Джордж Вилиърс: Нарцисът, който покорил английския кралски двор
Красив, харизматичен и остроумен, Джордж Вилиърс привлякъл вниманието на един крал, бил любимец на различен и се издигнал до висините на властта и благосъстоянието в Англия през XVII-ти век – единствено с цел да стигне до драматичен край.
Мери и Джордж
Роден през 1592 година, Джордж Вилиърс е наследник на малолетен селски благородник, умрял, когато Джордж бил още момче. Майка му - Мери Вилиърс, схванала капацитета на красивия си наследник още от ранна възраст, събирайки задоволително пари, с цел да го образова и да ги направи част от живота на придворните. Научил фехтовка, танци и аристократичния етикет и почнал да прекарва време във френските кралски кръгове.
Hear ye! 'Tis time for! Today, our subject is the infamous George Villiers, 1st Duke of Buckingham. He arrived at an inn in Portsmouth in 1628...he would be murdered a little over a week later. Portrait by Michiel Jansz. van Mierevelt, 1625.
— Andrea Zuvich (@17thCenturyLady)
Още в ранните си години той се показал като прибързано развита, надарена и извънредно привлекателна фигура и бил провъзгласен от един собствен съвременник като „ мъжът с най-красивото тяло в цяла Англия “. Майка му Мери, която сама стигнала напред, като привлякла още двама съпрузи, като и двамата били рицари с положителни връзки в кралството, направлявала Джордж, тъй че да стане част от орбитата на крал Джеймс VI.
Двамата мъже – единият повече от два пъти по-възрастен от другия – се срещат за първи път през 1614 година и кралят бил влюбен през цялото време.
Повече от другари?
Вилиърс бил привлекателно допълнение към кралския двор, показвайки гъвкавата си и атлетична форма, танцувайки на баловете с маски и други събирания. Не след дълго той публично бил новият любимец на краля, който го посветил в рицарство и по-късно го направил граф, маркиз и най-после херцог на Бъкингам.
Джеймс не скрил привързаността си към доста по-младия мъж, като споделил: „ Обичам граф Бъкингам повече от всеки различен “ и даже стигнал до такава степен, че споделил „ Христос имаше Джон, а аз имам Джордж “. Но дали са били просто най-хубави другари или са имали сантиментална връзка?
Историците от дълго време спорят по въпроса, макар че някои от думите, разменени от двойката, сигурно предават внушението за дълбока и откровена пристрастеност. Кралят назовава Вилиърс „ брачната половинка си “, до момента в който Вилиърс му споделя, че „ ще пребивавам и ще умра като твой ухажор “.
В едно писмо Вилиърс наподобява даже категорично загатва спането с краля в замъка Фарнам, разсъждавайки си „ без значение дали ме обичаш сега… по-добре, в сравнение с по времето, което в никакъв случай няма да не помни във Фарнам, където краят на леглото не можеше да се откри сред господаря и кучето му “.
Born OTD 1592, George Villiers, Duke of Buckingham. Here's my sketch for equestrian portrait, crowned by fame. Too bad about that assassin!
— Dr. Peter Paul Rubens (@PP_Rubens)
Богатство и власт
С краля като негов най-хубав другар и настойник, Вилиърс се радвал на безотговорно въздействие и власт и даже бил назначен за параден началник на Кралския флот през 1619 година Майка му продължавала да играе роля в главозамайващия му напредък, организирайки брака му с лейди Катрин Манърс - считана за най-богатата некралска жена във Англия. Това обаче бил противоречив ход – това, че тя била католичка означавало, че Джеймс се опълчва на връзката, а бащата на лейди Катрин бил гневен, когато тя се съгласила да одобри протестантството.
Това сватовстване проведено от Мери се отплатило, защото когато Вилиърс и лейди Катрин се оженили през 1620 година, се затвърдил статута на сина й като един от най-богатите мъже в страната. Наистина огромно достижение за човек, роден в относителна неопределеност и постигнал всичко единствено с външния си тип и личността си.
Възходът му обаче му спечелил и врагове, а другите дворцови интриги и бизнес покупко-продажби, в които се забърквал предиздвикали мнозина да го считат за подкупен и суетлив. Вилиърс безспорно бил податлив да се саморекламира, да си поставя бижута и да си поръчва обилни портрети, в това число някои от великия фламандски художник Петер Паул Рубенс.
Противниците му евентуално очаквали звездата му да залезе след гибелта на краля през 1625 година, само че се заблудили. По това време Вилиърс се трансформирал в любим на идващия в редицата: синът на Джеймс, Чарлз I.
Военен безпорядък
Вилиърс и Чарлз се сближили през 1623 година, когато той придружил тогавашния принц в Европа, с цел да контракти политически преференциален брак с инфантата Мария Анна, щерка на испанския крал Филип III. Преговорите не сработили, частично тъй като испанските кралски особи били отблъснати от непочтителното, прекомерно фамилиарно отношение на Вилиърс.
Чарлз в последна сметка се оженил за Хенриета Мария от Франция, съглашение, в което Вилиерс, като любимец на новия крал, също бил тясно забъркан. Същата година Вилиърс провел военноморски набег на Испания в недобре преценен опит да пресъздаде британските триумфи от Елизабетинската ера.
Изпратена била голяма армада от кораби, само че задачата се трансформирала във крушение – в един миг британските сили, които дебаркирали покрай испанския град Кадис, просто се напили с испанско вино и претърпели цялостно проваляне.
Assassinated in 1628: George (1592-1628), 1st, favourite of & by Peter Paul (1577-1640), ca. 1625
— History of Portraiture (@OldPortraiture)
На репутацията на Вилиърс, който към този момент бил обвързван и с други несполучливи военни експедиции, бил нанесен голям удар по-късно същинско злополучие. Но по-лошото занапред предстояло.
Убийство на любимеца на краля
Друга военноморска акция няколко години по-късно, ръководена персонално от Вилиърс, приключила с ново унизително проваляне и гибелта на хиляди британски моряци. Упорит пред лицето на поредните произшествия, Вилиърс бил по средата на организирането на още едно военно премеждие, когато животът му ненадейно завършил през август 1628 година
Докато седял в Greyhound Inn в Портсмут, Вилиърс бил смъртоносно намушкан от Джон Фелтън, боец, който служил в обречената експедиция до Кадис и като мнозина в Англия, презирал Вилиърс. Въпреки че бил обесен за убийството, Фелтън бил необятно уважаван като народен воин, а един даже стихотворец написал: „ Херцогът е мъртъв и ние се отървахме от раздора, от ръката на Фелтън, която лиши живота му “.
Джордж Вилиърс бил единствено на 35 когато бил погубен. Майка му, също възприемана като алчна и захласната от себе си, умряла четири години по-късно, поставяйки завършек на една завладяваща, само че спорна глава в историята на британските кралски особи и тези, които обичали.
По тематиката
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Мери и Джордж
Роден през 1592 година, Джордж Вилиърс е наследник на малолетен селски благородник, умрял, когато Джордж бил още момче. Майка му - Мери Вилиърс, схванала капацитета на красивия си наследник още от ранна възраст, събирайки задоволително пари, с цел да го образова и да ги направи част от живота на придворните. Научил фехтовка, танци и аристократичния етикет и почнал да прекарва време във френските кралски кръгове.
Hear ye! 'Tis time for! Today, our subject is the infamous George Villiers, 1st Duke of Buckingham. He arrived at an inn in Portsmouth in 1628...he would be murdered a little over a week later. Portrait by Michiel Jansz. van Mierevelt, 1625.
— Andrea Zuvich (@17thCenturyLady)
Още в ранните си години той се показал като прибързано развита, надарена и извънредно привлекателна фигура и бил провъзгласен от един собствен съвременник като „ мъжът с най-красивото тяло в цяла Англия “. Майка му Мери, която сама стигнала напред, като привлякла още двама съпрузи, като и двамата били рицари с положителни връзки в кралството, направлявала Джордж, тъй че да стане част от орбитата на крал Джеймс VI.
Двамата мъже – единият повече от два пъти по-възрастен от другия – се срещат за първи път през 1614 година и кралят бил влюбен през цялото време.
Повече от другари?
Вилиърс бил привлекателно допълнение към кралския двор, показвайки гъвкавата си и атлетична форма, танцувайки на баловете с маски и други събирания. Не след дълго той публично бил новият любимец на краля, който го посветил в рицарство и по-късно го направил граф, маркиз и най-после херцог на Бъкингам.
Джеймс не скрил привързаността си към доста по-младия мъж, като споделил: „ Обичам граф Бъкингам повече от всеки различен “ и даже стигнал до такава степен, че споделил „ Христос имаше Джон, а аз имам Джордж “. Но дали са били просто най-хубави другари или са имали сантиментална връзка?
Историците от дълго време спорят по въпроса, макар че някои от думите, разменени от двойката, сигурно предават внушението за дълбока и откровена пристрастеност. Кралят назовава Вилиърс „ брачната половинка си “, до момента в който Вилиърс му споделя, че „ ще пребивавам и ще умра като твой ухажор “.
В едно писмо Вилиърс наподобява даже категорично загатва спането с краля в замъка Фарнам, разсъждавайки си „ без значение дали ме обичаш сега… по-добре, в сравнение с по времето, което в никакъв случай няма да не помни във Фарнам, където краят на леглото не можеше да се откри сред господаря и кучето му “.
Born OTD 1592, George Villiers, Duke of Buckingham. Here's my sketch for equestrian portrait, crowned by fame. Too bad about that assassin!
— Dr. Peter Paul Rubens (@PP_Rubens)
Богатство и власт
С краля като негов най-хубав другар и настойник, Вилиърс се радвал на безотговорно въздействие и власт и даже бил назначен за параден началник на Кралския флот през 1619 година Майка му продължавала да играе роля в главозамайващия му напредък, организирайки брака му с лейди Катрин Манърс - считана за най-богатата некралска жена във Англия. Това обаче бил противоречив ход – това, че тя била католичка означавало, че Джеймс се опълчва на връзката, а бащата на лейди Катрин бил гневен, когато тя се съгласила да одобри протестантството.
Това сватовстване проведено от Мери се отплатило, защото когато Вилиърс и лейди Катрин се оженили през 1620 година, се затвърдил статута на сина й като един от най-богатите мъже в страната. Наистина огромно достижение за човек, роден в относителна неопределеност и постигнал всичко единствено с външния си тип и личността си.
Възходът му обаче му спечелил и врагове, а другите дворцови интриги и бизнес покупко-продажби, в които се забърквал предиздвикали мнозина да го считат за подкупен и суетлив. Вилиърс безспорно бил податлив да се саморекламира, да си поставя бижута и да си поръчва обилни портрети, в това число някои от великия фламандски художник Петер Паул Рубенс.
Противниците му евентуално очаквали звездата му да залезе след гибелта на краля през 1625 година, само че се заблудили. По това време Вилиърс се трансформирал в любим на идващия в редицата: синът на Джеймс, Чарлз I.
Военен безпорядък
Вилиърс и Чарлз се сближили през 1623 година, когато той придружил тогавашния принц в Европа, с цел да контракти политически преференциален брак с инфантата Мария Анна, щерка на испанския крал Филип III. Преговорите не сработили, частично тъй като испанските кралски особи били отблъснати от непочтителното, прекомерно фамилиарно отношение на Вилиърс.
Чарлз в последна сметка се оженил за Хенриета Мария от Франция, съглашение, в което Вилиерс, като любимец на новия крал, също бил тясно забъркан. Същата година Вилиърс провел военноморски набег на Испания в недобре преценен опит да пресъздаде британските триумфи от Елизабетинската ера.
Изпратена била голяма армада от кораби, само че задачата се трансформирала във крушение – в един миг британските сили, които дебаркирали покрай испанския град Кадис, просто се напили с испанско вино и претърпели цялостно проваляне.
Assassinated in 1628: George (1592-1628), 1st, favourite of & by Peter Paul (1577-1640), ca. 1625
— History of Portraiture (@OldPortraiture)
На репутацията на Вилиърс, който към този момент бил обвързван и с други несполучливи военни експедиции, бил нанесен голям удар по-късно същинско злополучие. Но по-лошото занапред предстояло.
Убийство на любимеца на краля
Друга военноморска акция няколко години по-късно, ръководена персонално от Вилиърс, приключила с ново унизително проваляне и гибелта на хиляди британски моряци. Упорит пред лицето на поредните произшествия, Вилиърс бил по средата на организирането на още едно военно премеждие, когато животът му ненадейно завършил през август 1628 година
Докато седял в Greyhound Inn в Портсмут, Вилиърс бил смъртоносно намушкан от Джон Фелтън, боец, който служил в обречената експедиция до Кадис и като мнозина в Англия, презирал Вилиърс. Въпреки че бил обесен за убийството, Фелтън бил необятно уважаван като народен воин, а един даже стихотворец написал: „ Херцогът е мъртъв и ние се отървахме от раздора, от ръката на Фелтън, която лиши живота му “.
Джордж Вилиърс бил единствено на 35 когато бил погубен. Майка му, също възприемана като алчна и захласната от себе си, умряла четири години по-късно, поставяйки завършек на една завладяваща, само че спорна глава в историята на британските кралски особи и тези, които обичали.
По тематиката
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ