Зловещата страна на любовта: Мъжът, който обичаше и отвъд смъртта
Коя ли жена не мечтае за безконечна обич. Оказва се, че тази фикция може да има доста злокобна и извратена страна. Именно такава е историята на родения в Германия Карл Танцлер.
Мъжът се реалокира дружно със фамилията си в американския град Зефирхилс, Флорида през 1926 година Приема облика на аристократ. Нарича се граф Карл декор Козел. Твърди, че е някогашен капитан на подводница и откривател.
През 1929 година напуща брачната половинка си Дорис Шейфър и децата си и се заселва на остров Ки Уест, където стартира работа като радиолог в Морската болница на Съединени американски щати. Именно там 56-годишният мъж среща любовта на живота си.
Тихият Танцлер, който се е затворил в себе си, внезапно се трансформира, откакто среща Мария Елена Милагро де Хойо, американка от кубински генезис.
По това време момичето, което със своите нежни 21 години може да му е щерка, е диагностицирано с туберкулоза. Заболяването е извънредно подло, визира белите дробове, само че може да порази и други елементи на тялото като мозъка, бъбреците и гръбнака. Ако не бъде лекувана, заболяването е смъртоносна. Елена е доста болна, само че това не пречи на 56-годишния мъж да развие мрачна фикс идея по нея. Той отхвърля да повярва, че мечтаната жена си отива от този свят. Нарушава всички правила в болничното заведение, краде лекарства и техника, с цел да удължи живота на своята обичана.
Той признава възприятията си на обекта на желанията си, тя не му отвръща със същото, само че това не отхвърля вманиачения по нея Танцлер.
За страдание, макар положените грижи, Елена де Хойо издъхва на 25 октомври 1931 година, губейки борбата с туберкулозата.
След гибелта на Елена Карл Танцлер построява каменен пантеон, за който единствено той имал ключ. Всекидневно посещавал мястото и пеел на своята обичана испански песни. Мъжът бил уверен, че разговарял с мъртвата, а тя го молела да я вземе със себе си.
Две години след гибелта на младото момиче, манията на Карл Танцлер изцяло излиза отвън надзор. Мъжът губи работата си и стопира да посещава каменната гробница на Елена - нещо което преди този момент той правел всеки ден. Почернената фамилия не обръща огромно внимание на този факт. Те били наясно със мощните му усеща към щерка им, само че решили, че евентуално най-сетне се е отказал от своята фикс идея.
Оказва се, че мъжът не е спрял ежедневните си визити, тъй като е охладнял към умрялото момиче, а тъй като е решил да направи нещо злокобно. Карл Танцлер отишъл до мавзолея, където били положени останките на Елена, и натоварил разлагащият се мъртвец в колата си, след което го преместил в спонтанна лаборатория, която той самичък си построил. Именно там той сглобил тялото на Елена още веднъж. Карл мумифицирал натрупа, употребявайки гипс от Париж, коприна и восък. Изработил перука от косата ѝ, поставил стъклени очи. След като получил стремежи резултат, той преместил тялото в къщата си.
В продължение на години мъжът споделял дома си с натрупа на Елена, вярвайки, че двамата са женени. Той даже купувал дарове на „ съпругата” си. С напредването на годините, тялото от ден на ден се разпадало, а Танцлер употребявал всичко, което му хрумнело, с цел да закрепи своята обичана цяла. В него той слагал телени закачалки и парцали, с които попълвал празните кухини.
Манията на Танцлер растяла с всеки минал ден. Той не спирал да купува от ден на ден и по-скъпи дарове за своята Елена. Съседите и познатите му мислели, че евентуално в живота му се е появила нова жена, само че никой не знаел коя може да е тя, защото мъжът постоянно бил забелязван самичък.
Хората почнали да подреждат частите от злокобния пъзел, когато съседско момче надникнало през прозореца и видяло, че възрастният мъж танцува с нещо, което изглеждало като кукла в действителен размер.
Слуховете за странното плашило почнали да се популяризират от уста на уста и стигнали чак до семейство Хойо. Почернените близки почнали да подозират какво ужасяващо нещо може в действителност да се е случило с щерка им. Затова решили да ревизират. Отишли до гробницата, в която Елена била заровена. И изпаднали в потрес, откакто разбрали, че тялото ѝ липсва.
През октомври 1940 година сестрата на Елена отишла в дома на Танцлер с цел да го попита непосредствено какво е направил с тялото ѝ. Там се сбъдва най-лошият ѝ призрачен сън. Шокираната жена с писъци побягва от къщата и едвам откакто се свестява, съумява да се обади в полицията. Пристигналите на място униформени изнасят тялото на Елена.
Мъжът е неотложно задържан и изправен пред съда за опозоряване на гроб и кражба на мъртвец. Лекарят, направил аутопсия на останките, оповестява шокиращо изобретение. В слабините на Елена била открита тръбичка, през която Танцлер осъществявал сексуален контакт с обичаната си.
Въпреки злокобното закононарушение, Танцлер се трансформира в сензация. Част от хората го осъждали за стореното и обяснявали дейностите му с психологични отклонения, други обаче погледнали от любовната страна на нещата. Те даже го съжалили за това, което той е сторил за същинската обич. Някои от локалните дами даже го сметнали за сантиментално.
По време на делото Танцлер декларира от подсъдимата пейка, че желанията му били да съживи своята обичана посредством междугалактически средства. Обяснил, че проектите му били да води Хойо „ високо в стратосферата, тъй че радиацията от космоса да не може да проникне в тъканите на Елена и да възвърне живота в нейното мъртво тяло”.
Заради изтеклата отминалост на закононарушението Танцлер е освободен от отговорност.
А заради огромния интерес щатът Флорида излага тялото на Елена в траурен дом, където всеки можел да отиде и да го прегледа. Над 6000 души се стекли, с цел да зяпат натрупа. Едва откакто публичният интерес намалял, управляващите прибрали тялото. От ограничения за сигурност Елена Хойо е положена в немаркиран гроб, с цел да попречи на Танцлер или на негови почитатели да посегнат на натрупа ѝ наново.
След като е оголен, Карл Танцлер не се отхвърля. Той създава втора Елена. Този път от кукла в действителен размер, на която поставя маска, направена от отливка на починалата му обичана. Живее с нея до гибелта си през 1952 година.
Vesti. bg
