Космическият телескоп Джеймс Уеб“ публикува нови подробни изображения на емблематичната

Космическият телескоп „ Джеймс Уеб “ разгласява нови подробни изображения на емблематичната мъгливост Пръстен с невиждани до момента елементи.

Сложната конструкция и състав на тази планетарна мъгливост могат да се видят в новите завладяващи изображения, получени от близката инфрачервена камера на „ Уеб “ (NIRCam) и неговия инфрачервен инструмент (MIRI).

Мъглявината Пръстен е открита през 1779 година от астрономите Антоан Даркие дьо Пелепуа и Чарлз Месие. Това е един от най-видните и светещи обекти в нашето нощно небе, почти на 2500 светлинни години от Земята.

„ Планетарните мъглявини в миналото се смятаха за елементарни кръгли обекти с една умираща звезда в центъра. Наименованието им идва от размития, сходен на планета тип, който се вижда през дребните телескопи “, споделя Роджър Уесън от Университета в Кардиф в публично известие на НАСА.

Тези изображения с висока разграничителна дарба могат да дадат скъпа визия за образуването и еволюцията на планетарните мъглявини.

От изображенията се виждат детайлно външният и вътрешният пръстен

Развитието на тази мъгливост, която има конструкция, сходна на поничка, е резултат от умираща звезда, изхвърляща материал от външните ѝ пластове в космоса.

Според известието на Европейската галактическа организация (ЕКА), изображенията в детайли разказват разнообразни аспекти на мъглявината, в това число „ нишковидната конструкция на вътрешния пръстен “ и „ концентричните характерности във външните райони “. Добавя се, че изображението предлага пряк аспект на един от полюсите на мъглявината.

Яркият и пъстър главен пръстен се състои от газ, произлизащ от умираща звезда в центъра на мъглявината.

Външната област на мъглявината се състои от над 20 000 плътни глобули, богати на молекулярен водород, до момента в който вътрешната област е цялостна с парещ газ.

„ Основната обвивка съдържа тъничък пръстен от нараснали излъчвания от основани на въглерод молекули, известни като полиароматни въглеводороди (ПАВ). Приблизително 10 концентрични дъги са ситуирани тъкмо оттатък външния борд на главния пръстен “, разказват от ЕКА.

Интересното е, че тези дъги най-вероятно са се образували от взаимоотношение сред централната умираща звезда на мъглявината и сателит с ниска маса. Последният обикаля към централната звезда на доста разстояние, еквивалентно на това сред Слънцето и Плутон.

„ Тези дъги би трябвало да са се образували на всеки 280 години, до момента в който централната звезда е отделяла външните си пластове “, споделя Уесън.

Когато „ горивото “ на централната звезда е изцяло изчерпано, тя в последна сметка ще се трансформира в звезден мъртвец или в бяло джудже. Дори Слънцето  може да остави след себе си мъгливост след пет милиарда години в последния си постепенен звезден етап.

С тези подробни изображения учените в този момент се надяват да намерят отговора на един от основните въпроси към него: по какъв начин една сферична звезда е образувала толкоз структурирани и комплицирани мъглявини като мъглявината Пръстен?

Тези наблюдения на пръстеновидната мъгливост бяха извършени като част от програмата за наблюдаване GO 1558 на „ Уеб “.