Кремъл се опозори публично, а накрая всички видяха кой е

Кремъл се опозори обществено, а най-после всички видяха кой е старшият сътрудник в връзките сред Путин и Ердоган. И по-важното: никой различен с изключение на Ердоган дори и не си помисля да стартира някакъв разговор с Путин.

Ердоган и Путин

Владимир Путин предизвести, че си нови нарушавания от страна на Киев. Но преди този момент Москва се върна към нея - откакто в продължение на два дни се заканваше да се отдръпна. Защо Кремъл по този начин и не съумя да замрази постигнатата договореност? И спечели ли нещо от опита си да шантажира?
Редакцията предлага
Русия във все по-нелепа обстановка

Тезата на съветското военно министерство не устоя даже и една седмица: на 29 октомври то разгласи, че - поради украински набези с дронове против съветски кораби в залива на Севастопол -, само че де факто също и с Украйна, която на собствен ред също подписа такова съглашение с Анкара и Организация на обединените нации. В същото време украинската страна уточни, че съветски кораби постоянно нанасят ракетни удари от Черно море по украински градове.

След Министерството на защитата, съветското външно министерство също разгласи прекратяването на договорката. Руснаците се отдръпнаха от смесената контролна комисия в Истанбул, която отговаряше за инспекцията на корабите, идващи и напускащи украинските пристанища. Но по някаква причина никой не се изплаши от Сергей Шойгу и Сергей Лавров. и Организация на обединените нации оповестиха, че разискват казуса с руснаците, а корабите със зърно продължиха умерено да напущат украинските пристанища и да се насочват към турските проливи и Средиземно море, като че ли нищо не се е случило. Само че това към този момент ставаше без съветско присъединяване в инспекциите.

Тогава писък нададе и, който наподобява е очаквал, че всички ще се втурнат да го молят на колене да анулира решението на " неприятните " Шойгу и Лавров. Въпреки това нито западните водачи, нито Володимир Зеленски се хванаха на този опит да ги въвлекат в игра на положителното и неприятното ченге, а самият Путин - очевидно уморил се да чака - лично удостовери отдръпването на Русия от зърнената договорка. Но осъществяването ѝ по този начин и не спря и до паузи не се стигна.

А Русия изпадаше във все по-нелепа обстановка. Лично Путин към този момент заплашваше, само че нищо не се случваше. А и какво ли можеше да направи: в случай че стартира да обстрелва кораби, натоварени със зърно,, с който преди малко се бе схванал за основаването в Турция на хъб за препродажба в Европа на съветски газ. Но Ердоган е и главният медиатор в препродажбите на украинското зърно. Затова какъв е смисълът да се бомбардират украинските пристанища или хранилища със зърно, част от което даже към този момент е платено от купувачите?

В рамките на зърнената договорка трябваше да бъдат предоставени гаранции, че руските окупационни войски няма да се възползват от обстоятелството, че украинските пристанища са разминирани, и да се опитат да проведат десант. Но в това време обстановката на фронта е такава, че към този момент не може и да се мисли за някакъв съветски десант.

Така най-видимата последица от този опит за съветски шантаж е, че Русия на практика изгуби опцията да управлява преминаващите през турски териториални води кораби със зърно. И в тази ситуация въобще не е значимо дали Путин самичък е осъзнал това, или му го е припомнил. В Москва побързаха да създадат нещо, с което да се опитат да запазят лицето си чисто. И го откриха в украинските гаранции, че директният кулоар няма да бъде употребен за доставки на оръжие.

Като цяло няма значение дали Украйна в действителност е подписала протокол за гаранции, или не. Всъщност, още първото съглашение, което украинските управляващи подписаха с Организация на обединените нации и Турция, съдържаше уверения, че директният кулоар няма да бъде употребен и за военни цели. Но в този момент Кремъл видя в сюжета малка врата за себе си, през която да мине, с цел да възобнови присъединяване си в договорката. Но това не потули срамното дипломатическо проваляне за Москва.

Западните водачи няма да се срещнат с Путин?

Всички видяха кой в този момент е старшият сътрудник в връзките сред Путин и Ердоган. И по-важното: никой различен, с изключение на турския президент, дори и не си помисля да започва някакъв разговор с съветския президент. Ако това е бил опит от негова страна да стартира някакви договаряния, и по този начин да приготви почвата да бъде поканен на срещата на Г-20 в Индонезия за диалози със западните водачи или с украинския президент Зеленски, значи той се е провалил изцяло. Така и не породи нито една нова тематика, която да накара Запада да влезе в директен разговор с Путин в Индонезия.

Всичко това към този момент е минало: и опасността със международен апетит, и заплашването с " мръсната бомба ". Европейски Съюз даже е подготвен да одобри за зимата нови милиони украински бежанци от градовете с разрушена инфраструктура. Но до срещата на върха на Г-20 има още време и би трябвало да сме готови, в случай че Кремъл реши да опита да сътвори някаква нова тематика за договаряния.

*Иван Преображенский е политолог, специалист за Централна и Източна Европа и създател на седмична колонка в Дъждовни води