Изгубено съкровище в мръсна река, пълна с крокодили
Кой не харесва истории за империи, забравени през вековете и изгубени в джунглата. Подобни митове са вдъхновявали експедиции, в които откривателите преследват фантазиите си в търсене на митични съкровища. Много от тези инициативи се оказват безполезни, скъпи, а от време на време смъртоносни. Въпреки това понякога историята ни подмята по някой камък от самородно злато, който възобновява интереса към легендата и вдъхва нова вяра.
В мътните дълбини на река Муси, която е една от най-замърсените в света и е цялостна с крокодили, се крие богатство от злато, скъпоценни камъни и скъпи артефакти. Археолозите ги свързват с изгубеното кралство Шривиджая.
Описан като последната огромна изгубена цивилизация, „ Островът на златото " се намира на Суматра. Кралството е управлявало огромна част от Югоизточна Азия в продължение на над 600 години. Изчезнало е безследно към 14-ти век и съществуването му е съвсем забравено, написа History, представен от " Стандарт ".
Едва при започване на 20-ти век френският историк Джордж Коедес преоткрива името му в китайски ръкописи от VII век и каменни надписи. Чуждестранни пътешественици описват за земя от злато, заобиколена от вулкани, в която има змии-човекоядци и папагали, имитиращи голям брой езици.
Малко след откритието на Коедес публично стартира търсенето на изгубения град. Но е мъчно да се намерят физически доказателства за съществуването му, най-много тъй като Шривиджая е била плаваща империя.
Имало е храмове и дворци за владетелите, само че всички други поданици са обитавали плаващи къщи от бамбук, дърво и плява. Те пътували с канутата си и се местели, нито едно населено място не е било непрекъснато. Вулканичните изригвания пък са погребали мястото, където е била Шривиджая. Определянето на точното ѝ местонахождение се оказва историческа игла в купа сено.
Статуя на Буда разпалила златна тресчица
През 2009 година в близкия град Палембанг гръмва слух за богатство, намерено в река Муси. Говори се, че е открито от водолази, които търсели на дъното метали за продажба. Те се натъкнали на антична скулптура на Буда, толкоз скъпа, че търговците на антики ѝ дали 3-4 милиарда индонезийски рупии.
След договорката водачът на водолазите Бана поканил доста посетители, които три дни яли, пили и се веселили. Разчуло се и правоохранителните органи се заинтересували от находката. Полицаите, изпратени да ревизират слуховете, се върнали с празни ръце. Прословутият Буда не бил там. Полицията заподозряла, че статуята към този момент е изнесена в различен град. Бана упорствал, че тя в никакъв случай не е съществувала.
Един от хората му се оказал по-приказлив и съобщил, че са намерили скъпоценни бижута в реката, само че доста малко - единствено за 14 милиона рупии. Разбира се, никой не им повярвал. Индонезийският вестник Kompas съобщил, че слуховете са провокирали същинска златна тресчица. Стотици поданици на града и покрайнините се стичали към Муси и се гмуркали от заран до вечер с вярата, че шансът ще се усмихне и на тях. Като, несъмнено, заобикалят крокодилите.
През 2011 година Палембанг е хазаин на районната олимпиада в Югоизточна Азия. Пясъкът, нужен за построяването на спортни уреди, бил изваден от дъното на река Муси. Заедно с него на повърхността излезли толкоз доста антични артефакти, че привлекли вниманието на съществени колекционери. Находките незабавно попаднали на антикварните пазари в Бали и Джакарта, а по-късно - и на търгове в интернет, където били изкупени от задгранични колекционери.
Водолазите разбрали, че са напипали златна мина.След същинските антики се появили и имитации. Това се улеснявало от обстоятелството, че бижутата от благородни метали, за разлика от керамиката или монетите, са много сложни за датиране. " Вещите могат да бъдат направени, хвърлени в река Муси и по-късно още веднъж извадени ", споделя индонезийският археолог Ретна Пурванти пред South China Morning Post. Същото се случило и в други елементи на Суматра - по-специално в торфищата на 80 км югоизточно от Палембанг.
Морският археолог доктор Шон Кингсли прави проучване, което разгласява в изданието Wreckwatch. В него споделя за необикновените находки от Палембанг.
" В последните 5 година там се появяват невероятни неща. Златни пръстени, бижута, печати на търговци, китайски монети, големи количества керамика, будистки бронзови скулптури, даже в действителен размер, обсипани със скъпоценни камъни - всичко, за което нормално четеш в приказките за Синбад Мореплавателя и смяташ, че е небивалица. А това в действителност е истина ", разказва благосъстоянията доктор Кингсли и назовава откритието „ азиатска Атлантида “.
Всяка заран махараджата хвърлял по една златна тухла през прозореца
Тези находки удостоверяват легендата за благосъстоянието на Шривиджая. Разположена на стратегическо място по Пътя на коприната, империята направлявала Малакския пролив – основен маршрут сред Тихия и Индийския океан. Никой транспортен съд не можел да стигне до Индия или Китай, без да заплати налог на Шривиджая.
Освен че се облагодетелства от морската търговия, плаващото кралство се намирало върху големи златни залежи по реките Муси и Батанг Хари. Златото от империята е щамповано с цветето на сандаловото дърво, с изписана на санскрит думата „ популярност “.
Мюсюлманският географ от IX век Абу Зейд написа, че Шривиджая се управлявала от най-богатия махараджа, чийто замък се намирал в устието на реката. Когато заран се събуждал, владетелят хвърлял по една златна тухла през прозореца. Кралството увеличавало въздействието си като изграждало будистки храмове в Китай и Индия.
Шривиджая е била и център на будизма на Махаяна, там живеели над 1000 монаси. Китайските будисти са спирали в града, с цел да учат санскрит по време на поклонение в Индия. През 1025 година войната с индийската династия Чола понижила силата на Шривиджая, само че тя траяла да играе значима роля в търговията още два века.
Снимка: shutterstock
Легендите описват за змии човекоядци
В легендите за Шривиджая, разказвани от средновековни моряци и търговци и представени от арабски създатели, има доста пресиления и небивалици, само че съвсем постоянно може да се отгатне от какво са подбудени. Например историята на персийския географ Ибн Хурдазбих за големи змии, способни да обхванат човек или бивол, най-вероятно е въодушевена от мрежестите питони - най-големите змии в света, които се срещат на Суматра.
Според арабския историк Ал-Масуди, на острова се чувал чудноват и отблъскващ тон. Вероятно става въпрос за тътена на вулканите.
Как този необикновено богат и преуспяващ плаващ град безусловно липсващ от лицето на земята? Историците считат, че разнообразни фактори са причина за това, като пиратството по комерсиалните пътища и разширението на съперничещите си индонезийски империи.Сега, 700 години по-късно, златните чудеса на Шривиджая още веднъж са над водата. Тяхното разкриване може да хвърли светлина върху античния град.
Изглежда обаче, че новооткритите съкровища няма да разкрият толкоз елементарно тайните на Шривиджая: „ Много артефакти са изгубени на интернационалния пазар на антики. Новооткрита, историята за възхода и падението на Шривиджая умира още веднъж, без да бъде разказана “, разяснява археологът.Според него без публични разкопки по река Муси нито един от значимите обекти не може да бъде документиран в исторически подтекст.
Д-р Кингсли разказва обстановката като „ тежка “ и има вяра, че Палембанг, модерният град в Суматра покрай мястото, където в миналото е била Шривиджая, ще направи нужното.„ В един съвършен свят… желаете да видите този материал в музея. Защо още веднъж да не включим Палембанг в центъра на цивилизацията и археологията на Шривиджая? Вместо просто да се продаде всичко през задната врата и да се разпръсне напразно ".Д-р Кингсли е безапелационен, че артефактите на Шривиджая към момента могат да бъдат избавени от давност, само че сигурно ще са нужни интернационалните старания или намесата на богат колекционер.
В мътните дълбини на река Муси, която е една от най-замърсените в света и е цялостна с крокодили, се крие богатство от злато, скъпоценни камъни и скъпи артефакти. Археолозите ги свързват с изгубеното кралство Шривиджая.
Описан като последната огромна изгубена цивилизация, „ Островът на златото " се намира на Суматра. Кралството е управлявало огромна част от Югоизточна Азия в продължение на над 600 години. Изчезнало е безследно към 14-ти век и съществуването му е съвсем забравено, написа History, представен от " Стандарт ".
Едва при започване на 20-ти век френският историк Джордж Коедес преоткрива името му в китайски ръкописи от VII век и каменни надписи. Чуждестранни пътешественици описват за земя от злато, заобиколена от вулкани, в която има змии-човекоядци и папагали, имитиращи голям брой езици.
Малко след откритието на Коедес публично стартира търсенето на изгубения град. Но е мъчно да се намерят физически доказателства за съществуването му, най-много тъй като Шривиджая е била плаваща империя.
Имало е храмове и дворци за владетелите, само че всички други поданици са обитавали плаващи къщи от бамбук, дърво и плява. Те пътували с канутата си и се местели, нито едно населено място не е било непрекъснато. Вулканичните изригвания пък са погребали мястото, където е била Шривиджая. Определянето на точното ѝ местонахождение се оказва историческа игла в купа сено.
Статуя на Буда разпалила златна тресчица
През 2009 година в близкия град Палембанг гръмва слух за богатство, намерено в река Муси. Говори се, че е открито от водолази, които търсели на дъното метали за продажба. Те се натъкнали на антична скулптура на Буда, толкоз скъпа, че търговците на антики ѝ дали 3-4 милиарда индонезийски рупии.
След договорката водачът на водолазите Бана поканил доста посетители, които три дни яли, пили и се веселили. Разчуло се и правоохранителните органи се заинтересували от находката. Полицаите, изпратени да ревизират слуховете, се върнали с празни ръце. Прословутият Буда не бил там. Полицията заподозряла, че статуята към този момент е изнесена в различен град. Бана упорствал, че тя в никакъв случай не е съществувала.
Един от хората му се оказал по-приказлив и съобщил, че са намерили скъпоценни бижута в реката, само че доста малко - единствено за 14 милиона рупии. Разбира се, никой не им повярвал. Индонезийският вестник Kompas съобщил, че слуховете са провокирали същинска златна тресчица. Стотици поданици на града и покрайнините се стичали към Муси и се гмуркали от заран до вечер с вярата, че шансът ще се усмихне и на тях. Като, несъмнено, заобикалят крокодилите.
През 2011 година Палембанг е хазаин на районната олимпиада в Югоизточна Азия. Пясъкът, нужен за построяването на спортни уреди, бил изваден от дъното на река Муси. Заедно с него на повърхността излезли толкоз доста антични артефакти, че привлекли вниманието на съществени колекционери. Находките незабавно попаднали на антикварните пазари в Бали и Джакарта, а по-късно - и на търгове в интернет, където били изкупени от задгранични колекционери.
Водолазите разбрали, че са напипали златна мина.След същинските антики се появили и имитации. Това се улеснявало от обстоятелството, че бижутата от благородни метали, за разлика от керамиката или монетите, са много сложни за датиране. " Вещите могат да бъдат направени, хвърлени в река Муси и по-късно още веднъж извадени ", споделя индонезийският археолог Ретна Пурванти пред South China Morning Post. Същото се случило и в други елементи на Суматра - по-специално в торфищата на 80 км югоизточно от Палембанг.
Морският археолог доктор Шон Кингсли прави проучване, което разгласява в изданието Wreckwatch. В него споделя за необикновените находки от Палембанг.
" В последните 5 година там се появяват невероятни неща. Златни пръстени, бижута, печати на търговци, китайски монети, големи количества керамика, будистки бронзови скулптури, даже в действителен размер, обсипани със скъпоценни камъни - всичко, за което нормално четеш в приказките за Синбад Мореплавателя и смяташ, че е небивалица. А това в действителност е истина ", разказва благосъстоянията доктор Кингсли и назовава откритието „ азиатска Атлантида “.
Всяка заран махараджата хвърлял по една златна тухла през прозореца
Тези находки удостоверяват легендата за благосъстоянието на Шривиджая. Разположена на стратегическо място по Пътя на коприната, империята направлявала Малакския пролив – основен маршрут сред Тихия и Индийския океан. Никой транспортен съд не можел да стигне до Индия или Китай, без да заплати налог на Шривиджая.
Освен че се облагодетелства от морската търговия, плаващото кралство се намирало върху големи златни залежи по реките Муси и Батанг Хари. Златото от империята е щамповано с цветето на сандаловото дърво, с изписана на санскрит думата „ популярност “.
Мюсюлманският географ от IX век Абу Зейд написа, че Шривиджая се управлявала от най-богатия махараджа, чийто замък се намирал в устието на реката. Когато заран се събуждал, владетелят хвърлял по една златна тухла през прозореца. Кралството увеличавало въздействието си като изграждало будистки храмове в Китай и Индия.
Шривиджая е била и център на будизма на Махаяна, там живеели над 1000 монаси. Китайските будисти са спирали в града, с цел да учат санскрит по време на поклонение в Индия. През 1025 година войната с индийската династия Чола понижила силата на Шривиджая, само че тя траяла да играе значима роля в търговията още два века.
Снимка: shutterstock
Легендите описват за змии човекоядци
В легендите за Шривиджая, разказвани от средновековни моряци и търговци и представени от арабски създатели, има доста пресиления и небивалици, само че съвсем постоянно може да се отгатне от какво са подбудени. Например историята на персийския географ Ибн Хурдазбих за големи змии, способни да обхванат човек или бивол, най-вероятно е въодушевена от мрежестите питони - най-големите змии в света, които се срещат на Суматра.
Според арабския историк Ал-Масуди, на острова се чувал чудноват и отблъскващ тон. Вероятно става въпрос за тътена на вулканите.
Как този необикновено богат и преуспяващ плаващ град безусловно липсващ от лицето на земята? Историците считат, че разнообразни фактори са причина за това, като пиратството по комерсиалните пътища и разширението на съперничещите си индонезийски империи.Сега, 700 години по-късно, златните чудеса на Шривиджая още веднъж са над водата. Тяхното разкриване може да хвърли светлина върху античния град.
Изглежда обаче, че новооткритите съкровища няма да разкрият толкоз елементарно тайните на Шривиджая: „ Много артефакти са изгубени на интернационалния пазар на антики. Новооткрита, историята за възхода и падението на Шривиджая умира още веднъж, без да бъде разказана “, разяснява археологът.Според него без публични разкопки по река Муси нито един от значимите обекти не може да бъде документиран в исторически подтекст.
Д-р Кингсли разказва обстановката като „ тежка “ и има вяра, че Палембанг, модерният град в Суматра покрай мястото, където в миналото е била Шривиджая, ще направи нужното.„ В един съвършен свят… желаете да видите този материал в музея. Защо още веднъж да не включим Палембанг в центъра на цивилизацията и археологията на Шривиджая? Вместо просто да се продаде всичко през задната врата и да се разпръсне напразно ".Д-р Кингсли е безапелационен, че артефактите на Шривиджая към момента могат да бъдат избавени от давност, само че сигурно ще са нужни интернационалните старания или намесата на богат колекционер.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ