Кой, къде, как, защо? Кога? Ама наистина ли?А не можеше

Кой, къде, по какъв начин, за какво? Кога? Ама в действителност ли?

А не можеше ли...

А не трябваше ли..

Ще дам повече нагодина.

Ей я там, застанала на прага и чака да отложа всиките си прищевки за последваща. Не ѝ дреме за мен, знае че единствено си бърборя.

Да бъда по-добра. Да бъда по-красива. Да се грижа повече за себе си. Да срещна него, а той да срещне мен и в случай че може да ме види, тъй като май май ме подминава. Да не е тъп? О, не може да е тъп. Ако е подобен, дано да продължава да подминава.

А дали аз не съм задоволително интелигентна, красива, съумяла? Дали не съм към момента дребна за такива неща? Дали не би трябвало да пъдя повече кариерата си и да тичам по задания? Да, в действителност нямам потребност от него. И сама мога да си наливам вино, и да се загъвам, и да си заплащам сметките. Е, не се научих да се прегръщам сама и моето рамо някак си е неловко, с цел да му се облегна и все не ми се получава извивката, с цел да отпусна главата си върху личните си плещи, но дреме ми. Ще държа брадичката си изправена, с цел да не изпита потребност от погалване. Или ще запиша йога, с цел да се науча да се превивам задоволително добре, с цел да се прегръщам сама. Колко съм нескопосана! Занимавам се с никому ненужни дивотии. Даже и на мен не ми пука за тях. И за декември не ми дреме.

И елхата не съм си украсила. Толкова години минаха, какви ли не джаджи измислиха, по какъв начин още не ги направиха самонавиващи, с цел да изскачат сами и да се подреждат и да блестят, шумят, пеят коледни песни. Не ми се занимава. Тя нищо не трансформира. Хората извън са си все същите, а аз към момента не им се регистрирам.

Не ми е нужно да отминат 12 месеца, с цел да знам какво желая, какво мога, кого желая. Нямам потребност да пристигна на следващия ден, с цел да тегля черата или да ти тегля чертата. Нямам потребност от нова година, с цел да знам, че каквото сама си направя никой не може да ми направи.

Знаете ли, че Меркурий е назадничав? И да не знаете, аз ви споделям. Казах си, само че не съм се клела, че няма да чета никакво хайко този месец, нищо възвишено, никакви знаци, звези, луни и прочие. Няма да виждам очите и душите на хората, няма да чопля във вътрешността, тъй като съм сигурна, че всеки носи светлина.. Ще бъда един елементарен човек, елементарен човек. Няма да бъда тотално изперкала по всичките си страни. Ще бъда една естествена жена, в края на двайсетте, която си живее живота и ич ѝ не е.

Искам да ви кажа, че пробвах, но е огромна досада! Не мога. Не мога! И не желая, а аз като не желая почуквам с крайник и нищо не може да ме бутне от към този момент взетото решение. Ще си върша каквото си желая. И ще си бъда мене си. Ще се изключа от света, тъй като почтено казано, в случай че остана най-вече да му вгорча живота и да му агресирам повече, отколко желая. Защото декември е месеца на празните приказки, на тъпите обещания, на НЕ истините. И в случай че още някой се опита да ми каже, че е вълшебно, ще го сложа и него в казана и ще нацепя още дърва, с цел да може да гори по-силно. И в случай че това ви се коства смешно, още нищо не сте видели.

И аз имам вяра в приказки, само че такива които сама си пиша. Цяла година. Разказвам си ги. Влюбват ме в себе си. Като желая нещо, отивам и го върша. Като не желая нещо, си го оставям и нищо не върша. И с други дивотии се занимавам, само че не обичам да се напъвам. Та, май на Коледата нищо не ѝ е. Даже може и да я одобрявам, някъде измужда цялата ми заядлисовт. Целият парадокс е в хората и фалша, който играят. Това ме кара да изгубвам гравитация и надзор.

Вълшебни сте, само че за какво единствено през декември?

Бъдете щастливи и същински...

П.С. При мен всичко си е наред, дори съвсем цяла седмица чувам “Sia - Snowman ”, само че си яздя метлата профилактично, с цел да се шетам, че другояче се задръстван с проклетия. /dama.bg