Вижте един от последните стожери на Втората българска държава
Крепостта Боженишки Урвич съчетава могъществото на балканската природа и героичното минало на страната ни. Създадена в първите епохи на новото хилядолетия, тя просъществува до самия завършек на българската средновековна страна. Векове наред пази спомен за епилога на една жестока и неравна борба при нашествието на османските турци по времето на цар Иван Шишман, оповестява Българска история.
Къде се намира?
Крепостта е единствено на 80 километра от София и на 20 километра от Ботевград. Пътят е елементарен и наличен – карате по автомагистрала Хемус, отклонявате се по пътя за Ботевград и след Скравена завивате надясно към село Новачене. Оттам има още 10 километра до Боженица. В селото има сложени табели, по които елементарно ще се ориентирате.
Пътят от село Боженица до крепостта стартира с дребен мост, издигнат над река Бебреш, за която се споделя, че преди време е била толкоз пълноводна, че в нея са плували големи сомове. Днес тя е плитка и може да спрете за малко, с цел да се разхладите. От това място има още четири километра асфалтов път, по който се стига до напълно актуализирания парк. В него ще откриете огромни беседки и студена чешма, които са отлично място за пикник и отмора. От парка стартира и самата екопътека, която води до единствения вход на твърдината. На места тя е леко стръмна, само че пък затова може да спрете под сянката на вековните дървета.
Любопитна е историята за откриването на крепостта
През 1918 година мощна стихия събаря вековно дърво на планински рид, където хората пасели добитъка си. След като бурята минала, овчарят Недялко Менковски решил да изкара животните си на паша и в корените на същото дърво се натъкнал на разкривени и неразбираеми букви, изсечени върху канара. Той бързо уведомил управляващите за откритото и през 1922 година в селото дошъл историкът Петър Мутафчиев, преди малко приключил образованието си в чужбина. Той забелязал, че буквите са с разнообразни размери – тук-там с величина 22 сантиметра, другаде два пъти по-малки и не са съобразени с плоскостта. Все отново бъдещият учен съумял да разчете написаното: " Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и доста зло патих. В това време турците водиха война. Аз поддържах вярата на Шишмана царя. "
Това е един от дребното достигнали до нас надписи от времето на нахлуването на османските турци на Балканите. Макар и къс, той свидетелства за кървавите борби на народа със завоевателите. Това, че севаст Огнян е поддържал вярата на царя удостоверява разединението на българската аристокрация в един от най-съдбовните моменти в историята ни, което за жалост е довело до нейното заличаване. Сега надписът се пази от железна решетка, с цел да бъде непокътнат за идните генерации, каквато сигурно е била първичната цел и на създателя.
Хълмът се е обитавал още от четвъртото хилядолетие преди новата епоха?
Още през 1966 година крепостта е оповестена за обект с национална значение. Първата археологическа експедиция на местността стартира през 1971 година Заради непристъпността на мястото, на учените им били нужни цели осем години, с цел да разкрият тайните ѝ. Проучванията демонстрират, че хълмът се е обитавал още от четвъртото хилядолетие преди новата епоха. Първите крепостни уреди – две от външните крепостни стени, са от V век, когато крепостта е била част от охранителната система на Византия по северната граница и задачата ѝ е била да пази рамките на империята от нахлуващите безчовечен племена и да приютява хората от покрайнината. Това изказване се поддържа от множеството открити ранновизантийски монети – на императорите Валентиан, Юстин I и Юстиниан, както и предмети от византийско стъкло и керамика. Открит е и остарял римски път, който въпреки и обраснал в растителност още проличава. По него археолозите са разкрили надписи, които възхваляват римляните Валентиян и Грациян. По всичко проличава, че в градът е кипял многолюден културен, търговски и публичен живот.
По време на Първото българско царство няма никакви непокътнати данни за укреплението. Свидетелства за нея се появяват чак през XIII век, към този момент в рамките на Второто българско царство, когато е построен и третият крепостен пояс, който загражда единствения вход от северната страна. Своят подем Боженишки Урвич претърпява през XIV век, когато за севаст на цялата област е провъзгласен Огнян, кефалия на българския цар. Близо до мястото, където е била портата на твърдината, са открити над 1300 сребърни монети с облика на последния български държател, орязани по краищата, евентуално за да се спести метал. До портите на крепостта са открити голям брой върхове на оръжия – копия и стрели, скелета на бойници и бойни топки, които демонстрират, че съпротивата е била самоотвержена и героична.
Размерите на крепостта са внушителни
Общата повърхност на укреплението е 1600 квадратни метра. Външната стена е имала височина четири, тук-там до шест метра. Вътрешната крепостна стена е с дължина 200 метра, а тук-там е с необятна съвсем три метра. Както множеството замъци, по този начин и тази е издигната на високо, естествено предпазено място. Самият рид е с форма на кръстосан конус и от три страни се извисяват урви и отвесни скали, които вършат крепостта непристъпна. От най-високата точка на хълма, наричана Войводов камък, е била ситуирана наблюдателната площадка, откъдето жителите са следили пътищата и проходите в покрайнината. От кулата в югозападната част на крепостта е поддържана връзка с други укрепления от старопланинската система. В случай на потребност там е имало скришен тунел, дълъг над 7 метра и е разполагал със укритие за осем души.
Във вътрешността на крепостта изобилстват скалните ниши и тунели. В североизточната част, до наблюдателна кула е издълбана черква, която може да се види и през днешния ден. До нея се стига по актуализирани дървени стълби, а по-смелите могат да се качат от горната страна и да се насладят на панорамната панорама, която се открива. В църквата в миналото е имало икона, нарисувана върху самата канара на Свети Георги Победоносец, само че за жалост през годините, в които мястото не е било поддържано, тя е била остъргана и през днешния ден към този момент е напълно заличена.
Легенди
Легенда споделя по какъв начин през 80-те години на предишния век иманяри са намерили изобилно благосъстояние. През 90-те години археолозите откриват различен тунел, започващ от щерна за вода, намираща се до входа на крепостта. Тунелът е свързвал Боженишки Урвич с Чекотинския манастир и по всяка възможност е бил още веднъж за бягство при заплаха. Археолозите разкопават към три километра от него, само че разклоненията му в скалите са многочислени и към момента остават неразучени. Учените го затрупват още веднъж, с цел да не стане и той обект на иманярство, както иконата на Свети Георги в Скалната черква.
Някога на територията на крепостта е имало друга черква, само че през днешния ден личат единствено основите ѝ. Оцелели са малко части от стенописите ѝ, по които историците съдят, че по искра и майсторство църквата се е конкурирала с Боянската черква. Освен останките на църквата са оживели и основите на няколко жилищни здания, издигнати тъкмо до крепостната стена. Днес може да видите част от реставрираните крепостни стени, само че огромна повърхност от укреплението остава неразучена и занапред ще разкрива тайните си. В комплекса под крепостта е открит и некропол с четиридесет и осем гроба, съдържащи остатъци на жителите на града. Според учените по Войводовия камък лежи и самият Огнян – храбрият защитник на една от последните български твърдини.
Къде се намира?
Крепостта е единствено на 80 километра от София и на 20 километра от Ботевград. Пътят е елементарен и наличен – карате по автомагистрала Хемус, отклонявате се по пътя за Ботевград и след Скравена завивате надясно към село Новачене. Оттам има още 10 километра до Боженица. В селото има сложени табели, по които елементарно ще се ориентирате.
Пътят от село Боженица до крепостта стартира с дребен мост, издигнат над река Бебреш, за която се споделя, че преди време е била толкоз пълноводна, че в нея са плували големи сомове. Днес тя е плитка и може да спрете за малко, с цел да се разхладите. От това място има още четири километра асфалтов път, по който се стига до напълно актуализирания парк. В него ще откриете огромни беседки и студена чешма, които са отлично място за пикник и отмора. От парка стартира и самата екопътека, която води до единствения вход на твърдината. На места тя е леко стръмна, само че пък затова може да спрете под сянката на вековните дървета.
Любопитна е историята за откриването на крепостта
През 1918 година мощна стихия събаря вековно дърво на планински рид, където хората пасели добитъка си. След като бурята минала, овчарят Недялко Менковски решил да изкара животните си на паша и в корените на същото дърво се натъкнал на разкривени и неразбираеми букви, изсечени върху канара. Той бързо уведомил управляващите за откритото и през 1922 година в селото дошъл историкът Петър Мутафчиев, преди малко приключил образованието си в чужбина. Той забелязал, че буквите са с разнообразни размери – тук-там с величина 22 сантиметра, другаде два пъти по-малки и не са съобразени с плоскостта. Все отново бъдещият учен съумял да разчете написаното: " Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и доста зло патих. В това време турците водиха война. Аз поддържах вярата на Шишмана царя. "
Това е един от дребното достигнали до нас надписи от времето на нахлуването на османските турци на Балканите. Макар и къс, той свидетелства за кървавите борби на народа със завоевателите. Това, че севаст Огнян е поддържал вярата на царя удостоверява разединението на българската аристокрация в един от най-съдбовните моменти в историята ни, което за жалост е довело до нейното заличаване. Сега надписът се пази от железна решетка, с цел да бъде непокътнат за идните генерации, каквато сигурно е била първичната цел и на създателя.
Хълмът се е обитавал още от четвъртото хилядолетие преди новата епоха?
Още през 1966 година крепостта е оповестена за обект с национална значение. Първата археологическа експедиция на местността стартира през 1971 година Заради непристъпността на мястото, на учените им били нужни цели осем години, с цел да разкрият тайните ѝ. Проучванията демонстрират, че хълмът се е обитавал още от четвъртото хилядолетие преди новата епоха. Първите крепостни уреди – две от външните крепостни стени, са от V век, когато крепостта е била част от охранителната система на Византия по северната граница и задачата ѝ е била да пази рамките на империята от нахлуващите безчовечен племена и да приютява хората от покрайнината. Това изказване се поддържа от множеството открити ранновизантийски монети – на императорите Валентиан, Юстин I и Юстиниан, както и предмети от византийско стъкло и керамика. Открит е и остарял римски път, който въпреки и обраснал в растителност още проличава. По него археолозите са разкрили надписи, които възхваляват римляните Валентиян и Грациян. По всичко проличава, че в градът е кипял многолюден културен, търговски и публичен живот.
По време на Първото българско царство няма никакви непокътнати данни за укреплението. Свидетелства за нея се появяват чак през XIII век, към този момент в рамките на Второто българско царство, когато е построен и третият крепостен пояс, който загражда единствения вход от северната страна. Своят подем Боженишки Урвич претърпява през XIV век, когато за севаст на цялата област е провъзгласен Огнян, кефалия на българския цар. Близо до мястото, където е била портата на твърдината, са открити над 1300 сребърни монети с облика на последния български държател, орязани по краищата, евентуално за да се спести метал. До портите на крепостта са открити голям брой върхове на оръжия – копия и стрели, скелета на бойници и бойни топки, които демонстрират, че съпротивата е била самоотвержена и героична.
Размерите на крепостта са внушителни
Общата повърхност на укреплението е 1600 квадратни метра. Външната стена е имала височина четири, тук-там до шест метра. Вътрешната крепостна стена е с дължина 200 метра, а тук-там е с необятна съвсем три метра. Както множеството замъци, по този начин и тази е издигната на високо, естествено предпазено място. Самият рид е с форма на кръстосан конус и от три страни се извисяват урви и отвесни скали, които вършат крепостта непристъпна. От най-високата точка на хълма, наричана Войводов камък, е била ситуирана наблюдателната площадка, откъдето жителите са следили пътищата и проходите в покрайнината. От кулата в югозападната част на крепостта е поддържана връзка с други укрепления от старопланинската система. В случай на потребност там е имало скришен тунел, дълъг над 7 метра и е разполагал със укритие за осем души.
Във вътрешността на крепостта изобилстват скалните ниши и тунели. В североизточната част, до наблюдателна кула е издълбана черква, която може да се види и през днешния ден. До нея се стига по актуализирани дървени стълби, а по-смелите могат да се качат от горната страна и да се насладят на панорамната панорама, която се открива. В църквата в миналото е имало икона, нарисувана върху самата канара на Свети Георги Победоносец, само че за жалост през годините, в които мястото не е било поддържано, тя е била остъргана и през днешния ден към този момент е напълно заличена.
Легенди
Легенда споделя по какъв начин през 80-те години на предишния век иманяри са намерили изобилно благосъстояние. През 90-те години археолозите откриват различен тунел, започващ от щерна за вода, намираща се до входа на крепостта. Тунелът е свързвал Боженишки Урвич с Чекотинския манастир и по всяка възможност е бил още веднъж за бягство при заплаха. Археолозите разкопават към три километра от него, само че разклоненията му в скалите са многочислени и към момента остават неразучени. Учените го затрупват още веднъж, с цел да не стане и той обект на иманярство, както иконата на Свети Георги в Скалната черква.
Някога на територията на крепостта е имало друга черква, само че през днешния ден личат единствено основите ѝ. Оцелели са малко части от стенописите ѝ, по които историците съдят, че по искра и майсторство църквата се е конкурирала с Боянската черква. Освен останките на църквата са оживели и основите на няколко жилищни здания, издигнати тъкмо до крепостната стена. Днес може да видите част от реставрираните крепостни стени, само че огромна повърхност от укреплението остава неразучена и занапред ще разкрива тайните си. В комплекса под крепостта е открит и некропол с четиридесет и осем гроба, съдържащи остатъци на жителите на града. Според учените по Войводовия камък лежи и самият Огнян – храбрият защитник на една от последните български твърдини.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ