Тартюф, лицемерът на Комеди франсез гледаме в София -
" Който е спечелил време, той е спечелил всичко. "
Жан Батист Молиер
Има едно зрелище, което постоянно ще помня. Докато работех в CBS в Ню Йорк постоянно бях дежурна нощем. Поради тази причина рядко успявах да отида на спектакъл или на кастинг. Но в дребното случаи, когато въпреки всичко си тръгвах по-рано и ходех пешком по 57-ма до Бродуей - гледах всичко каквото мога. За жал разочарованията бяха повече от попаденията. Американският спектакъл, изключително този на Бродуей, е за туристи, той е комерсиален по оня детски метод, който не те оставя даже да му се разсръдиш. Така че големите суми, които човек може да похарчи за билети не си костват усилието, в случай че не се влагат в някои положителни постановки, само че Off Broadway. Независимо от това аз използвах всеки случай и ходех с голямо неспокойствие на спектакъл в Ню Йорк, попивайки всичко, гладна за нова драматургия (а американският спектакъл е 80% основан на модерни, нови текстове). Един път обаче попаднах на класика - " Трамвай Желание " на Тенеси Уилямс, само че под режисурата на младия скандинавски режисьор Иво ван Хове. Беше велика вечер, доста плаках, помня - тъй като европейският (в това число и българският) спектакъл като цяло, споделям го под сурдинка, е доста по-добър от американския и да попаднеш на доста класно зрелище там си е мотив за сълзи - от неспокойствие. Писах на незнайния млад режисьор писмо с молба да участвам на негови подготовки. Не че можех да си го разреша - аз работех по 15 часа дневно в малкия екран. Но представлението ме омагьоса и бях подготвена на всичко. Той ми отговори, че доста би се радвал, само че незабавно отпътува за Европа... Минаха години. Това име в никакъв случай не забравих.
Затова толкоз се вълнувам, че през днешния ден, на следващия ден и вдругиден ще можем да гледаме прожекция на " Тартюф " на същия режисьор. От моето първо усещане от него минаха 20 години, само че преди няколко му писах във връзка невероятната му " Нора " на Ибсен в Националния спектакъл в Лондон и той отговори - таман приготвяше зрелище с Кейт Бланшет, което се отсрочи заради Ковид епидемията. От онази паметна 2000 година в Ню Йорк до през днешния ден Иво ван Хове се трансформира в един от най-големите модерни театрални режисьори. А аз... се върнах в България.
Но ето малко повече за събитието тук:
. В три следващи вечери - 16, 17 и 18 юни, във Френския институт ще бъде излъчен запис от представлението на един от най-прочутите театри. Ще има надписи на български език. OFFNews е медиен сътрудник. Билети можете да си купите от Френския институт на пл. Славейков в София.
През 2022 година се означават 400 години от рождението на огромния френски класик Жан-Батист Молиер. Водещият спектакъл във Франция посвещава целия сезон на този празник с нови постановки по негови популярни пиеси. Сред тях е и " Тартюф, лицемерът “, за която е поканен световноизвестният режисьор Иво ван Хове. Той разкрива истинската версия на пиесата, преди тя да е цензурирана от крал Луи XIV през 1664 година ден след премиерата ѝ.
Иво ван Хове е един от най-интересните режисьори в актуалния спектакъл. Роден в Белгия, неговата кариера стартира да се развива главно в Холандия. Добива известност с ярките си модерни тълкования на класиката и огромни театрални продукции, съчетаващи спектакъл и кино. Той слага из целия свят - от Ню Йорк през Париж до Буенос Айрес и е притежател на доста влиятелни награди.
В спектакъла вземат участие едни от най-хубавите артисти на " Комеди Франсез " - Клод Матю, Дени Подалидес, Лоик Корбери, Кристоф Монтеньо, Доминик Бланк, Жулиен Фризон, Марина Хендс и други
В устрема си да показва високи християнски добродетели, богатият Оргон кани лицемерно благочестивия Тартюф в дома си. Заемайки позата на духовен преподавател на цялото семейство, Тартюф се домогва до имущество на Оргон и се пробва да съблазни негова жена - красивата Елмира. Така, той довежда фамилията до ръба на злополука.
Сценографията и осветлението са на Ян Версвейвелд, костюмите - на Ан Д’Хюс. Оригиналната музика е на Александър Деспла.
Жан Батист Молиер
Има едно зрелище, което постоянно ще помня. Докато работех в CBS в Ню Йорк постоянно бях дежурна нощем. Поради тази причина рядко успявах да отида на спектакъл или на кастинг. Но в дребното случаи, когато въпреки всичко си тръгвах по-рано и ходех пешком по 57-ма до Бродуей - гледах всичко каквото мога. За жал разочарованията бяха повече от попаденията. Американският спектакъл, изключително този на Бродуей, е за туристи, той е комерсиален по оня детски метод, който не те оставя даже да му се разсръдиш. Така че големите суми, които човек може да похарчи за билети не си костват усилието, в случай че не се влагат в някои положителни постановки, само че Off Broadway. Независимо от това аз използвах всеки случай и ходех с голямо неспокойствие на спектакъл в Ню Йорк, попивайки всичко, гладна за нова драматургия (а американският спектакъл е 80% основан на модерни, нови текстове). Един път обаче попаднах на класика - " Трамвай Желание " на Тенеси Уилямс, само че под режисурата на младия скандинавски режисьор Иво ван Хове. Беше велика вечер, доста плаках, помня - тъй като европейският (в това число и българският) спектакъл като цяло, споделям го под сурдинка, е доста по-добър от американския и да попаднеш на доста класно зрелище там си е мотив за сълзи - от неспокойствие. Писах на незнайния млад режисьор писмо с молба да участвам на негови подготовки. Не че можех да си го разреша - аз работех по 15 часа дневно в малкия екран. Но представлението ме омагьоса и бях подготвена на всичко. Той ми отговори, че доста би се радвал, само че незабавно отпътува за Европа... Минаха години. Това име в никакъв случай не забравих.
Затова толкоз се вълнувам, че през днешния ден, на следващия ден и вдругиден ще можем да гледаме прожекция на " Тартюф " на същия режисьор. От моето първо усещане от него минаха 20 години, само че преди няколко му писах във връзка невероятната му " Нора " на Ибсен в Националния спектакъл в Лондон и той отговори - таман приготвяше зрелище с Кейт Бланшет, което се отсрочи заради Ковид епидемията. От онази паметна 2000 година в Ню Йорк до през днешния ден Иво ван Хове се трансформира в един от най-големите модерни театрални режисьори. А аз... се върнах в България.
Но ето малко повече за събитието тук:
. В три следващи вечери - 16, 17 и 18 юни, във Френския институт ще бъде излъчен запис от представлението на един от най-прочутите театри. Ще има надписи на български език. OFFNews е медиен сътрудник. Билети можете да си купите от Френския институт на пл. Славейков в София.
През 2022 година се означават 400 години от рождението на огромния френски класик Жан-Батист Молиер. Водещият спектакъл във Франция посвещава целия сезон на този празник с нови постановки по негови популярни пиеси. Сред тях е и " Тартюф, лицемерът “, за която е поканен световноизвестният режисьор Иво ван Хове. Той разкрива истинската версия на пиесата, преди тя да е цензурирана от крал Луи XIV през 1664 година ден след премиерата ѝ.
Иво ван Хове е един от най-интересните режисьори в актуалния спектакъл. Роден в Белгия, неговата кариера стартира да се развива главно в Холандия. Добива известност с ярките си модерни тълкования на класиката и огромни театрални продукции, съчетаващи спектакъл и кино. Той слага из целия свят - от Ню Йорк през Париж до Буенос Айрес и е притежател на доста влиятелни награди.
В спектакъла вземат участие едни от най-хубавите артисти на " Комеди Франсез " - Клод Матю, Дени Подалидес, Лоик Корбери, Кристоф Монтеньо, Доминик Бланк, Жулиен Фризон, Марина Хендс и други
В устрема си да показва високи християнски добродетели, богатият Оргон кани лицемерно благочестивия Тартюф в дома си. Заемайки позата на духовен преподавател на цялото семейство, Тартюф се домогва до имущество на Оргон и се пробва да съблазни негова жена - красивата Елмира. Така, той довежда фамилията до ръба на злополука.
Сценографията и осветлението са на Ян Версвейвелд, костюмите - на Ан Д’Хюс. Оригиналната музика е на Александър Деспла.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ