамерявал в действителност намира гледки места, история, просвета, хора, за които изобщо не знаем и си заслужава да пътуваме с България и да я познаваме повече, тъй като тя е наша и ние би трябвало да я познаваме и познавайки я да я съхраняваме “, прибавя още тя.



Записите от планинските й странствания тя разгласява и онлайн във фейсбук в групата „. А разказите и събират стотици почитатели. основава го преди няколко години с концепцията да записва историите и срещите си.

Казва, че за нея това е място да запази духа на хората и загатна за тях. Историите, които споделя могат да бъдат като уроци и справочник тук-там, които хората да посетят. Всеки неин роман ражда нова идея.



ТЕРЛИЧКИТЕ НА БАБА РУМЯНА ОТ С. МАЛКА АРДА

„ Една от историите е за моя близка жена, която има завещана от нейната майка над 100 чифта родопски терлици. Те са от семейство занаятчии, които в региона са правили едни от най-хубавите. Тогава, преди години, всяко семейство е трябвало да има в дома си най-малко 200 чифта такива терлици, изключително като има момиче, тъй като на сватбата наложително би трябвало да се подари на всеки един посетител по един подобен чифт терлици. И несъмнено е имало състезание кой ще има по-хубави и това е било мотив за горделивост. Направихме една коледна акция, в която ние иззехме всичките й неща и започнаха да се обаждат хора от цяла България. В продължение на 1 месец съумях да изпратя терлици по целия свят и доста се веселя, тъй като стигнаха до хора, които ги правят оценка и се довериха. Във всеки плик имаше благопожелание, което беше направено от Родопите със филиз лавандула… противоположната връзка беше доста блага, тя стигна и до дамата, с цел да знаят, че са на място, на което някой ще им се радва “, споделя Кристина



КИЛИМИТЕ НА БАБА РАЙНА ОТ С. КАРАВЕЛОВО

„ Това се случи в бедстващите села, в региона на Карлово. Попаднах преди години там в един план на „ Резиденция Баба “. Престоят ми там се оказа запознанство освен с дамата, при която бях, само че и огромна част от селото. Когато станаха тези неприятни събития в село Каравелово, без да се замисля незабавно потеглих там и без да се замисля незабавно потеглих натам и се обадих на бабата и това, което най-вече ме тормози е, че беше разтревожена за всичко, което се случва, че е доста изплашена, само че от самото начало ми споделяше, че й липсват килимите. При приемането на даренията се появи една жена, която донесе своя килим нов и сподели, че желае да го подари на някой, който е в потребност и аз в този миг споделих незабавно реагирах и споделих - ами да, този килим отива за баба Райна. В този миг дамата се разтрепери и сподели - „ Моля ви, наложително закарайте този килим на тази жена, тъй като моята баба се споделяше по този начин и аз знам, че не съм го донесла инцидентно “, споделя още тя.

„ Аз съзнавам, че на тях им е коствал цялостен един живот, с цел да съградят дома си. Възрастните хора са полагали извънредно доста старания, с цел да създадат всичко сами и те нямат доста, само че пазят това, което имат. Не е нужно да заменяме всяко нещо с ново, тъй като ние живеем в свят, в който доста бързо заменяме нещата и някак си имаме нужда да имаме по-хубавото, по-новото, по-модерното. На мен това ме сграбчва, че това е урок да не искащ доста, да искаш по-малко и повече да даваш и това, което имаш да ти е задоволително “.



Днес Кристина има нова задача – да избави читалището на село Малка Арда. Разказва, че в селото в миналото имало доста учители, а жителите през днешния ден мечтаят мястото им за просвета, памет и покачване на духа още веднъж да отвори порти.



„ Искам да направя доста фотоси на възрастните хора от селата, които навестявам най-често, с цел да останат в техните домове, за техните близки и фамилии. Една такава галерия без никаква рекламация за професионализъм в осъществяването, може да бъде идея за обещано село и това в действителност е превъзходен мотив да запечаташ облиците и по лицата и бръчките на хората да прочетеш доста неща, това, което носят хората, без значение къде се намират и какво вършат “, споделя авторката на фотосите.

Кристина вижда новата година като 365 нови благоприятни условия да почувства положителното в близост.



„ За мен доброволец е да правиш нещо на благосклонност и това идва за мен от вътре. За мен това да оказвам помощ се е трансформирало в нужда, от жадност да върша нещо положително за хората. Нямам потребност да ми благодарят по тази причина, нуждая се да го направя, да го почувстват, да го усетят и аз в погледа им виждам това, което ми е задоволително, с цел да знам, че ще им оказа помощ “, споделя Кристина