Красивият ум Жак Фреско (1916 ~ 2017) и неговият непостижимо

...
Красивият ум Жак Фреско (1916 ~ 2017) и неговият непостижимо
Коментари Харесай

Среда, в която има оскъдност, глад и бедност, е заплаха за всички ♥ Жак ФРЕСКО

Красивият разум Жак Фреско (1916 ~ 2017) и неговият непостижимо идеален план „ Венера “. Справедливо разпределени запаси, власт, ръководена от научно държавно управление, градове на изобилието, унищожаване на потребността от благосъстоятелност. Планетата да бъде дом на всички хора. А хората да бъдат най-много индивиди – мислещи, съчувстващи, помагащи си. „ Не ни образоват да бъдем мислещи хора, а единствено да отразяваме добре статуквото. Трябва да научим децата си да мислят – това е най-важното. Ние сме жертви на цивилизацията. “, споделя приживе Жак Фреско. 

(Jacque Fresco and Earl W. Muntz - Model of the Trend Home 1947)

♥ Как можем да избегнем потребността от закони?

В днешно време се опитваме да направляваме човешкото държание, издавайки закони и подписвайки съглашения, без да променяме физическите условия, които са причина за отклоняващото се държание. Всички ненужни закони и публични контракти ще изчезнат, когато земните запаси стартират да се възприемат като общо завещание на всички хора.

В една ресурсно основана стопанска система публичната отговорност няма да бъде функционалност на изкуствени закони или на принудително насилване. Защитни механизми против злоупотребите могат да бъдат проектирани като част от средата. Един подобен образец е препоръчаното устройство на градовете, където хората имат свободен достъп до ресурсите без акумулиране на задължения. Това би премахнало кражбите. Подобни ограничения не са въпрос на приемане и използване на закони, които да предотвратяват и санкционират злоупотребите. Те са метод минусите в публичните инициативи да се отстранен от дизайна, премахвайки по този начин и потребността от доста от законите.

Ние предлагаме премахването на системите, които са причина за порочността и човешкото страдалчество. В един град с чист и безвреден всеобщ превоз няма потребност от полиция, която да следи за спазването на скоростта и пътните знаци или за документите.

Други образци са въздухът и водата. Въпреки че и двете са нужни за нашето оцеляване, няма закони, които контролират какъв брой вдишвания на час да вършим, тъй като понастоящем въздухът е несметен. Никой не надзирава бликащите извори, с цел да следи какъв брой вода се взима от тях, макар че сладката вода е безусловно нужна за поддържането на живота. Ако нещо е в обилие, никой не го следи.

Трябва да подчертая, че този метод на международно ръководство няма нищо общо с актуалните цели на дребен хайлайф да образува международно държавно управление под собствен надзор, където болшинството от хората да им бъдат подчинени. Тази нова визия за глобализация дава опция на всеки човек на планетата да бъде всичко, което може да бъде, без да живее в унизително послушание към корпоративна организация.

Едно общество, което е загрижено за индивида, основава публичен дизайн, който няма потребност от закони и хартиени манифести, като прави всичко налично за всички хора, без значение от раса, цвят на кожата или убеждения. Когато държавното управление основава закони, ние сме карани да имаме вяра, че тези закони се основават, с цел да подобрят живота на хората. Всъщност законите са второстепенен артикул на оскъдността.

Въпросът е: „ Можем ли да надраснем схващането, че „ някой ” би трябвало да взима решения вместо нас? “.

По-доброто схващане на естествените закони включва човешкото взаимодействие с околната среда, която поддържа живота. Цялата природа се подчинява на личните си закони. Природните закони не могат да бъдат нарушавани, без това да докара до съществени последици за индивидите или обществата. Тези закони господстват над всички живи системи. Например – без вода, слънце или хранителни субстанции растенията и животните ще умрат.

Среда, в която има оскъдица, апетит и беднотия, е опасност за всички.

Всички основани от индивида закони и съглашения са изкуствени. Те рядко се основават на физическите фактори, виновни за човешките полезности и държание. Хора, израснали в условия на оскъдица, са по-склонни да крадат, без значение какъв брой закони и съглашения са в действие. Хората не се нуждаят от закони и съглашения, а от достъп до най-важните неща за живота – чист въздух, вода и обработваема земя, дружно с съответно обучение, основаващо се на физическите науки.

♥ Няма ли смяната да се реализира посредством рационален и логически напредък?

Не имам вяра, че ще се реализира единствено със свободната обмяна на хрумвания. Нужно е освен това от думи и разговори, с цел да се реализира едно новаторско общество. Промяната изисква нов набор от полезности, в по-голяма степен съответстващи на потребностите ни. Решенията на проблемите ни няма да се реализиран посредством мислене и логичност. Не живеем в рационален или логически свят. Няма случай в историята на което и да е общество, в който то умишлено и съзнателно да е трансформирало културата си, с цел да се приспособи към изменящите се времена. Истинските фактори, виновни за публичната смяна, са резултат от биосоциалните напрежения, присъщи на всички обществени системи. Промяната поражда вследствие на естествени или стопански феномени, които директно заплашват огромен брой хора.

Някои от тези условия, виновни за публичните промени, са лимитирани запаси, войни, претъпканост, епидемии, естествени бедствия, стопански рецесии, съкращения в огромни мащаби, софтуерното изместване на хората от машините и неуспехът на определените водачи да преодолеят всички тези проблеми.

Промяната може да пристигна в резултат на бедствия или на забележителен механически прогрес. Появата на земеделието е предизвикала забележителна смяна в обществото, също както Индустриалната гражданска война, както и въвеждането на парите в процеса на замяна. От историческа позиция всички тези развития наподобяват позитивни. По време на тяхната поява обаче, хората губели работните си места, нови умения били изисквани и цели способи на живот изчезвали.

Посоката на смяна не всеки път е към положително или към възстановяване на човешкото състояние. Промяната носи със себе си риск. Икономическата система се задвижва от оскъдността, била тя същинска, или изкуствено основана. Жадни за власт водачи имат надзор над оръжия, задоволително мощни, с цел да унищожат цели популации и да създадат планетата ни необитаема. Човешкият капацитет към креативност и нововъведения надалеч надвишава склонността ни да разрушаваме, и въпреки всичко всякога, когато упражним разрушителна мощ, вършим хиляда крачки обратно за всяка една напред.

Историята демонстрира, че не всяка смяна е била удобна за човечеството или за целостта на животоподдържащите системи на планетата. Поради тази причина доста хора желаят връщане обратно към по-прости времена.

Не приканвам към премахването на тези остарели институции – просто те стартират да стават нефункциониращи. За жал най-вероятно ще се стигне до публичен и стопански разпад, с цел да се постави завършек на остарялата система и нейните институции. На този стадий единствената забележителна социална смяна евентуално ще настъпи, когато задоволително хора, заради икономическия срив, изгубят доверие в определените от тях представители на властта. Тогава обществото ще изиска други други възможности. Иска ни се да мислим, че това може да отвори светла нова страница в историята на човечеството, само че е доста по-вероятно да поемем към някаква форма на самовластие, може би даже американски вид на фашизъм, видимо показан на хората като метод да бъдат предпазени от продуктите на личната си просвета и нейните дефекти.

Но въпреки всичко не е задоволително да се посочат ограничаващите фактори, които може да застрашат оцеляването на всички народи. Предизвикателството пред всички култури в тази софтуерна епоха, за някои повече от други, е да се обезпечи равномерен преход към установяването на нов метод на мислене за самите нас, за природата и за ръководството на човешките каузи. Вече е неотложно всички народи да се обединят в едно общо начинание, в което да възнамеряват нови други възможности в международен мащаб, с съответно отношение към устройването на обществото. Това е единственият вид, в случай че желаеме да избегнем сигурния крах на цивилизования свят. Ако човечеството желае да се сплоти за реализиране на съвместен разцвет, универсалният достъп до запаси е от главно значение.

*„ Проектът Венера “ (The Venus Project), Жак Фреско,
Снимки: Jacque Fresco and Earl W. Muntz - Model of the Trend Home (1947),  en.wikipedia.org

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР