Учени: Бавните мигания наистина работят при общуването с котките
Котките имат репутацията на своенравни и не изключително отзивчиви същества – изключително спрямо кучетата. Ако обаче изпитвате усложнения да установите връзка със своята четирикрака пухкава топка, може би просто не говорите нейния език. Не се тормозете – ново проучване демонстрира, че не е толкоз мъчно. Просто би трябвало да им се усмихвате по-често.
Но не по човешкия метод, а като примижите очи и мигате постепенно. След като са следили взаимоотношения сред котки и хора, учени съумяха да потвърдят, че това изражение кара котките – и познати, и непознати – да бъдат по-предразположени към хората.
„ Страхотно е да можеш да покажеш, че котките и хората могат да поддържат връзка по този метод “, споделя Карън Маккомб от Университета на Съсекс във Англия, която е изучавала държанието на животните. Самата тя има котка. „ Това е нещо, което доста притежатели на котки от дълго време са подозирали, вълнуващо е, че открихме доказателства в негова поддръжка. “
Ако сте прекарвали известно време край котки, евентуално сте забелязали, че те „ отчасти затварят очи “ – лицево изражение, придружавано от постепенно намигване. Това е сходно с метода, по който ние, хората, примижаваме, когато се усмихваме. Обикновено се случва, когато котката е спокойна и удовлетворена. Изражението се интерпретира като самобитна котешка усмивка.
Анекдотични доказателства, събрани от притежателите на котки, подсказваха, че хората могат да копират това лицево изражение, с цел да поддържат връзка с котките. Ето за какво екип от психолози реши да сътвори поредност от опити, които да потвърдят дали котките се държат по по-различен метод към постепенно мигащите хора.
В първия опит хората мигат на 21 котки от 14 разнообразни семейства. След като животинчетата са се настанили комфортно на едно място в своята домашна среда, притежателите им са инструктирани да застанат против тях – на не повече от метър – и да стартират да мигат постепенно отсреща им. Камери записват лицата на котките, след това те са съпоставени с метода, по който котките мигат, без да има човешка интеракция.
Резултатите демонстрират, че котките са по-склонни да мигат постепенно на своите хора, откакто са им мигнали по същия метод отсреща, в сравнение с когато не са.
Вторият опит включвал 24 котки от 8 разнообразни семейства. Този път против тях не застават техните притежатели, а откривателите, които до този миг не са си взаимодействали с животинчетата. За контролна параленост котките са били записани в обстановка, в която хората против тях не са мигали.
Изследователите мигат по същия метод, по който и притежателите в първия опит, и протягат ръка към котките. Те откриват, че животинчетата освен че са по-склонни да отвърнат на мигането, само че и даже да се приближат до ръката, откакто индивидът е мигнал.
„ Това изследване е първото, което изследва пробно ролята на бавното намигване при връзката сред котка и човек – споделя Маккомб. – Това е и нещо, което самите вие можете да изпробвате с котката си у дома – или с тези, които срещате по улиците. “
Изследването е оповестено в Scientific Reports .
