Красавицата Кристин която беше блъсната от Дивна проговори: Постоянно имам кошмари и паникатаки! Иска ми се седна и да си вържа сама обувките
Кристин минава през същински призрачен сън след претърпяната автомобилна злополука през март. Въпреки своята нежна физика и мощна емоционалност тя се държи като същински войник в тежкия развой по възобновяване си, като всеки ден изживява още веднъж и още веднъж ужаса от конфликта. За първи път след жестокия случай на пътя тя споделя за своята борба за живот. В своята изповед обаче не желае да намесва името на момичето зад кормилото - певицата Дивна, научи HotArena.
" У нас заради безучастие или липса на запаси не бяха осъществени никакви интервенции, които да доведат до възобновяване на Криси - коментира нейният родител. - Травмите, с които бе призната от турските специалисти, бяха: тежка зараза на костите, натрошена бедрена кост, раздробено коляно, погрешно зараснала тазобедрена кост, огромни открити рани, изчезнали меки тъкани и на двата крайници и декубитална рана на петата. "
В истанбулската болница Илиева претърпява няколко интервенции, а последната - на коляното, е осъществена от професорите Турхан Озлер, Фаик Алтънташ и техният екип. Цели 10 часа те се борят да възстановят 5-сантиметровото съкращаване на крайници на Кристин.
Оттук нататък на хубавицата й предстоят тежки физиотерапии и пластични интервенции, които ще бъдат осъществявани още веднъж в Турция при експертите, вдигнали я на крайници. Илиева занапред би трябвало да даде всичко от себе си, с цел да се възвърне изцяло, а борбата й отсега нататък ще продължи най-малко 2 години.
- Криси, по какъв начин се чувстваш към този момент, когато най-накрая си вкъщи?
- Много добре. Вече разполагам с едно успокоение. Вярата ми се върна, тъй като имаше доста моменти, в които я губех. Дните ми след случая бяха сиви и мрачни. Често се депресирах и си споделях: " Няма да се оправя. " Сега, когато съм си у дома при фамилията и приятелите ми идват да ме виждат, съм доста по-щастлива. В момента имам частична парализа на крайници. Занапред всичко зависи от мен, тъй като коляното ми е подредено съвършено, единствено му би трябвало месец да зарасне.
- Кой беше най-кошмарният епизод за теб до момента?
- Най-лоши и мъчителни бяха за мен първите два дни след всяка интервенция. Всъщност още не мога да преценява дали това време бе най-кошмарно, или спомените ми от самата злополука. И до ден сегашен изживявам самия удар в себе си още веднъж и още веднъж.
- Какво помниш от злополуката?
- Всичко. Засега обаче не мога да описвам в елементи, тъй като тече следствие и не е свършило досъдебното произвеждане. Още не съм разпитвана за случилото се. Беше същински пъкъл, до момента в който стигна до болничното заведение в Плевен. Там помня единствено, че имаше доста лекари и всички бяха вперили взор в мен. Помня по какъв начин ми срязаха спортния екип и ми смъкнаха обувките. Дотам.
- Какво се случи след това?
- Първите 10 дни бях в реанимация. Беше извънредно. Правиха ми фотоси, проучвания, вакове (процедура, при която контузиите се вакуумират със специфична гъба - бел.ред.). И четири пъти ме слагаха в барокамера. В реанимация ми беше доста тежко, тъй като не можех да дремя. Аз съм човек, който постоянно би трябвало да прави нещо и не мога просто да пасувам. Постоянно чувах пъшкане, охкане и гледах всевъзможни други пациенти.
Тогава молех да ми дадат нещо за спане и срещу болката, само че все ми споделяха: " Не може. " Костваше ми страхотни старания даже да се въртя наляво и надясно. Имах вакове и фиксатор на краката.
Един вак би трябвало да седи три дни. Гъбата може да е сребърна, аз бях с такава, с цел да устоя повече и да няма слепване, само че при мен стоеше до 7 дни. Което води до слепване. В един миг десният ми крайник имаше гной и стана зелен. Не смеех да погледна под одеялото. Имаше проблеми с машината, която пищеше и даваше сигнал, че не смуче добре или не е добре сложена, само че в един миг просто някой натискаше едно копче и тя спираше. Дори самата аз започнах да спирам пищенето. Единственото, което ме държеше тогава, бе, че откакто излязох от реанимация, можеха да идват да ме виждат роднините и приятелите ми. Когато към този момент ме качиха в отделението по травматология, една санитарка ми размести крайници. После два дни не смеех изобщо да го мръдна.
Майката на Кристин Стефания споделя: Получих известие от професор Угур бей в 2 часа през нощта. За тях няма нощ и ден, постоянно се отзовават.
Обясниха ми какво ще се случи, в случай че отидем, и какво - в случай че не отидем. Гарантираха ми, че за една седмица тя ще се изправи. Ние обяснихме, че не можем да тръгнем незабавно, тъй като са празници и няма по какъв начин да подготвим документите й от болничното заведение. Те ни попитаха: Какво значи, че са празници, когато става въпрос за незабавен случай? Там още на първата седмица желаеха да работят по коляното й, само че не знаеха какъв брой е влошено положението й и най-много бактериалната зараза.
А Кристин добавя: Ако до две седмици не бях отпътувала, нямаше да проходя. В момента обаче силата ми толкоз се е изчерпала, че се запитвам от кое място да я взема. Аз съм доста сензитивна и претърпявам всичко доста във вътрешността. Постоянно имам кошмари, паникатаки. Мисля, припомням си, скърбя... Истината е, че съм рухнала и от време на време се чудя по какъв начин не преставам да се държа. Гледам се в огледалото и не мога да си позная лицето, толкоз е измъчено, а аз не съм такава. Благодарна съм, че въпреки всичко не бе по-тежко, тъй като можеше да съм с два счупени крайници и нямаше да го преживея. Определено животът ми се промени тотално. Оцених доста хора и неща. Поставих си нови цели. Няма го този човек, който бе преди в мен - в положителния смисъл.
- Планираш ли да се завърнеш към специалността си на модел?
- Според събитията. Много си обичам работата и ми липсва. Когато си погледна краката, ми е доста тежко. За в бъдеще съм решила изрично да се занимавам и с щедрост. Кампанията, която се направи за мен с даряването на кръв, доста ме разчувства. Толкова доста положителни хора откликнаха. Дори непознати. Не съм очаквала. Вече знам какво е да си в позицията на нуждаещ се, по тази причина желая на собствен ред да оказвам помощ на другите.
Аз ще се оправя, ще потвърдя, че мога и че има втори късмет, че човек не би трябвало да се отхвърля и предава в никакъв случай. Още не знам какви дела ще подхваща, само че знам, че сигурно и аз ще дам от кръвта си за други хора. Искам да благодаря на фамилията ми, на приятелите ми и на всички хора с огромни сърца, които ми помогнаха. Надявам се, че ще мога да върна полученото положително в този живот.
- Къде искаш да отидеш и какво искаш да направиш, когато към този момент можеш да се разхождаш свободно сама?
- Нямам самообладание да седна и да си вържа обувките и да си взема душ права. Да бъда с другари и да се разхождам по дребните улички на София в топла лятна вечер. Искам да изразя безкрайната си признателност на всички доктори в Турция, които направиха чудеса и невъзможното се случи! Те не изгубиха религия и вяра за това аз да бъда още веднъж на крайници! Това са професорите Угур Бингол, Турхан Озлер, Фаик Алтънташ, доктор Исмаил Йозден, доктор Есра и доста други.
Борбата на Илиева продължава, а лекуването й изисква доста средства. Всеки, който желае, може да я поддържа посредством дарителската сметка, открита от нейното семейство.
" Първа капиталова банка "
IBAN:
BG70FINV91501317158471
" У нас заради безучастие или липса на запаси не бяха осъществени никакви интервенции, които да доведат до възобновяване на Криси - коментира нейният родител. - Травмите, с които бе призната от турските специалисти, бяха: тежка зараза на костите, натрошена бедрена кост, раздробено коляно, погрешно зараснала тазобедрена кост, огромни открити рани, изчезнали меки тъкани и на двата крайници и декубитална рана на петата. "
В истанбулската болница Илиева претърпява няколко интервенции, а последната - на коляното, е осъществена от професорите Турхан Озлер, Фаик Алтънташ и техният екип. Цели 10 часа те се борят да възстановят 5-сантиметровото съкращаване на крайници на Кристин.
Оттук нататък на хубавицата й предстоят тежки физиотерапии и пластични интервенции, които ще бъдат осъществявани още веднъж в Турция при експертите, вдигнали я на крайници. Илиева занапред би трябвало да даде всичко от себе си, с цел да се възвърне изцяло, а борбата й отсега нататък ще продължи най-малко 2 години.
- Криси, по какъв начин се чувстваш към този момент, когато най-накрая си вкъщи?
- Много добре. Вече разполагам с едно успокоение. Вярата ми се върна, тъй като имаше доста моменти, в които я губех. Дните ми след случая бяха сиви и мрачни. Често се депресирах и си споделях: " Няма да се оправя. " Сега, когато съм си у дома при фамилията и приятелите ми идват да ме виждат, съм доста по-щастлива. В момента имам частична парализа на крайници. Занапред всичко зависи от мен, тъй като коляното ми е подредено съвършено, единствено му би трябвало месец да зарасне.
- Кой беше най-кошмарният епизод за теб до момента?
- Най-лоши и мъчителни бяха за мен първите два дни след всяка интервенция. Всъщност още не мога да преценява дали това време бе най-кошмарно, или спомените ми от самата злополука. И до ден сегашен изживявам самия удар в себе си още веднъж и още веднъж.
- Какво помниш от злополуката?
- Всичко. Засега обаче не мога да описвам в елементи, тъй като тече следствие и не е свършило досъдебното произвеждане. Още не съм разпитвана за случилото се. Беше същински пъкъл, до момента в който стигна до болничното заведение в Плевен. Там помня единствено, че имаше доста лекари и всички бяха вперили взор в мен. Помня по какъв начин ми срязаха спортния екип и ми смъкнаха обувките. Дотам.
- Какво се случи след това?
- Първите 10 дни бях в реанимация. Беше извънредно. Правиха ми фотоси, проучвания, вакове (процедура, при която контузиите се вакуумират със специфична гъба - бел.ред.). И четири пъти ме слагаха в барокамера. В реанимация ми беше доста тежко, тъй като не можех да дремя. Аз съм човек, който постоянно би трябвало да прави нещо и не мога просто да пасувам. Постоянно чувах пъшкане, охкане и гледах всевъзможни други пациенти.
Тогава молех да ми дадат нещо за спане и срещу болката, само че все ми споделяха: " Не може. " Костваше ми страхотни старания даже да се въртя наляво и надясно. Имах вакове и фиксатор на краката.
Един вак би трябвало да седи три дни. Гъбата може да е сребърна, аз бях с такава, с цел да устоя повече и да няма слепване, само че при мен стоеше до 7 дни. Което води до слепване. В един миг десният ми крайник имаше гной и стана зелен. Не смеех да погледна под одеялото. Имаше проблеми с машината, която пищеше и даваше сигнал, че не смуче добре или не е добре сложена, само че в един миг просто някой натискаше едно копче и тя спираше. Дори самата аз започнах да спирам пищенето. Единственото, което ме държеше тогава, бе, че откакто излязох от реанимация, можеха да идват да ме виждат роднините и приятелите ми. Когато към този момент ме качиха в отделението по травматология, една санитарка ми размести крайници. После два дни не смеех изобщо да го мръдна.
Майката на Кристин Стефания споделя: Получих известие от професор Угур бей в 2 часа през нощта. За тях няма нощ и ден, постоянно се отзовават.
Обясниха ми какво ще се случи, в случай че отидем, и какво - в случай че не отидем. Гарантираха ми, че за една седмица тя ще се изправи. Ние обяснихме, че не можем да тръгнем незабавно, тъй като са празници и няма по какъв начин да подготвим документите й от болничното заведение. Те ни попитаха: Какво значи, че са празници, когато става въпрос за незабавен случай? Там още на първата седмица желаеха да работят по коляното й, само че не знаеха какъв брой е влошено положението й и най-много бактериалната зараза.
А Кристин добавя: Ако до две седмици не бях отпътувала, нямаше да проходя. В момента обаче силата ми толкоз се е изчерпала, че се запитвам от кое място да я взема. Аз съм доста сензитивна и претърпявам всичко доста във вътрешността. Постоянно имам кошмари, паникатаки. Мисля, припомням си, скърбя... Истината е, че съм рухнала и от време на време се чудя по какъв начин не преставам да се държа. Гледам се в огледалото и не мога да си позная лицето, толкоз е измъчено, а аз не съм такава. Благодарна съм, че въпреки всичко не бе по-тежко, тъй като можеше да съм с два счупени крайници и нямаше да го преживея. Определено животът ми се промени тотално. Оцених доста хора и неща. Поставих си нови цели. Няма го този човек, който бе преди в мен - в положителния смисъл.
- Планираш ли да се завърнеш към специалността си на модел?
- Според събитията. Много си обичам работата и ми липсва. Когато си погледна краката, ми е доста тежко. За в бъдеще съм решила изрично да се занимавам и с щедрост. Кампанията, която се направи за мен с даряването на кръв, доста ме разчувства. Толкова доста положителни хора откликнаха. Дори непознати. Не съм очаквала. Вече знам какво е да си в позицията на нуждаещ се, по тази причина желая на собствен ред да оказвам помощ на другите.
Аз ще се оправя, ще потвърдя, че мога и че има втори късмет, че човек не би трябвало да се отхвърля и предава в никакъв случай. Още не знам какви дела ще подхваща, само че знам, че сигурно и аз ще дам от кръвта си за други хора. Искам да благодаря на фамилията ми, на приятелите ми и на всички хора с огромни сърца, които ми помогнаха. Надявам се, че ще мога да върна полученото положително в този живот.
- Къде искаш да отидеш и какво искаш да направиш, когато към този момент можеш да се разхождаш свободно сама?
- Нямам самообладание да седна и да си вържа обувките и да си взема душ права. Да бъда с другари и да се разхождам по дребните улички на София в топла лятна вечер. Искам да изразя безкрайната си признателност на всички доктори в Турция, които направиха чудеса и невъзможното се случи! Те не изгубиха религия и вяра за това аз да бъда още веднъж на крайници! Това са професорите Угур Бингол, Турхан Озлер, Фаик Алтънташ, доктор Исмаил Йозден, доктор Есра и доста други.
Борбата на Илиева продължава, а лекуването й изисква доста средства. Всеки, който желае, може да я поддържа посредством дарителската сметка, открита от нейното семейство.
" Първа капиталова банка "
IBAN:
BG70FINV91501317158471
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ