За да възпитате крилато дете, трябва вие самите да се научите да летите
Край пътя седял един дъртак и го следил. По едно време забелязал, че към него се доближават мъж и дете. Странникът се спрял и заповядал на детето да извади от запасите резен самун и вода и да ги даде на остарелия.
– Какво правиш тук, старче? – попитал мъжът.
– Чакам те! – отвърнал съзерцателят. – Това дете ти е поверено да го възпитаваш, нали?
– Точно по този начин – удивил се мъжът.
– Тази мъдрост тогава е за теб:
Ако искаш да посадиш за някого дърво, дано да е плодово.
Ако искаш да подариш на някого кон, дай му най-хубавият ат.
Ако си наел да възпитаваш нечие дете, върни го на родителя му крилато.
– Как да го направя, като аз самият не мога да хвърча?
– А ти пробвай! – споделил старецът и си затворил очите.
***
Минали години.
Старецът си седял на същото място и гледал в небето.
Гледа: лети дете, а след него – учителят му.
Те се доближили, спуснали се на земята и се поклонили на стареца.
– Връщам детето крилато! – споделил учителят и гордо погледнал възпитаника си.
А старецът погледнал крилата на мъжа и рекъл:
– Мен повече ме радват твоите крила...
За да възпитате крилато дете, би трябвало вие самите да се научите да летите.
