Проф. Пантев: Британската монархия – безсмъртна традиция за вярност
„ Кралица Елизабет II ще бъде запомнена от своите жители с едно търпеливо достойнство, с желанието, не постоянно сполучливо, да обезпечи престижа и щастието на своите народ и деца. Тя ще бъде запомнена и с това, че алегорично, във времена на най-силни подозрения по отношение на историческия смисъл на монархията, съумя наред да я преведе през всевъзможни тествания и да остави една обич “.
Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. Андрей Пантев, ценител на английската история, откривател на Английската буржоазна гражданска война.
Той акцентира, че личността има значение за развиването на една институция и при едно друго персонифициране на монархията тя би имала друга орис.
Проф. Пантев напомни, че не се е очаквало Елизабет да стане кралица. Тази опция се появява доста по-късно през 1936 година, когато Едуард абдикира в интерес на нейния татко Джордж VI, предпочитайки брак с мис Симпсън пред короната.
„ Провидението връчи на кралица Елизабет една непредвидена орис. Не се очакваше тя да се възкачи на трона. Това значително също стресна, активизира фамилията ѝ и множеството институции във Англия да държат за запазването на този гръбнак. Не всички са сигурни какъв брой успешен избор на генетиката е новият крал, само че във външно отношение, в процедурно отношение, в церемониално отношение ще се резервира тази традиция, тъй като това е една от мощните черти на английската монархия, която, с цел да се резервира, би трябвало да отстъпи. Тук има едно равновесие сред твърдостта на традицията и нововъведенията на новите условия на политическия, стопанския и културния живот на тази невероятна страна “, съобщи проф. Пантев.
Той означи, че англичаните не страдат от това, че страната им е монархия.
„ Монархията е към този момент знак на старомодност, на назадничавост, на външни прояви. Но това е мъдростта да отстъпиш, с цел да оцелееш, да отстъпиш и да имаш значение. Един монарх няма право да има политическо мнение. Уелският принц може, само че кралят не може. Това е желязната историческа традиция от времето на Кромуел, когато кралят може да има силата да приведе в деяние избрани политически решения, само че тези решения не ги взима той “, уточни проф. Пантев.
Историкът направи паралел с интервала на Гражданската война в Англия през XVII век, който е изучавал.
„ Когато командващият парламентарната войска лорд Манчестър споделя " 100 пъти да победим краля, той отново ще си остане крал ", това е удостоверение за една безсмъртна традиция за честност. Не всички крале са били мъдри или храбри, само че концепцията, че са сплотяващ, даже тягостен личното си его фактор, в името на една институция, която от дълго време е станала традиция, си коства саможертвата да си част от една такава обичайната и в това време иноваторска страна “, съобщи проф. Пантев. /БГНЕС
Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. Андрей Пантев, ценител на английската история, откривател на Английската буржоазна гражданска война.
Той акцентира, че личността има значение за развиването на една институция и при едно друго персонифициране на монархията тя би имала друга орис.
Проф. Пантев напомни, че не се е очаквало Елизабет да стане кралица. Тази опция се появява доста по-късно през 1936 година, когато Едуард абдикира в интерес на нейния татко Джордж VI, предпочитайки брак с мис Симпсън пред короната.
„ Провидението връчи на кралица Елизабет една непредвидена орис. Не се очакваше тя да се възкачи на трона. Това значително също стресна, активизира фамилията ѝ и множеството институции във Англия да държат за запазването на този гръбнак. Не всички са сигурни какъв брой успешен избор на генетиката е новият крал, само че във външно отношение, в процедурно отношение, в церемониално отношение ще се резервира тази традиция, тъй като това е една от мощните черти на английската монархия, която, с цел да се резервира, би трябвало да отстъпи. Тук има едно равновесие сред твърдостта на традицията и нововъведенията на новите условия на политическия, стопанския и културния живот на тази невероятна страна “, съобщи проф. Пантев.
Той означи, че англичаните не страдат от това, че страната им е монархия.
„ Монархията е към този момент знак на старомодност, на назадничавост, на външни прояви. Но това е мъдростта да отстъпиш, с цел да оцелееш, да отстъпиш и да имаш значение. Един монарх няма право да има политическо мнение. Уелският принц може, само че кралят не може. Това е желязната историческа традиция от времето на Кромуел, когато кралят може да има силата да приведе в деяние избрани политически решения, само че тези решения не ги взима той “, уточни проф. Пантев.
Историкът направи паралел с интервала на Гражданската война в Англия през XVII век, който е изучавал.
„ Когато командващият парламентарната войска лорд Манчестър споделя " 100 пъти да победим краля, той отново ще си остане крал ", това е удостоверение за една безсмъртна традиция за честност. Не всички крале са били мъдри или храбри, само че концепцията, че са сплотяващ, даже тягостен личното си его фактор, в името на една институция, която от дълго време е станала традиция, си коства саможертвата да си част от една такава обичайната и в това време иноваторска страна “, съобщи проф. Пантев. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ