Щастието няма гнездо, има само криле ~ Пол ЕЛЮАР
„ Крехкият дъжд държи керемидите
в равновесие. Балерината
в никакъв случай няма да се научи
да се лее и да скача
като дъжд. ”
(Изкуството на танца)
(Gala and Paul Eluard, 1917)
Неговата дръзка брачна половинка Гала му дава името Пол Елюар. Дотогава той е хубав млад стихотворец, наименуван Еужен Гриндел. Французин, който твори сюрреализма в поезията и има вяра, че следвайки своята концепция поетът може да накара целият свят да запее. Лиричните му строфи са не просто деликатност, а мощ, която го изправя лице в лице с нацистите по време на окупацията на Франция през Втората международна война. През 1952 година той получава Международната премия на мира. Елюар е първият брачен партньор на артистичната Гала – съблазнителка и вдъхновителка на доста надарени мъже. Любовта им трае 12 години, до мига, в който Салвадор Дали вечно открадва сърцето й.
За живота, изкуството и любовта, споделени мисли на Пол Елюар.
(Paul Eluard, 1930, © Emmanuel Rudnitzky)
И както зората се нуждае от деня, по този начин и човек копнее за цялостна светлина.
Да живееш, значи да споделяш живота си с другите.
Нашето щастие е в полета. То няма гнездо, има единствено криле.
Поет по-скоро е този, който въодушевява, в сравнение с оня, който изпитва ентусиазъм.
Единствено блясъкът на искреността ме е привличал всеки път, когато е давал отражение у мен.
Поетът следва личната си идея, само че тази концепция го води до нуждата да се впише в кривата на човешкия прогрес. И лека-полека светът влиза в него, светът пее посредством него.
Съществуват и други светове, само че единствено в този, който ни обкръжава.
(Le Portrait de Paul Eluard 1936, Rene Magritte)
(Portrait de Paul Éluard by Marie Laurencin)
Още от дълбините на вековете у индивида напира неутолимата жадност да вижда, да покаже това, което заслужава да се види: най-първо светлината, след това пространството и неповторимия подробност, и още – потребността да се приказва на повсеместен език, оттатък границите на времето, потребността да се съобщи своето неспокойствие, своята убеденост в нещата, своята религия в живота.
Да се вижда, значи да се действа; да се вижда, значи да се свърже светът с индивида и индивидът с индивида.
Ролята на художника е да бъде лидер, да просветлява и най-неподатливите очи, да учи да се гледа, както се учи на четмо, и да сочи пътя от словото към съзнанието.
Художествените критици – имам пред тип всички, които се пробват да предадат литературно своето неспокойствие пред една художествена творба – също са виждащи братя. Но тяхната задача, рядко считана за креативна, е рискова и неблагодарна, защото нормално им се вменява отговорност по-голяма от отговорността на художника: от тях се изисква да бъдат непогрешими. А се не помни, че техните желания, техните отзиви, техните качества са по-скоро несигурни, в сравнение с вътрешно открити, външни, в сравнение с основни.
Художниците ни дават нови очи, а художествените критици – очила.
Из " Мисли върху изкуството "
(Portrait of Paul Eluard, 1929, Salvador Dali)
Снимки: The Dandy Portraits, Kunsthaus Lempertz
