``Украински туристи не приемаме``: Защо в Пловдив е по-различно -
" Който фактически заслужава, получава помощ, само че туристи не одобряваме. Те ще се оправят и без нас ", споделя Наталия Еллис, която преустройва някогашната белодробна болница в Пловдив в леговище за украински бежанци.
Две огромни бежански талази са белязали Пловдив през предишния век. Хилядите бежанци от Беломорска и Одринска Тракия през 1913 година основават най-големия сега квартал - Кючук Париж. Две години след тях тук идват арменците, подгонени от геноцида в Турция. Те пък основават редица сполучливи бизнеси и естествено се вплитат в историята на града. Днес войната в Украйна и украинските бежанци - най-вече дами с деца, съставляват новата вълна чужденци, които търсят протекция в България.
Отношението на обществото ни, разграничено на русофили и русофоби, непоследователната или въобще изчезнала политика на държавното управление по отношение на тях, бедността на нашия живот - всичко това сътвори две радикално противоположни гледни точки към украинците. От откровена помощ и саможертвена поддръжка, демонстрирана от хиляди доброволци, до омразни обети и обиди, съпровождащи всяка обява на тази тематика в обществените мрежи.
Защо в Пловдив е по-различно?
Защо сега Пловдив се обрисува отново друг от останалата част на страната? Защо бежанците идват и остават тук не като туристи на непозната прехрана, а като хора, които са се организирали и с малко помощ ще се оправят сами с връхлетялата ги неволя? Един от най- значимите детайли на отговора се крие зад името на Наталия Еллис.
Наталия Еллис е украинка, омъжена за българо-украинец. Голяма част от живота си е живяла в родния си Днепропетровск в Украйна. Преди седем години се местят за непрекъснато в Пловдив. Тя е от оня дребен % хора, родени за водачи и дарени с неизчерпаема сила и ясни морални правила. Още в първите дни след съдбовния 24 февруари тя се залавя за работа. Намерението ѝ на пръв път звучало неуместно: доброволци да преобразят зарязаната от седем години постройка на някогашната белодробна болница в Пловдив и да я трансфорат в център за краткотрайно настаняване на украински бежанци. Работата им стартира при започване на март, а от 31 май там към този момент са настанени девет души - дами и дребни деца. Белодробната болница нито е първокласен хотел, нито даже почивна база. Това е едно предизвикателство за хора, които не се опасяват от работа и имат капацитет да извърнат неприятната орис. И да трансфорат постройката в собствен дом.
Философията на Наталия
" Моята философия е елементарна - оказвам помощ единствено на хора, които желаят да работят, търсят работа и към този момент работят. Не одобрявам, че настанените на първа линия по морето в първокласни хотели, които имаха три месеца, с цел да научат езика, да намерят благоприятни условия за работа и да се социализират, а вместо това нищо не направиха. Който желае да работи, да заповяда при нас, ще му помогнем да си откри работно място, ще го поддържаме и по-късно, само че дано той главно вземе нещата в ръцете си. Освен другото, работата е и терапия. Когато човек бездейства, го връхлитат меланхолия и черни мисли. Работата понижава този стрес от войната “, споделя Наталия.
За разлика от атрактивното Черноморие, в Пловдив малко хотели обявиха места за украински бежанци. Само в един от тях, другояче дребен бутиков хотел в центъра на града, се събра по-голяма група от 60 души. В последните дни преди края на финансиращата стратегия Наталия ги навести, с цел да им изясни какви са изискванията в някогашната белодробна болница. В последна сметка оттова в болничното заведение се реалокираха една самотна майка с бебе на 4 месеца, две сестри с четири деца и една майка и щерка с две дребни деца. Останалите взеха решение да се върнат в Украйна.
" Пловдив е неповторим град, на никое място другаде няма такова единодушие на община, общински предприятия и БЧК по тематиката за украинските бежанци ", споделя Наталия Еллис. И в действителност, с изключение на доброволците, които не престават да работят, през всички тези три месеца болничното заведение е и работно място на хора от " Паркове и градини ", " Жилфонд ", " Чистота ". Почти всички материала за ремонта са подаяние от пловдивски компании, оттова идват и огромни електроуреди, матраци, детски кревати.
Каква помощ се оказва
Двайсет стаи към този момент са подготвени да одобряват фамилии. Не е като първокласен хотел, в действителност. Стаята на Оксана, която се настанява там с четиримесечното си бебе на 31 май, е боядисана, дограмата е заменена, има мрежа против комари, подът е с ламинат. Обзавеждането е на правилото " импровизация ", мебелите са подаяние от пловдивчани. Животът на Оксана внезапно се е преобърнал, само че тя остава дейна. Била е учител по спорт в университет, само че втората ѝ компетентност е физиотерапевт. Фондацията на Наталия Еллис е издирила и намерила масажен стол, тъй че тя може да си работи и с бебето.
„ Помагаме на хора, които са по-богати от нас и показват пренебрежение “, се твърди в обществените мрежи. И в доста случаи това е правилно. Дали измежду самите украинци има такива настроения? " Ресторантите по морето са цялостни с наши хора, които имат пари " - споделя Наталия. " И в Пловдив пристигнаха някои доста богати хора, познавам ги. Но те всяка седмица носят хранителни артикули в пунктовете ни за по-бедните си сънародници. Не остават встрани. Голямата неточност на страната е, че още в самото начало не раздели хората на такива, които могат сами да се устоят и търсят в България единствено спокойно небе, и другите, които нямат тази опция.
На втората група трябваше да се помогне да научат езика, да се социализират, да намерят учебни заведения и детски градини, да си потърсят работа. Това по морето не се случи. Трябваше да се разделят и на здрави и заболели - има хора, които няма по какъв начин да оцелеят в изолирани условия като планински бази, те имат потребност от действителна здравна помощ. Може би тях трябваше да изпратят в Пловдив, където има доста лечебни заведения и медици от всички специалности. И това не стана. Ние оказваме помощ тези дни на семейство незрящи хора, удивителна е поддръжката на пловдивчани тъкмо в такива съответни дела. Веднага пристигнаха парични помощи, както и за двете майки с по пет деца, които представихме. Който фактически заслужава, получава помощ от нас. Но туристи не одобряваме. Те ще се оправят и без нас “, споделя Наталия.
" Тези, които взеха решение да се върнат, рискуват живота на децата си "
Наталия Еллис споделя, че пет хиляди украинци към този момент работят на територията на Пловдив и региона: " Когато се съберат две майки с по четири-пет деца и се схванат да работят в разнообразни смени, тъй че децата в никакъв случай да не са сами, нещата потръгват. И в случай че не им стигат заплатите, тъй като и това е реалност, ние подкрепяме с по 200-300 лв. според от случая. А тези, които взеха решение да се върнат, тъй като тук не ги устройва, по този начин и не потърсиха работа, и в този момент съгласно мен рискуват живота на децата си. Ако мислиш за децата си, ще останеш тук. Тази война няма да свърши скоро, вижте Сирия. Според мен още най-малко пет години хората ще би трябвало да търсят друго решение. “
Наталия споделя още, че за децата на работещите майки общината е отпуснала две празни бази, които доброволците са трансформирали в детски центрове. Храната там се обезпечава от фондацията на Наталия, а за настанените в остарялата белодробна болница се грижи общината посредством програмата „ Топъл обяд “. Режийните на постройката - ток, вода и парно - също се поемат от общината. Срокът на престой в някогашната болница е до три месеца, след това се чака хората да са си намерили работа и да са наели квартири. Защото се чакат идващите.
Уникалният обществен опит в някогашната Белодробна болница в Пловдив продължава. Някак настрана от бурните пристрастия „ за “ и „ срещу “ - делово, прагматично и с доста огромна грижа за изпадналите в неволя.
Две огромни бежански талази са белязали Пловдив през предишния век. Хилядите бежанци от Беломорска и Одринска Тракия през 1913 година основават най-големия сега квартал - Кючук Париж. Две години след тях тук идват арменците, подгонени от геноцида в Турция. Те пък основават редица сполучливи бизнеси и естествено се вплитат в историята на града. Днес войната в Украйна и украинските бежанци - най-вече дами с деца, съставляват новата вълна чужденци, които търсят протекция в България.
Отношението на обществото ни, разграничено на русофили и русофоби, непоследователната или въобще изчезнала политика на държавното управление по отношение на тях, бедността на нашия живот - всичко това сътвори две радикално противоположни гледни точки към украинците. От откровена помощ и саможертвена поддръжка, демонстрирана от хиляди доброволци, до омразни обети и обиди, съпровождащи всяка обява на тази тематика в обществените мрежи.
Защо в Пловдив е по-различно?
Защо сега Пловдив се обрисува отново друг от останалата част на страната? Защо бежанците идват и остават тук не като туристи на непозната прехрана, а като хора, които са се организирали и с малко помощ ще се оправят сами с връхлетялата ги неволя? Един от най- значимите детайли на отговора се крие зад името на Наталия Еллис.
Наталия Еллис е украинка, омъжена за българо-украинец. Голяма част от живота си е живяла в родния си Днепропетровск в Украйна. Преди седем години се местят за непрекъснато в Пловдив. Тя е от оня дребен % хора, родени за водачи и дарени с неизчерпаема сила и ясни морални правила. Още в първите дни след съдбовния 24 февруари тя се залавя за работа. Намерението ѝ на пръв път звучало неуместно: доброволци да преобразят зарязаната от седем години постройка на някогашната белодробна болница в Пловдив и да я трансфорат в център за краткотрайно настаняване на украински бежанци. Работата им стартира при започване на март, а от 31 май там към този момент са настанени девет души - дами и дребни деца. Белодробната болница нито е първокласен хотел, нито даже почивна база. Това е едно предизвикателство за хора, които не се опасяват от работа и имат капацитет да извърнат неприятната орис. И да трансфорат постройката в собствен дом.
Философията на Наталия
" Моята философия е елементарна - оказвам помощ единствено на хора, които желаят да работят, търсят работа и към този момент работят. Не одобрявам, че настанените на първа линия по морето в първокласни хотели, които имаха три месеца, с цел да научат езика, да намерят благоприятни условия за работа и да се социализират, а вместо това нищо не направиха. Който желае да работи, да заповяда при нас, ще му помогнем да си откри работно място, ще го поддържаме и по-късно, само че дано той главно вземе нещата в ръцете си. Освен другото, работата е и терапия. Когато човек бездейства, го връхлитат меланхолия и черни мисли. Работата понижава този стрес от войната “, споделя Наталия.
За разлика от атрактивното Черноморие, в Пловдив малко хотели обявиха места за украински бежанци. Само в един от тях, другояче дребен бутиков хотел в центъра на града, се събра по-голяма група от 60 души. В последните дни преди края на финансиращата стратегия Наталия ги навести, с цел да им изясни какви са изискванията в някогашната белодробна болница. В последна сметка оттова в болничното заведение се реалокираха една самотна майка с бебе на 4 месеца, две сестри с четири деца и една майка и щерка с две дребни деца. Останалите взеха решение да се върнат в Украйна.
" Пловдив е неповторим град, на никое място другаде няма такова единодушие на община, общински предприятия и БЧК по тематиката за украинските бежанци ", споделя Наталия Еллис. И в действителност, с изключение на доброволците, които не престават да работят, през всички тези три месеца болничното заведение е и работно място на хора от " Паркове и градини ", " Жилфонд ", " Чистота ". Почти всички материала за ремонта са подаяние от пловдивски компании, оттова идват и огромни електроуреди, матраци, детски кревати.
Каква помощ се оказва
Двайсет стаи към този момент са подготвени да одобряват фамилии. Не е като първокласен хотел, в действителност. Стаята на Оксана, която се настанява там с четиримесечното си бебе на 31 май, е боядисана, дограмата е заменена, има мрежа против комари, подът е с ламинат. Обзавеждането е на правилото " импровизация ", мебелите са подаяние от пловдивчани. Животът на Оксана внезапно се е преобърнал, само че тя остава дейна. Била е учител по спорт в университет, само че втората ѝ компетентност е физиотерапевт. Фондацията на Наталия Еллис е издирила и намерила масажен стол, тъй че тя може да си работи и с бебето.
„ Помагаме на хора, които са по-богати от нас и показват пренебрежение “, се твърди в обществените мрежи. И в доста случаи това е правилно. Дали измежду самите украинци има такива настроения? " Ресторантите по морето са цялостни с наши хора, които имат пари " - споделя Наталия. " И в Пловдив пристигнаха някои доста богати хора, познавам ги. Но те всяка седмица носят хранителни артикули в пунктовете ни за по-бедните си сънародници. Не остават встрани. Голямата неточност на страната е, че още в самото начало не раздели хората на такива, които могат сами да се устоят и търсят в България единствено спокойно небе, и другите, които нямат тази опция.
На втората група трябваше да се помогне да научат езика, да се социализират, да намерят учебни заведения и детски градини, да си потърсят работа. Това по морето не се случи. Трябваше да се разделят и на здрави и заболели - има хора, които няма по какъв начин да оцелеят в изолирани условия като планински бази, те имат потребност от действителна здравна помощ. Може би тях трябваше да изпратят в Пловдив, където има доста лечебни заведения и медици от всички специалности. И това не стана. Ние оказваме помощ тези дни на семейство незрящи хора, удивителна е поддръжката на пловдивчани тъкмо в такива съответни дела. Веднага пристигнаха парични помощи, както и за двете майки с по пет деца, които представихме. Който фактически заслужава, получава помощ от нас. Но туристи не одобряваме. Те ще се оправят и без нас “, споделя Наталия.
" Тези, които взеха решение да се върнат, рискуват живота на децата си "
Наталия Еллис споделя, че пет хиляди украинци към този момент работят на територията на Пловдив и региона: " Когато се съберат две майки с по четири-пет деца и се схванат да работят в разнообразни смени, тъй че децата в никакъв случай да не са сами, нещата потръгват. И в случай че не им стигат заплатите, тъй като и това е реалност, ние подкрепяме с по 200-300 лв. според от случая. А тези, които взеха решение да се върнат, тъй като тук не ги устройва, по този начин и не потърсиха работа, и в този момент съгласно мен рискуват живота на децата си. Ако мислиш за децата си, ще останеш тук. Тази война няма да свърши скоро, вижте Сирия. Според мен още най-малко пет години хората ще би трябвало да търсят друго решение. “
Наталия споделя още, че за децата на работещите майки общината е отпуснала две празни бази, които доброволците са трансформирали в детски центрове. Храната там се обезпечава от фондацията на Наталия, а за настанените в остарялата белодробна болница се грижи общината посредством програмата „ Топъл обяд “. Режийните на постройката - ток, вода и парно - също се поемат от общината. Срокът на престой в някогашната болница е до три месеца, след това се чака хората да са си намерили работа и да са наели квартири. Защото се чакат идващите.
Уникалният обществен опит в някогашната Белодробна болница в Пловдив продължава. Някак настрана от бурните пристрастия „ за “ и „ срещу “ - делово, прагматично и с доста огромна грижа за изпадналите в неволя.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ